Виталий Портников, специално за Крым. Реалии
Когато говорят за годишнината от нападението на Русия срещу Грузия, си спомнят преди всичко за агресията и нарушаването на международното право. Но в сянка остава най-главният резултат от руското „миротворство“ – етническото прочистване.
Руската федарация постоянна оправдава нападениятя си срещу другите страни с това, че иска да „защити“ някого. Нека да си спомним как работеше руската пропаганда преди окупацията на Крим – всички тези „влакове на дружбата“ и опасностите за „рускоезичното население“. Но това не променя факта, че за 26 години, откакто Украйна е независима, не е имало и не е могло да има репресии на етническа основа. Дори и сегашното противопоставяне на привържениците на украинската държавност и европейския избор на страната с руските наемници минава не по етническите, а по политическите граници. За Украйна воюват не само етнически украинци, но и руснаци, арменци, азербайджанци, грузинци, евреи, кримски татари – кой ли не. А сред привържениците на „руския мир“ – и сред наемниците, и сред московските им „куратори“ – можеш да срещнеш не само руснаци, но и етнически украинци. Това е позиционна борба, класически сблъсък между доброто и злото, в който Украйна защитава ценностите на цивилизования свят, противопоставяйки се на диващината и варварството на кремълския режим.
В Кавказ всичко бе по-различно. Очевидно е, че политическите възгледи на грузинското население в Абхазия се отличаваха, но никой не ги питаше за възгледите им. Просто изгониха грузинците от Абхазия. Практически всичките. Останалото в Галския район грузинско население е дискриминирано, лишено е от възможността да се обучава на родния си език (и всичко се превежда не на абхазки, а на руски), и направо ги обявяват за …негрузини.
На Москва й е изгодно народите да се мразят един друг. В тази омраза е залогът за руското влияние в Кавказ.
Преди девет години почти същото се повтори и в Южна Осетия. Това не беше просто нападение на чужда армия. Това беше истинско етническо прочистване. Грузинците бяха прогонени от селата, в които са живяли в продължение на столетия. И после тези села бяха изгорени. Хората бяха лишени от дом и памет.
Не мислете, че това беше някаква ексцесия на извършителите. Това бе съзнателна тактика на Кремъл. Москва има полза, ако абхазците и грузинците, осетинците и грузинците, арменците и азербайджанците са разделени от кървава пропаст. Да се мразят не хората, а народите. В тази омраза, в тази консеравация на Средновековието е залогът за руското влияние в Кавказ.
Русия обвинява другите в това, с което тя се занимава от столетия. Обвинява другите с пълната увереност, че другите също трябва да се държат като фанатици. Именно за това главната цивилизационна задача за една страна, която иска да намери себе си и да възстанови териториалната си цялост, е да не прилича на зловещата Империя на Етническите Чистки.
Виталий Портников, специално за Крым. Реалии
