Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.
„По време на Студената война руските дисиденти и тяхното тежко положение бяха постоянно на първите страници на американските СМИ и по този начин се отпечатаха в съзнанието на американските граждани“, – си спомня специалистът по Русия с трийсетгодишен стаж Майкъл Дейвидсън на страниците на американското списание «Andmagazin».
По неговите думи имената на Александър Солженицин, Андрей Сахаров, Анна Ахматова са били добре познати на американската аудитория и са били на почит. Но днес, както отбелязва колумнистът, гласът на много от руските дисидентите е глас в пустиня, който се опитва да привлече поне някакво внимание към тоталитаризма и репресиите на неофашисткия режим на Путин, и да разпръсне мъглата от лъжи, с които са покрити престъпленията на Кремъл.
«Трагедията е, че егоцентричното американско общество и политиците не ги е грижа.
Кремъл, от своя страна, използва мощни инструменти, за да предотврати разпространението на истината извън пределите на руските граници и сред собствените си граждани. Интернет-ресурсите, дори официално зарегистрираните сайтове, се блокират. Владимир Путин обяви на заседание на колегията на ФСБ, че в РФ е забранен достъпът до повече от 1600 сайта. Освен това в страната се преследват отделни блогери и потребители на Интернет за разпространение на информация», – изброява Майкъл Дейвидсън.
Американският колумнист се позовава на официална статистика, публикувана в РФ. RUSWEB заявява, че съществува заповед от горе хората да се наказват за записи в социалните мрежи. «Само през 2015 г. са възбудени около 200 наказателни дела за «интернет-активност», от тях най-малко 18 случая са завършили с реална присъда», – съобщава изданието.
Майкъл Дейвидсън изброява най-известните случаи на подобно преследване: делата срещу Екатерина Вологженинова, Андрей Бубеев и поета Александър Бившев.
«Но в арсенала на Кремъл затворът не е най-страшното наказание. Колко от американците знаят имената на Пол Хлебников (американски журналист), Анна Политковска, Наталия Естемирова или Анастасия Бабурова? Международната федерация на журналистите слага Русия на трето място в света по количество убити при изпълнение на професионалните си задължения журналисти. Преди Русия са само Алжир и Ирак. От 1993 до 2009 година в Русия са загинали около 300 журналисти. Според базата с данни за журналистите в Русия през този период 200 кореспонденти са загинали в резултат на „убийства, кръстосан огън или теракти“, като 165 от тях са били убити на място. Само 50 съдебни процеса са стигнали до някакъв резултат и това доказва, че в РФ подобни убийства остават безнаказани», – съобщава американският журналист.
Тези преследвания и убийства определено имат ефект. В Русия журналистите и дори цели редакции са подлагани постоянно на натиск, с цел да бъдат накарани да сътрудничат или да правят компромиси. Това е разпространена практика дори сред официалните, незаблокирани „опозиционни“ СМИ, които са принудени да изпълняват поръчките на Кремъл, въпреки личното си мнение и резултати от разследвания. Ако не изпълняваш волята на Кремъл, няма да можеш да си намериш работа.
Кремъл оказва натиск дори върху рекламодателите, за да държи пресата в подчинение.
«Твърде опасно е да изпаднеш в немилост пред Кремъл. Доказателство за това е съдбата на Сергей Магнитски, който попада в ареста по фалшиви обвинения и там е убит, или Борис Немцов, който е застрелян на московска улица (на мост близо до Кремъл – бел.ред.). Кой в Америка е чувал поне за демонстрациите в цял свят в памет на Немцов, които се проведоха на 28 февруари за годишнината от убийството му? По стечение на обстоятелствата същия ден големият дисидентски сайт «Новый регион» бе подложен на хакерска атака. Опозиционерите не могат да се почувстват в безопасност дори извън пределите на Русия и това бе продемонстрирано по жесток начин с убийството на бившия сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко в Лондон. Западните СМИ поне обърнаха внимание на този случай, а доказателствата водят директно към Москва», – предупреждава Дейвидсън.
По думите на американския журналист никъде другаде кремълската пропаганда не е донасяла толкова смърт, както по време на руската окупация на Крим и нахлуването на РФ в Украйна.
«В този случай Владимир Путин се възползва от оправданието на Адолф Хитлер през 1938 при аншлуса и навлизането в Судетите. Трябва да си припомним, че следващото предизвикателство на Хитлер беше инвазията в Полша през септември 1939 г., когато действаше заедно със съюзника си Сталин. Великобритания и другите велики по онова време сили със своята политика на умиротворяване само насърчиха агресията на Хитлер. Дали днес Полша и страните от Балтика не са изправени пред подобна заплаха от страна на Русия?», – пита журналистът.
«Десетилетието на война накара американците да се зациклят на вътрешните проблеми, а през това време светът стана много по-опасен, отколкото след края на Студената война, а някои негови региони са обхванати от пламъците на войната. От ден на ден злодеите се увеличават и стават все по-силни, срещайки слабо съпротивление. В същото време тревожните гласове на руските дисиденти и на другите пострадали от това зло се игнорират», – заявява Майкъл Дейвидсън.
Източник: Ксения Кирилова за HP2
