StopFake разговаря с Якуб Каленский, ръководител на направлението за борба с дезинформацията на работната група за изборите в Украйна Ukrainian Election Task Force, в миналото – съучредител на East StratCom Task Force – проект на Европейския съюз за борба срещу дезинформацията, за това как Западът трябва да реагира на кремълската пропаганда, как Кремъл ще влияе на украинските избори, и за това какво е нужно, за да се преодолее дезинформацията.
Как се промени пропагандната стратегия на Кремъл през последните пет години?
Не виждам големи промени в подходите на Кремъл. Има теми и наративи, които могат да бъдат наречени вечни. Да вземем например обвинението, че Украйна е недемократична или фашистка държава. Подобни обвинения звучат постоянно и по адрес на Естония, Латвия и Литва. Също продължават да се разпространяват клевети срещу Запада, НАТО, ЕС и САЩ. Тези теми са предимно проактивни, защото тук Кремъл се опитва да повлияе на това, което ще се случи в бъдеще. Западът като цяло, отделните страни, включително Украйна, се възприемат като основни противници на Кремъл.
Тези теми не се променят много и имат общ знаменател. Тяхната задача е да отслабят Запада, да оклеветят онези, които сега се възприемат като врагове на Кремъл.
Втората група най-често срещани наративи на дезинформацията може да се нарече реактивна. Тук Кремъл се опитва да замърси информационното пространство, да скрие това, което са извършили. Виждаме какво се случва след всяко голямо събитие, където репутацията им може да пострада. Видяхме го след свалянето на МН17, след убийството на Борис Немцов, след отравянето на Скрипал, след атаките в Сирия. Всеки път, когато нещо се случва, Кремъл дава много различни версии на станалото. Тези версии се променят, защото зависят от реалните събития.
А поне нещо променило ли се е?
Сюжетните линии си остават същите. Те преследват едни и същи цели, и ние можем да ги предвидим. Тази част от пропагандата на Кремъл не се е променила значително. Но Кремъл подобрява уменията си за разпространяване на дезинформация. Той по-ясно разбира кои канали за комуникация да използва и все по-често разпространява дезинформацията не само чрез традиционните медии или социалните мрежи, но и с помощта на западните политици. И ако следите нещата по-отблизо, определено ще забележите кой на Запад помага за разпространяването на прокремълската дезинформация. Именно в областта на разпространението на дезинформацията уменията на Кремъл са се подобрили значително. Те знаят много повече за нашата аудитория, за реакциите й, мултипликаторите и усилвателите.
Каква е основната цел на кремълската пропаганда?
Целите също не са се променили значително. Общата цел е да се отслаби Запада. Тук аз имам предвид и Украйна, защото всичко, което е по-западно от Кремъл, се възприема като противник.
Кремъл разбира публичната дипломация по различен начин. На Запад възприемаме публичната дипломация като игра, в която сумата не може да е равна на нула. Това означава, че можете да имате по-привлекателна Словакия и по-атрактивна Украйна, и никой не губи нищо – двете страни стават все по-привлекателни. Кремъл вижда в публичната дипломация игра с нулева сума: ако едната страна печели нещо, другата страна непременно губи. Какво можете да направите в игра с ненулеви суми, ако абсолютно не можете да подобрите позицията си? Кремъл не може да подобри позицията си. Владимир Путин управлява Русия в продължение на 20 години и не успя да реформира икономиката. Нещата отиват от лошо към по-лошо. Единственият вариант, който той има, е да отслаби противника. И той го прави това с помощта на полско-украинските или унгарско-украинските обтегнати отношения, или с конфликта между Европа и Америка.
Така Кремъл преследва обща цел – да отслаби противника си. И за това той използва всички технически възможности. Например в Украйна, където заради войната не е лесно да се провеждат икономически реформи, Кремъл се възползва от това. Той ще използва протестите, които в момента се провеждат във Франция, и ще се опита да ги усили. Той ще се опитва да показва, че Западът се разпада, а Русия е единствената крепост, единственият остров на стабилност. Това са възможностите, които Кремъл ще използва. Те могат да бъдат трансформирани в по-конкретни наративи, по-скоро тактически, отколкото стратегически. Западът винаги ще бъде изобразяван като зъл агресор, а Русия – като негова жертва. Тяхната дезинформация е изградена върху черно-белия образ на света, „ние срещу тях“.
В допълнение към разпространението на дезинформацията, в операциите за влияние Кремъл се фокусира върху подкрепа за елементите, които му помагат за постигането на неговите цели. Очевидно е, че в Европа Кремъл подкрепя различни екстремистки сили – както левите радикали, така и десните. Най-добрите партньори на Владимир Путин в Европа са фашистите. Това са групите, които Путин и неговата пропаганда се опитват да подкрепят, защото именно такава биха искали да видят Европа – фашистка и комунистическа.
Кои събития ще бъдат на прицела на руската пропаганда през 2019 г.?
Двете най-важни събития за Кремъл са изборите в Украйна и изборите за Европейски парламент, които ще се проведат през май.
Сега имаме украинска работна група за изборите (Ukrainian Election Task Force), където се опитваме да проследим как се разпространява дезинформацията. Два месеца преди изборите виждаме, че Кремъл се опитва да представи изборите като нелегитимни. Те се опитват да докажат, че няма да има реални избори, че всичко ще се решава някъде на Запад. Нещо подобно ставаше преди изборите в Германия. Нещо подобно можеше да се види и в САЩ през 2016 година.
Това е много добро оръжие, защото по този начин е възможно да се отслаби доверието на публиката към демократичните институции. Може да се каже, че изборите са провалени, те са несправедливи и че там нищо не се е решавало. Няма значение кой ще спечели, тъй като доверието на широката общественост към изборите вече е подкопано.
На какво се надява Кремъл?
Кремъл трябва да се откаже от надеждата, че в Украйна ще спечели прокремълски кандидат. Кандидатите, които имат добър рейтинг, не са прокремълски, а тези, които са открито прокремълски, нямат голям шанс. Затова Кремъл се старае да подкопае доверието към демократичния процес като такъв, да отслаби вярата на украинците, че векторът на развитие на Украйна след Майдана е правилен и че Западът е надежден партньор.
Каква е основната цел на намесата в изборния процес в Европейския парламент?
На изборите в ЕС основната цел ще бъде същата – да се подкопае доверието към демократичния процес. Но на европейските избори Кремъл има много по-големи шансове да изведе прокремълски кандидати. Според някои проучвания на общественото мнение, 1/3 от следващия Европейски парламент може да бъде прокремълски.
Каква е ролята на другите фактори при разпространението на пропагандата, преди всичко икономическите?
Ситуацията във всяка страна е различна. Има европейски държави с голям брой прокремълски политици, а в някои дори държавният глава може да бъде проруски. От друга страна, има европейски страни, в които прокремълският политик няма голям шанс за успех. Ситуацията в европейските страни се различава. Но важното е, че когато някой разпространява невярна информация, дори без да е свързан с Кремъл, информацията получава напълно нова легитимност. Изведнъж руските тролове могат да кажат, че нещо е било казано не само от „Спутник“, но и от „политици от европейските страни“. Тогава вече не може да се каже, че това е руска лъжа и въздействието върху публиката ще бъде съвсем различно. В някои страни това може да е един от най-важните компоненти на руската пропагандна кампания.
Кои страни са най-уязвими за руската пропаганда и които могат да бъдат посочени като примери за това как да й се противопоставяме?
През 2016 г. немският вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung публикува документ на ФСБ, в който бе определен рейтингът на страните в зависимост от уязвимостта им към руската пропаганда. Първите три страни в този „рейтинг“ бяха Австрия, Чехия и Унгария. Ако погледнете политическото ръководство на тези страни, очевидно е, че то е явно прокремълско. От друга страна, не знаем как е бил създаден този списък. Не можем изцяло да разчитаме на него, но той може да се разглежда като отправна точка за анализ.
Ако говорим за страните, които реагират на предизвикателствата на дезинформацията в ЕС, преди всичко трябва да посочим балтийските страни. Те най-добре от всички в ЕС знаят за проблема с руската пропаганда и имат най-голям опит. StratCom на въоръжените сили на Литва е един от най-добрите примери. Ако имаше такива органи във всички 28 държави-членки на ЕС, за нас щеше да бъде много по-лесно да се борим срещу дезинформацията.
Друг пример е Швеция. Държавната агенция за извънредни ситуации (MSB) провежда много различни обучения за държавните служители, като повишава тяхната медийна грамотност.
В Чешката република на работно ниво много добре реагират министерствата и тайните служби, но на политическо ниво реакцията е много по-лоша.
Когато говоря за проблема с дезинформацията, винаги посочвам за пример Украйна, реакцията на гражданското общество като една от най-добрите в света, например работата на StopFake, Украинския кризисен медиен център. Понякога държавите не успяват да се справят с този проблем не защото нямат желание, а защото, както и в Украйна, държавните институции са все още много млади.
Какъв, според вас, е основният проблем при реакцията на Европа срещу разпространението на дезинформация?
Реакцията на Запада трябва да бъде по-твърда. Основният проблем при сегашния ни подход е, че се съсредоточаваме много върху решаването на конкретни проблеми, като вярваме, че това ще ни спаси от болевите точки. Това е важно, но в тази ситуация няма значение колко от тези проблеми решаваме. Кремъл винаги ще намери друга слабост. Те правят именно това: само ние да решим един проблем – те вече търсят друг. Всяко общество, ако е демократично, има проблеми. Затова, ако Западът иска да спре дезинформацията, трябва да спре този, който я разпространява. Ако нашата цел е да спрем агресията, трябва да спрем агресора. Няма друг начин.
В скандинавските страни такива средства за разпространение на дезинформация като Sputnik не подействаха. Това означава ли, че Кремъл ще обръща по-малко внимание на този регион?
Кремъл така просто не се отказва. Да, Sputnik там нямаше влияние, но те намериха други методи за влияние – например с кибератаки. Дезинформационната агресия не е спряла, променили са се само подходите.
Често Кремъл представя различни интерпретации на едно и също събитие. Каква цел преследва с това?
Целта е една – трябва да се създадат колкото се може повече версии, така че хората да не знаят къде е истината. И това работи. Много хора започват да вярват в различни версии. Например от резултатите от едно от последните проучвания за влиянието на пропагандата установихме, че 81% от жителите на България не вярват, че Русия е отровила семейство Скрипал. Те вярват на Кремъл, но не и на фактите. Когато Доналд Тръмп говореше за MN17, той отбеляза, че никой не знае какво наистина се е случило, защото има толкова много различни версии. Но това е лъжа. Има една версия, изградена върху факти, и 99 фалшиви версии, които се разпространяват от Кремъл.
И накрая, как оценявате дейността на StopFake?
Още през 2015 г. StopFake беше един от най-важните, ако не и най-важният проект, който работеше в областта на противодействието срещу руската дезинформация. StopFake пръв показа колко е важен редовният анализ на фейковите материали. Когато стартирахме проекта EUvsDisnifo, ние на първо място се ръководехме от желанието да създадем нещо подобно на общоевропейски StopFake.
Автор: Олександър Ярошчук
