Статиите в рубриката „Мнения“ отразяват личната позиция на авторите си. Редакцията на сайта Stopfake може да не разделя тази позиция.
Преди месец авторитетното френско политическо списание „Новел обсерватьор“ публикува разтърсващо разследване, в което обяви, че режимът в Кремъл хвърля милиони за пропаганда в България, а хора на руските тайни служби са инфилтрирани по всички възлови места в държавата ни. Faktor.bg разговаря по горещите теми с автора на статията – Жан Батист Ноде.
България е един от специалитетите в кариерата му.През 1987 г. влиза у нас под прикритие и прави филм за дисидента Димитър Пенчев, осъден преди това на смърт от комунистическия режим. Ноде става свидетел и на палежа на Партийния дом в София. Години наред следи политическите процеси на Балканите. Отразявал е събитията в Афганистан, Ирак и Босна. Бил е и в Русия по времето на Борис Елцин и в България, за да отрази масовите протести срещу правителството на Пламен Орешарски.
Интервю на Стойко Стоянов
– Г-н Нуде, обявихте, че Кремъл отделя 10 милиона евро годишно, за да облъчва България, как се добрахте до тази конкретна цифра, какви източници използвахте?
– Тази информация не е scoop. Който знае как да чете някои руски и западни медии от последните месеци, вече има представа за това тайно финансиране. Може да ви изненадам, но тази информация е присъствала и в българските информационни мрежи, но изглежда тогава тя не е породила интереса, за който говорите. Разбира се погрижих се да проверя тази цифра. Тя не може да бъде конкретна, а се движи между 9 и 12 милиона евро. Сумите ми бяха потвърдени и от добре осведомени източници, които искат да останат анонимни, а аз не мога от професионална гледна точка да ги назова. Но действията на Кремъл не се ограничават само на Балканите. Например за Франция отпускат почти същата сума само на националистическата и антиевропейска десница.
– Защо България е толкова важна за интересите на Кремъл?
– Причините би трябвало да ги знаете по-добре от всеки друг. Те са геостратегически, исторически и бих казал дори психологически. Заради имперската логика, към която се е върнала Русия, тя се чувства засегната и дори предизвикана от факта, че вашата страна, която тя смяташе за най-плътно прикрепена към нейната зона на влияние, днес търси да се отклони. Но, откровено казано, не бива да се надценява значимостта на България в руските интереси. Тя е само една от пешките в голямата шахматна дъска, върху която Москва се бори за онова, което смята за важно за своите интереси. Разбирам, че това предизвиква силна тревога у българите, относно националната им сигурност.
– Твърдите, че най-малко 120 са офицерите на руските тайни служби у нас, възможно ли е в решаващи моменти те да се използват за създаване на безредици, овладяване на политически процеси и конспирации срещу ЕС и НАТО?
– Най напред трябва да припомня, че не аз, а полковникът от бившото КГБ Олег Гордиевский твърди това. Второ, според него тези офицери не се намират на българската територия, а става дума за личния състав на отдела при руските служби, насочен да следи българския случай. Това означава, че този отдел в Люблянка разполага на място в България с един контингент от агенти за влияние, трудно изчислим, но на практика би следвало да е поне десет пъти по голям на брой. Впрочем, важното не е броят на тези лица, колкото тяхното място и тежест в държавните структури, както и тяхното медийно и социално влияние. Всъщност, няма нужда от специални или извънредни условя, за да могат тези хора на Русия да развият дейност във вреда на проевропейската и проатлантическата политика, която вашата държава прокламира. Държа да уточня, че близо 30- годишната ми журналистическа практика ме е отвела до не малко места с горещи събития. Но никога не забравям, че първият ми рисков репортаж под прикритие се случи в България през 1987 година. Сигурно това е причината, поради която продължавам да тая някакво специфично чувство към тази страна и това ме кара, колкото ми е възможно, да следя по- отблизо нейното политическо развитие. Така, например, не съм пропуснал, че г-н Илиян Василев, един ваш бивш посланик в Москва, твърди, че последните инструкции, дадени от българския отдел при Любянка, са да бъде дестабилизирана парламентарната коалиция, от която е съставено днешното дясно-центристко правителство, за да му вържат ръцете. Целта е коалицията да бъде прочистена от прекалено проевропейски представители, така че в подкрепа на кабинета да останат само формации, открито или прикрито проруски настроени. Близкото бъдеще ще потвърди или ще отхвърли тази прогноза.
– Какви рискове носи червената олигархия за независимостта на България, ще продължи ли Русия да ни шантажира чрез енергийни проекти, какво може да направи Европа за енергийната независимост на България?
– Всяка държава и всяко общество е застрашено от всякакъв вид мафии. Специфичността на вашата мафия обаче е, че тя е пряк наследник на структурите на комунистическия режим и остава плътно свързана с интересите на Кремъл, както и с бившите съветски и настоящи федерални руски спец служби. На последните това дава обширна възможност да черпят обекти за вербовка в този обилен развъдник. Трагикомично показно в случая е поведението на г-н Бойко Коцев – сегашният ви посланик в Москва, който открито осъди като „патология“ европейските санкции в следствие на руската агресия в Украйна. Ако не се лъжа, този висш държавен дипломат произхожда от среди на силовата българска комунистическа номенклатура.
Що се отнася до енергийния въпрос, не е тайна, че България зависи за 97% от руските доставки, за които харчи 9 милиарда долара, т.е. една пета от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). При такива условия не може да се очаква да престане енергийният шантаж. Това, което може да направи Европа и което тя вече е направила, е да привлече вниманието ви върху необходимостта да разнообразите енергийните доставчици, съгласно логиката на съюзните предписания. Разбира се това е дълъг процес, но на вас принадлежи да покажете воля и да ги приложите. Вярвам, че Европа, както казвате, е готова да помогне и тя на дело помага, като например сега отпусна на България значителни компенсации за загубите от руските контрасанкции. Друг е въпросът дали тази помощ ще бъде на място разпределена по предназначение. Но дали за това се знае достатъчно? Именно против подобни прояви на солидарност Москва мобилизира усилията на петата си колона във воденето на нейната ‚‚хибридна война‘‘, за да си запази в България едно статукво, което е в нейна полза.
– Години наред витаеха съмнения, че България е „троянският кон“ на Русия в ЕС, но сега сякаш Гърция ни измести.
– Не, вижте само как Путин, след като размаха тояга срещу вас, сега ви се умилква с моркова, говорейки за славянското историческо братство. А гърците, които са крайно тежко финансово задлъжнели, просто нямат никаква възможностите да се отцепят от Европейския съюз. Те ползват Москва, за да шантажират европейските си кредитори. Но всъщност са тотално зависими от тях. А Русия, която е в икономическа криза и под западни санкции, не разполага със средствата, за да кредитира Гърция. Също така Москва не може открито да привлече Атина в нейното лоно без да се скара с ЕС, който си остава първият й икономически партньор. „Сириза“ отдавна поддържа връзки с Кремъл, но те са двояки. От една страна, нейните лидери публично поддържат руското становище за войната в Украйна, а от друга – гръцкият посланик в Брюксел гласува подновяването на санкциите срещу Москва. Единственият конкретен проект между Москва и Атина остава газопроводът „Турски поток“. След като България се отдръпна от проекта „Южен поток“, гърци и руснаци търсят да построят в Гърция едно разширение на този нов алтернативен газопроводен проект, който минава през Турция. Руският и гръцкият министър на енергетиката са подписали такова споразумение. Предвидено е строежът да бъде финансиран от Русия. Но всъщност това е само предварително споразумение, без нищо конкретно. След като през лятото Гърция се споразумя с нейните кредитори, антиевропейското проруско течение в „Сириза“ се обособи в новата партия (Народно Единство, б.а.) и се маргинализира. В социологическите проучвания при гласуване тази партийка получава подкрепата на 3-6 % от анкетираните, докато проевропейското течение събира над 70% от респондентите.
– Проспа ли Европа хибридната война, която Русия води срещу нея активно поне от две години, как Съюзът трябва да се противопостави?
– Не от две години, а от близо век, само с едно кратко прекъсване от 10-15 години – след срива на СССР. Това, което днес наричаме хибридна война, е само актуализираната тактика на подривната война, открита от Сталин през 20-те и 30-те години на миналия век и която е господствала през цялото време на Студената война. Тук става въпрос за присвояването на човешките, енергетични и природни ресурси на противника, указвайки давления в областта на идеологиите, религиите, историята, философията, науката… Този род неконвенционална война не уважава нито дипломатическите споразумения, нито конвенциите, нито международното право. Тя не се обявява, не се губи и не се печели, защото е ендемична. Посредством информация/дезинформация, икономически и енергийни въздействия, както и военни жестикулации с различна интензивност, действията на хибридната война са перманентно насочени не само срещу населението от противниковите зони, но и срещу собственото население и международната общност. В руското военно списание ВПК Генерал Валери Герасимов, началник генералния щаб на военните сили на Руската Федерация, скоро писа: ‚‚Методите на конфронтация в модерните конфликти са станали вече различни и включват не само широката употреба на мерки от политическо, икономическо, медийно, хуманитарно, но и други, които се от невоенно естество‘‘ От друга страна, върховният главнокомандващ силите на НАТО в Европа – генерал Филип Брифлов, не скри своята загриженост, като обяви: ‚‚Нашата нова грижа е тази хибридна война, в която Русия си служи с всички възможни способи, които да й позволят да пречупи съпротивата на други нации…‘‘ Тези констатации, вече не са тайна. Дори в годишния си доклад за 2014 контраразузнавателната служба на Република Чехия (B.I.S) алармира за зачестилата вражеска дейност. Но вижте, доколкото съм осведомен, зная, че вашият министър на отбраната г-н Николай Ненчев вече не крие, че той трябва всекидневно да се противопоставя в България на набезите на хибридна война. Трябва да е ясно, че в усилията им за отбрана нашите демокрации не могат при този тип агресия да ползват авторитарните средства, със които си служи Русия спрямо собственото си гражданско общество. Но все пак, освен силата на икономическата си мощ, Европа и Западът разполагат в тази конфронтация с решаващ коз – това е естествената привлекателна сила, която поражда в света нейният обществен модел. До колкото знам днес миграционните потоци не се насочват към Русия, а и не знам новата руска номенклатура да се е отказала от резиденциите си в Ница или Маями, или да е върнала от Запада в Москва или Санкт Петербург нейните капитали и домочадия.
– Преди две години вашето списание публикува снимки на български социалисти, които носеха плакати с надписи, че си искат комунизма. Обвинихте Сергей Станишев, който беше лидер тогава на БСП, но и на ПЕС, че възражда и стимулира носталгии за времето на тоталитаризма и се разминава с принципите на социалдемокрацията, но наскоро ПЕС отново избра Станишев за нов мандат, късогледа ли е европейската левица?
– Никога до сега европейската левица не съумя да различи източноевропейските социалдемократи от комунистите, прекръстили се социалисти. В голямата си част това се дължи на нейното тотално непознаване на историята на тези страни. Изглежда, че никой социалист в Франция или в Европа не може да си даде сметка, че българските, румънските и другите социалдемократи са били репресирани, хвърляни в лагери и затвори от комунистите и че те са легитимните представители на социалдемокрацията, а не ‚‚пост-комунистите‘‘. Европейската левица също така игнорира днешните реалности, не желае да отчете, че техните приятели ‚‚български социалисти‘‘ са пламенни привърженици на капиталистическа, олигархическа и монополистична икономика, от която те на първо място се облажват. Те приемат да ги заблуждават с произнесените от трибуните речи, със социална нотация, без да търсят да видят реалността. Разбира се, няма съмнение, че тук играят роля и партийно апаратните маньоври, но това което най вече характеризира европейската левица е нейната слепота. В продължение на 45 години, тя не пожела да си отвори очите и днес продължава нищо да не вижда.
– Има ли опасност заради Украйна да се стигне до въоръжен конфликт между Русия и НАТО?
– Президентът на Украйна, Петро Порошенко неотдавна предупреди прибалтийските страни и Финландия, а също Румъния и България за вероятността от военна руска интервенция. От друга страна, постоянният представител на Москва към ООН Виталий Чуркин – добре известен със необузданото си слово, който се гордее с това, че през 1984, в качеството си на секретар в посолството в Вашингтон е бранил честта на съветската си родина, в случая със сваления тогава южнокорейски пътнически самолет – сега е отправил на среща на Съвета за сигурност замъглени заплахи по повод взривяването на малоазийския Боинг над Украйна. Съдържанието им е: ‚‚…войната си е война и по време на война всичко е позволено… Русия няма да допусне никакви нарушения на нейните суверенни права… Не за пръв път Европа рискува сега на ново да бъде залята от кръв, заради грешните преценки на нейните управници…‘‘ Вярно е, че историята познава не малко трагични епизоди заради непредвидими действия и ирационални решения, но в случая смятам, че тези декларации са част от арсенала на развиващия се конфликт. Поради куп причини на интереси от политическо, икономическо и друго естество не вярвам, че конфликтът може да се изроди в пряко военно стълкновение. Но за сметка на това много се опасявам, че при отсъствието на промени или еволюция на установения в Кремъл режим ще трябва ние, в Европа, да се подготвим да понасяме дълъг период това, което днес е вече прието да наричаме хибридна война.
Източник: „Фактор„
