Източник: Генадий Габриелян, за Крым.Реалии
Някой трябваше да го направи първи: България предложи на Европейската комисия да създаде специален механизъм за контрол на алгоритмите на социалните мрежи, които усилват атаките на троловете, преди всичко на прокремълските. България има за какво да се тревожи: обемът на руската пропаганда в страната, според резултатите от проучването на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ), след руската инвазия в Украйна е скочила 10 пъти, пише Радио Свобода.
Ако от началото на годината и до 24 февруари, когато започна руската инвазия, в българските онлайн медии са се появявали средно по 39 прокремълски статии на ден, то след това тази цифра нараства до 397. В нито една друга държава от ЕС, както и в Балканския регион, не се наблюдава такъв феномен. Причината се крие преди всичко в това, че новото българско правителство под ръководството на Кирил Петков, който дойде на власт през ноември 2021 г., веднага даде да се разбере, че няма намерение да удовлетворява желанията на Кремъл нито в енергетиката, нито в сферата на външната политика.
Срещу „соросоидите“ и „грантаджиите“
През април Петков стана един от първите европейски лидери, които отказаха да приемат схемата „газ за рубли“. В интервю за германския Frankfurter Allgemeine Zeitung българският премиер заяви, че като спира доставките на руски газ за България, Путин преследва три основни цели. Първо, да дестабилизира правителството, което е нетолерантно към корупцията, която според Петков е „руският инструмент за влияние“. Второ, да опита да доведе на власт по-лоялен към Москва кабинет. И третата цел на Кремъл е да посее семената на раздора между страните от Европейския съюз, като покаже, че има държави „втори сорт“, такива като България, с които Русия може да си позволи подобни нарушения на договора. За постигането на тези цели се използва, наред с други неща, арсеналът от пропаганда и дезинформация.
Наскоро в реч на конференция по време на Световния икономически форум в Давос, министърът на електронното правителство на България Божидар Божанов заяви, че Европа е наясно с методите на руската пропаганда: „фабриките на тролове“ популяризират анонимните уебсайтове, които разпространяват наративите на Кремъл. Дезинформационните кампании се засилиха след началото на инвазията в Украйна, каза Божанов. „Русия използва европейските ценности като свободата на словото, за да подкопае самите тези ценности. Техните канали са много, но социалните мрежи наистина са основен фокус. В същото време правителствата на европейските страни не могат просто да блокират даден уебсайт или дадена група. Затова трябва да действаме умно. Трябва да счупим този механизъм, а не да блокираме самата информация“, – подчерта българският министър. По думите му България е готова да направи „предложения за техническата реализация“ на този проект и разчита на съдействието на „технологичните гиганти, които трябва да осъзнаят своята отговорност в дигиталната сфера“.
НИЕ ТРЯБВА ДА СЧУПИМ ТОЗИ МЕХАНИЗЪМ, А НЕ ДА БЛОКИРАМЕ САМАТА ИНФОРМАЦИЯ
Анализаторите на ФХСИ отбелязват, че наративът на руската пропаганда е построен върху геополитическа конспиративна логика. Той неизменно съдържа следните основни позиции: „един глобален кукловод” (Западът, САЩ, НАТО), чрез своите марионетки (брюкселските еврократи и продажните либерални елити в отделните държави), убиват суверенитета на европейските народи. Същият злодей води война срещу Русия, която също е жертва – но в същото време тя е единствената, която справедливо се съпротивлява и всъщност е спасителката на Европа. Украйна е „оръжие на Запада“ и новият термин „анти-Русия“ означава или Украйна, или отново Запада. Твърди се, че войната не е срещу Украйна, а срещу колективния злодей, тя не е започната от Русия, това е нейният отговор – в края на краищата „Русия никога не започва войни, Русия ги завършва!“ Вътрешните политически и икономически опоненти са удостоени с епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „платени анализатори и политици“ и т.н. Пропагандните текстове са най-често директни преводи от руски с анонимни цитати от руски материали, се казва в изследването. ФХСИ посочва водещите разпространители на дезинформация – роботът-агрегатор Novini247, медията NewsFront, регистрирана в Крим, както и българските pogled.info, blitz.bg, informiran.net, vchas.net, pan.bg и много други.
Разследващият журналист Христо Грозев, ръководител на екипа на Bellingcat, разказа за nova.bg как Кремъл взаимодейства с българските медии или лицата, които предлагат подобни услуги: „Някои медии се обръщат с официална молба през руски канали да бъдат финансирани. Такива молби обикновено не се отказват. След време с тях се свързват куратори, които започват да им предлагат текстове срещу определени суми пари, които се плащат в кеш. Услугата е евтина – тя варира в зависимост от размера на медиите. От 100 до 500 евро за статия“.
„Забравете за Sputnik“
Как изглеждаше цялостната картина на пропагандната дейност на Кремъл в Балканския регион до началото на украинската война? На Балканите се завръща дезинформационната кампания от съветската епоха, написа два дни преди инвазията сътрудникът на Центъра за перспективни изследвания в Сараево Харун Карчич. Проникването на Русия се улеснява от местните медийни канали, които играят значителна роля в усилването и разпространението на кремълските послания. Това често се дължи на факта, че подобни медии страдат от хронична липса на средства, затова копират и препечатват безплатно контента на кремълската агенция Sputnik Serbia. Най-често нейният контент се публикува от местни медии в Сърбия, Черна гора, Босна, Косово, Република Сръбска. Например в Сърбия руската дезинформационна кампания е толкова силна, че повечето сърби започнаха да разглеждат Русия и Китай като най-важните икономически партньори на страната си, докато в действителност повече от две трети от външната търговия на Сърбия е с Европейския съюз. Страните от ЕС също осигуряват по-голямата част от чуждестранните инвестиции в Сърбия.
Балканските политици обичат руските новинарски издания, отбелязва Карчич. Образът на Владимир Путин, популяризиран от Кремъл като силен лидер, продължава да служи като пример за много от тях. Например в Сърбия, където управлява президентът Александър Вучич, новините са в съответствие с политическите му идеали: държава, начело с мощен политик, който присъства във всички сфери на живота и играе доминираща роля. Според проучване на общественото мнение, проведено през 2020 г. от Международния републикански институт (IRI), 48% от респондентите в Босна и Херцеговина, 60% в Северна Македония, 64% в Черна гора и 87% в Сърбия са имали благоприятно или много благоприятно мнение за Русия.
Войната внесе съществени корективи в този информационен пейзаж. Пионер на забраната за излъчването на руски канали беше частично признатото Косово, което направи това още на 26 февруари. След като в самото начало на март Европейският съюз забрани на руските държавни медии – RT и Sputnik – дейността по излъчване в ЕС, YouTube веднага блокира акаунтите им в Сърбия. След това излъчването на RT беше спряно в Северна Македония, а през април Агенцията за контрол на електронните медии на Черна гора наложи забрана за разпространението на какъвто и да е контент на RT и радио Sputnik.
ПОТОКЪТ НА НЕКОНТРОЛИРАНА ПРОПАГАНДА ИЗОБЩО НЕ Е СПРЯН
Но дезинформацията може да съществува и в други ниши и измерения – това се вижда на примера с една от малките балкански държави, двумилионната Северна Македония. „Забравете за Sputnik, руската пропаганда има други пътища“, – пише анализаторът от Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) Синиша Марушич. Той има предвид уязвимостта към пропагандата на много жители на Северна Македония, „разочаровани от Запада, недоверчиви към местните лидери и хранещи се с информация от сръбските медии“. Поради твърде дългото чакане в чакалнята на Европейския съюз, самият ЕС и Западът като цяло губят лостовете си тук и руската пропаганда запълва празнотата, като убеждава македонците във военната мощ на Русия, гениалността на Путин и „двойните стандарти“ на Запада по отношение на тяхната страна. RT и Sputnik бяха отключени, но както казват наблюдателите, „потокът на неконтролирана пропаганда изобщо не е спрян; вместо това тя се просмуква през смесица от вътрешни усилватели на кремълския наратив и във вид на камара от копи-пейст от таблоидите и телевизионните медии на съседна Сърбия, най-близкият съюзник на Русия на Балканите“.
В информационните войни няма място за спорадични действия, казва Емир Хасанович, експерт по стратегически комуникации и координатор за Западните Балкани в лондонския Институт за стратегически диалог (ISD). Това са планирани операции, които се основават върху външнополитически цели в определени зони на интерес. Балканите в този контекст са благодатно пространство за информационни конфронтации с множество нерешени въпроси. Що се отнася до местната медийна сцена, традиционните медии са по-устойчиви на дезинформация, затова каналите за разпространение на съответните наративи са социалните мрежи.
Особено показателни са случаите, когато дезинформацията се използва като открито политическо оръжие. За пръв път от тридесет години на 24 май тази година делегацията от представители на политическите и духовните среди на България се отказа да участва в проявите в Москва, посветени на Деня на славянската писменост и култура. Не се явиха дори представители на българското посолство. Зад това стои историята на един специфичен конфликт.
На този ден миналата година посолството на Русия в Скопие цитира думите на президента Путин, който заявил: „Писмеността е тръгнала от македонската земя“. Както пише порталът faktor.bg, „това абсолютно невярно твърдение Путин употребява за втори път след 24 май 2017 г. Тогава за първи път го използва при посещението в Москва на президента на [Северна] Македония Георги Иванов. Бурна реакция в българското общество породи скандалният филм, пуснат в Русия през 2021 година под името „Една вяра, един език“, в който България бе напълно изтрита от картата на славянската писменост. Във филма, който е създаден с подкрепата на руското посолство в Скопие, Македония се определя като „родина на кирилицата“. Напълно е игнорирана историческата роля на българската държава – подробно се описва пътят на кирилицата през Русия, Украйна, Македония, Сърбия и Черна гора, а България въобще не се споменава. „Кремъл целенасочено, планирано и последователно се стреми да увеличава разлома в отношенията между Република България и Република Северна Македония“, – заявява тогава Атлантическият съвет на България (АСБ). Целта на Русия е Северна Македония, следвайки примера на Сърбия, „да гледа предимно и най-вече към Москва, а не към Брюксел“.
Източник: Генадий Габриелян, за Крым.Реалии
