Руският телевизионен канал РЕН-ТВ показа документалния филм „Украйна в огън„, създаден от смесена руско-американска група. Режисьори на продукцията са Игор Лопатьонок и Бен Байуотър. Сред създателите на филма е известният холивудски режисьор, носителят на три Оскара Оливър Стоун, който е един от тримата изпълнителни продуценти (от общо десет продуцента) и интервюиращ.
Сюжет и герои
„Украйна в огън“ повтаря повечето руски интерпретации на събитията в Украйна, като например, че Майданът е организиран от САЩ и тогавашната опозиция с цел свалянето на Янукович, и откъсването на Украйна от орбитата на Москва.
От филма можете да разберете, че появата на новинарските канали Spilno TV, Громадське TV и Еспресо TV през ноември 2013 г. е било също част от плана за свалянето на Янукович. „Беркут“ не бил виновен, че пребил участниците в Майдана на 30 ноември 2013 г. тъй като това било запланирана провокация. Във филма наричат разстрела на митингуващите от снайпери на 18-20 февруари „най-масовото жертвоприношение в историята на цветните революции“.
Във филма е засегната и темата за Крим. По думите на Владимир Путин Русия е присъединила Крим, защото САЩ е планирал да завземе полуострова. Тук се повтарят същите лъжи, както и във филма „Крим. Път към Родината„.
„Украйна в огън“ се базира на интервюта с висши украински чиновници, избягали в Руската федерация (бившия министър на вътрешните работи Виталий Захарченко и бившия президент Виктор Янукович), руския президент Владимир Путин и американския журналист Роберт Пери. Последният е редактор на сайта Consortiumnews, който редовно публикува антиамерикански и проруски материали с фейкове.
На зрителя не се предлага алтернативна гледна точка за станалото, тъй като всички заявления на политиците и журналистите във филма подкрепят само една единствена версия за събитията в Украйна.
StopFake изгледа филма и откри редица грешки и манипулации.
https://youtu.be/Nk0rq1BJBzc
Американците финансирали Майдана
Като червена нишка през целия филм преминава темата, че Революцията на достойнството е била финансирана от САЩ. За „доказателство“ служи откъс от изказване на Виктория Нюланд, тогава помощничка на държавния секретар на САЩ, в което тя заявява, че американците били вложила в Украйна $5 млрд.
Тези думи на госпожа Нюланд прозвучават на 13 декември 2013 г. (от 4:12 минута) по време на заседание на фондацията „САЩ – Украйна“ във Вашингтон. Руската пропаганда веднага подхваща думите на американския политик като потвърждение на тезата си, че украинската революция е била финансирана от Вашингтон.
StopFake вече писа, че в Украйна съществуват редица държавни програми за сътрудничество със САЩ – научно-технически, културно-хуманитарни, търговско-икономически, за развитието на селското стопанство, демократическите институти и правата на човека. От 1992 година насам американското правителство е дало 5,1 милиарда долара именно по тези програми.
$ 2,4 милиарда отиват по програми за насърчаване на мира и сигурността, като това може да включва военна помощ, осигуряване на безопасността по границите, решаването на проблема с трафика на хора, подпомагане на борбата с търговията с наркотици. Парите отиват и по такива категории като „справедливо и демократично ръководство“ ($ 800 милиона ), „инвестиция в хората“ ($ 400 милиона), „икономически растеж“ (1,1 милиарда $), и хуманитарна помощ ($ 300 милиона).
Подобни програми, финансирани от САЩ, има в десетки държави. Например Руската федерация получава от 1991 г. насам около 18 млрд – това е почти 3,5 пъти повече, отколкото получава Украйна.
„Националната фондация за подкрепа на демокрацията“, която е една от най-големите организации-донори в Украйна, се финансира от Конгреса на САЩ. На сайта на фондацията са изброени украинските проекти и получателите на грантовете.
Крим е предаден на Украйна от Хрушчьов
„През 1954 г. територията на Украйна се разширява, след като Никита Хрушчьов, генералният секретар на СССР, щедро предава кримския полуостров на Украйна. В продължение на много години историците ще спорят доколко този подарък е бил законен„. (15:30)
Кримската област става част от УССР с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 февруари 1954 г. и Закона на СССР от 26 април същата година.
През 1954 г. Хрушчьов не обладава пълната власт и не може да се разпорежда с територията на Съюза без одобрението на партийния елит. Инициативата за предаването на Крим идва от Президиума на Върховния съвет на РСФСР на 5 февруари 1954 г. На 19 февруари 1954 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава съответния указ, който е утвърден от Върховния съвет на СССР на 26 април същата година.
И изобщо след войната и депортацията на кримските татари Крим се намира в тежко състояние и затова предаването му едва ли може да се разглежда като подарък.
Андрий Парубий
„Андрей Парубий поведе след себе си цяла армия от ултранационалистични бойци и факелни маршове“ (18:28)
По време на Майдана сегашният председател на Върховната рада е комендант на палатъчния лагер. Андрий Парубий, както звучи името му на украински, не е взимал участие във факелни маршове и не е ръководил ултранационалистични движения. В Украйна с факелни маршове се отбелязват деня на създаването на УПА (Украинската въстаническа армия) на 14 октомври и рождения ден на Степан Бандера (на 1 януари). Организатор на маршовете е всеукраинската организация „Свобода“, като след началото на руската интервенция в Украйна отделни маршове за 14 октомври провеждат доброволческият полк „Азов“ и партията „Десен сектор“.
„А ето едно интересно съвпадение. Само няколко дена преди трагедията (на 2 май 2014 г. в Одеса) в Одеса пристига посланикът на Майдана Андрей Парубий. По някакво загадъчно стечение на обстоятелствата хората, с които той се среща по време на визитата си, след това са забелязани да взимат активно участие в събитията през този трагичен ден“ (18:18)
Парубий пристига на блок-поста край Одеса на 29 април и подарява бронежилетки на сотника Николай Волков. Именно той е човекът, „забелязан“ по време на събитията на 2 май на Куликовското поле. Тези два факта според авторите на филма свидетелстват, че украинската власт е организирала трагедията.
Всъщност няма нищо загадъчно или странно в това, че Парубий пристига в Одеса. През април 2014 г. Андрий Парубий е секретар на Съвета за национална сигурност и в качеството си на такъв обикаля югоизточните части на Украйна, за да предотврати дестабилизацията на ситуацията в страната. Освен Одеска област той посещава блокпостовете в Днипропетровска и Николаевска област и навсякъде подарява специална екипировка. За това свидетелстват публикациите му във Facebook.
Пребиването на студентите на Майдана
„Службата за сигурност на Украйна разполага с достоверна информация, че през онази нощ [нощта на 29 срещу 30 ноември] Сергей Льовочкин [тогава председател на администрацията на президента Янукович] се е свързвал по телефона с лидера на опозицията Яценюк и е обсъждал разгонването на Майдана под предлог, че на площада трябва да бъде монтирана новогодишната елха“ (38:30)
Авторите на филма се опитват да подкрепят всеки свой аргумент със съответната снимка или видео, но точно това заявление остава без графическа илюстрация. StopFake не откри информация за заявления на СБУ за подобни телефонни разговори между Льовочкин и Яценюк. Сергей Льовочкин, който сега е депутат от „Опозиционния блок“ и заместник на председателя на фракцията в украинския парламент, отрича да има някакво отношения към разгонването на Майдана през ноември 2013 г.
„Новинарските агенции съобщават, че специалните части са атакували хладнокръвно студентите, докато те спяли мирно в палатките си. Но кадрите от мястото на събитието свидетелстват за друго. Изглежда, че протестиращите са очаквали пристигането на милицията. Десетки журналисти и оператори от новоизпечените телевизионни канали са били вече там. Практически едновременно с отряда на милицията със специално предназначение на Майдана пристига зловеща група младежи със спортно телосложение. Те проникват в тълпата и започват да провокират сътрудниците на милицията с оскърбления, камъни и факли“. (39:00)
Версията, че „Беркут“ защитавал митингуващите от провокатори, се появи няколко дни след кървавия побой. Но отначало официалната версия на МВР беше, че „Беркут“ разчистил със сила площада, за да може да пропусне техниката и да започне работата по подготовката за новогодишните празници.
StopFake не намери фотографии или кадри, на които да се виждат провокации на неизвестни лица преди нападението на „Беркут“. Това е странно, особено на фона на твърденията на авторите на „Украйна в огън“, че на Майдана са присъствали „десетки телевизионни канали“. Версията с провокаторите не обяснява защо „Беркут“ се разправя с особена жестокост с протестиращите и защо хора, намиращи се на половин километър от Майдана, също са били пребивани от бой от специалните части.
Видео от разгонването на Майдана:
Нигоян е „сакрална жертва“
„Сергей Нигоян пристига на Майдана един от първите. Той по-скоро е човек пълен с надежда и вяра в бъдещето, отколкото войнстващ радикалист. Когато гледаш видеото, на което Сергей рецитира патриотически стихотворения, не оставаш с чувството, че това видео е кастинг за ролята на сакрална жертва. За нещастие Сергей получава тази роля. Видеото получава огромно количество гледания, след като неговите събратя по оръжие го убиват на 22 януари сутринта“. (55:00)
Все още не е известно кой именно е убил Нигоян, но разследването продължава. Оливър Стоун аргументира твърдението, че Сергей е убит от свои хора, с кадри, на които Нигоян чете откъс от стихотворение на Тарас Шевченко.
Всъщност има много подобни кадри, на които се рецитират стихотворения на украинския поет. Те са заснети от авторите на проекта „Нашия Шевченко„, посветени на 200 годишнина от рождението на поета, като идеята е в продължение на една година – от 9 март 2013 г. до 9 март 2014 г. – да бъдат заснети 365 видеа, на които различни хора рецитират откъси от стихотворения на поета.
Бягството на Янукович
„Аз подписах такъв протокол [Споразумение за регулирането на украинската криза с лидерите на опозицията], но малко по-късно разбрах, че не е имало значение какъв протокол ще подпишем, тъй като вече е имало план за завземането на властта, за държавен преврат, и това е било неизбежно“, – казва Янукович.
Виктор Янукович започва да се готви за бягството си още преди завършването на преговорите – на 19 февруари. Свидетелство за това са кадрите, заснети от камерите за наблюдение в резиденцията му в Межигорие.
„На следващия ден господин Янукович заминава за Харков – втория по големина град в страната. Веднага след неговото заминаване резиденцията му, администрацията и правителството са превзети с оръжие“, – добавя Путин (1:01:00)
Всъщност информацията, че Янукович е заминал за Харков, става известна чак на 22 февруари.
Владимир Путин лъже и за въоръженото превземане на властта. Когато представителите на Майдана влизат на територията на резиденцията на Янукович, там вече няма никаква въоръжена охрана. Върховната рада и Кабинета на министрите също не са превземани от въоръжени хора.
„Мирната“ анексия на Крим
„Кримският референдум беше иницииран от жителите на Крим“, – Янукович (1:04:50)
По време на телевизионен ефир самопровъзгласеният „председател“ на Крим Сергей Аксьонов заявява, че инициатор на анексията на Крим е бил лично президентът на Руската федерация Владимир Путин.
„Как можем да разберем каква е волята на народа? В съвременния свят това става с помощта на гласуване. Хората дойдоха, повече от 90%, и повече от 90% гласуваха за присъединяването към Русия. Трябва да уважаваме избора на хората… Там [в Крим] нямаше бойни действия, там никой не е стрелял, никого не са убивали“, – Путин (1:07:45)
Кримският референдум е признат само от няколко страни, зависими от Руската федерация. Путин не споменава, че така нареченият референдум на полуострова е проведен в присъствието на въоръжените сили на Русия, фактически след анексията му. Международните наблюдатели, които присъстват по време на „референдума“, са всъщност проруски политици от маргинални партии и организации.
Независими журналисти като Павел Канигин от „Новая газета“ фиксират редица груби нарушения при гласуването, които подлагат на съмнение достоверността на обявените резултати. Например хората гласуват без никакви списъци и регистрация, журналистите са изгонвани от избирателните секции по време на преброяването на гласовете, бюлетините са печатани на обикновени принтери.
Руският президент лъже и за „мирното присъединяване“. От ръцете на руските войници загиват двама украински военни. По време на щурма на украинската военна част в Симферопол на 18 март 2014 г. е убит украинският военнослужещ Сергей Кокуркин. А в село Новофедиривка в Сакския район на Крим руски военен застрелва с автомат Калашников военнослужещия Станислав Карачевски.
Авторите на филма не споменават още много събития, които не се вписват в тяхната версия, че всичко е било щателно планирано. Например не показват как „Беркут“ пребива митингуващите на 1 декември, гаврите над казака Гаврилюк, опита за щурм на Майдана на 11 декември, гласуването за така наречените „диктаторски закони“ на 16 януари, които предизвикват ескалация на конфликта, организираните от властта „титушки“ и т.н.
Филмът „Украйна в огън“ всъщност представя само една гледна точка за станалото в Украйна през зимата на 2013/2014 г., подкрепена от лъжливи свидетелства и изопачени факти.
