Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Руските доброволци, които се завръщат у дома, след като са участвали в сраженията в Донбас, не получават никаква помощ от държавата, разказва журналистът Георги Переборшчиков от проекта „Медуза“.
До момента конфликтът в Източна Украйна между прозападното правителство в Киев и проруските сепаратисти е отнел живота на поне 7000 души, а над 17 000 са били ранени. Миналата година бе договорено прекратяване на огъня. След това Москва пренасочи усилията си към кампанията в Сирия, а много от сепаратистите и техните поддръжници в Украйна се чувстват изоставени.
Переборшичков разказва, че положението на завърналите се от Донбас доброволци е затруднено от отказа на Путин да признае за участието на руски военни в конфликта. Поради това те не могат да кандидатстват за държавна помощ или да се възползват от предимствата, които армията предоставя на служителите си.
Всички интервюирани споделят, че при пристигането им в Донбас е царял истински хаос и липса на организация. Според някои много от загиналите са си отишли заради „глупост и некомпетентност“. Бивш руски военен, който също е бил доброволец, разказва, че цялото им военно обучение се е състояло в правилото „Ако чуете изстрел, лягайте на земята“. Автоматични оръжия (от Русия) са получавали едва при първите си сражения, и то ако доброволците не размислят и не решат да се върнат в родината си. Всеки сам е трябвало да се снабди с униформа.
Често доброволците е нямало какво да ядат. Някои местни казаци са им помагали с хляб и борш. Препитавали се и като претърсват изоставени зеленчукови градини.
Двама от събеседниците на Переборшчиков са жени. Една от тях – Светлана – се е занимавала с издателски бизнес, преди да отиде да се бие в Донбас, където остава и до днес. По думите й въпреки обявеното примирие военните действия продължават, но не с такава интензивност. Заради това много руски доброволци са се прибрали у дома. Все по-разпространено е мнението, че Путин е изоставил Донбас, обяснява Светлана. Според нея „милициите“ постепенно се превръщат в редовна армия.
Друга дама – Дария, споделя, че преди е работила в сферата на недвижимите имоти. Подобно на останалите интервюирани и тя е била поразена от телевизионните репортажи за Украйна и от факта, че „славяни убиват славяни“. Също като Светлана в началото изпраща хуманитарна помощ, но впоследствие решава, че е нужна на място. Обучението й трае месец, след което „трийсет на сто от новобранците бяха освободени. Ако не бяха, щеше да има с една трета повече трупове“, смята Дария. И двете със Светлана не съжаляват за решението си да отидат в Донбас и пак биха го направили.
Александър Нелюбин споделя, че е бил ранен при атака срещу малкия град Йеленовка, след което се връща в Русия. Според него много от доброволците, завърнали се в родината, се чувстват незначителни и се дразнят от мълчанието на медиите. „Сраженията може и да са намалели, но хората продължават да умират“, негодува Нелюбин. Мъжът признава, че му е трудно да се върне към нормалния живот, защото „не е свикнал с цялата тази тишина“. Налага му се да взима успокоителни.
Александър Формиченко, който преди Донбас е служил в армията, разказва, че животът на много от хората, доброволно заминали да се бият в Източна Украйна, се е променил изоснови. Някои се опитват да забравят преживяното с пиене, а нервите на други не издържат. „Някои от тях вече са мъртви“, обяснява мъжът.
Формиченко споделя, че случилото се е променило възгледите му за живота и го е накарало да го цени повече, но не съжалява за постъпката си. „В края на краищата Русия от векове е във война, нали?“
Превод: „Дневник„
