Източник: Юлия Старинова за Радио Свобода
„Учителят, който заявява: „Сталин е бил ефективен мениджър“, и учителят, който казва: „Сталин е бил кървав убиец“ правят всъщност едно и също: искат да се записва и запомня, вместо да научат как да се работи с информацията и да се размишлява“, – казва Тамара Ейделман.
Заслужилата учителка на Руската федерация, завеждаща катедра „История“ в московската гимназия №1567, член на Управителния съвет на Московската асоциация на учителите по история Тамара Ейделман проведе семинар в Красноярск на тема „От опита ми на преподаване на трудните страници в историята“.
„У нас по възмутителен начин се премълчава истината“
– Тамара Натановна, кои са „трудните страници в историята“? Или всяко време има своите, тези за които е сложно да се говори именно тук и сега?
– Всички теми са трудни. Няма леки, но на всяка може да се погледне под определен ъгъл. Сега е трудно да се говори за сталинските времена и изобщо за съветското време. По възмутителен начин се премълчава истината за този период, незабележимо върви реабилитация на Сталин, крият се мащабите на репресиите, те се оправдават. По телевизията един след друг излизат сериали с прекрасни, смели енкаведешници. Но децата трябва поне да знаят, че съществуват различни мнения за този период. И да имат информация – за броя на жертвите, за нещата, които са били извършвани по онова време. Не е лесно да се противопоставиш на телевизора. Но на това трябва да ги научим – да умеят да мислят.
– Ако сравним нашето време и например 90-те – кога ви беше по-лесно да работите?
– Разбира се, че през 90-те. Тогава се появи огромно количество нова историческа информация, навсякъде се говореше за нея и това беше изключително интересно за всички, включително за тийнейджърите. Сега е глухо време – и интересът към историята намалява. И в онзи период изобщо всичко се променяше много бързо, така че беше по-интересно да се изучава и наблюдава. И като цяло имаше повече свобода.
– Филмите за забележителните енкаведешници едва ли щяха да се появят, ако нямаше конкретна държавна поръчка, дори и да не е публична. Чувства ли се тя и в училищата?
– Разбира се няма такива документи, никой не ни спуска никакви директиви в този смисъл. То е носи във въздуха. Спомням си какъв ужас беше, когато преди няколко години Александър Филипов написа учебник, в който се казваше, че Сталин бил ефективен мениджър. Тази фраза в крайна сметка бе премахната от учебника (след бурни дискусии и възмущения). Но сега тя вече не се възприема като нещо ужасно от обществото. В сегашните училищни учебници има нещо написано за сталинската епоха, за това, че е имало репресии. Но това са безлични учебници. И когато гледаш по телевизията – ето го, такъв красив мъж с униформена фуражка с червена лента… А учебникът е скучен. Училището може да реагира на ставащото само по един начин – да даде на децата материал за размишления.
– Въпросът тук е доколко самите деца са готови и могат да разговарят на „трудни“ теми, доколко това им е нужно и интересно. Защото понякога изглежда, че сегашната младеж „малко бъркат Втората световна с Троянската война“…
– Примерът ми вероятно не е най-характерният, защото работя в много добро училище, с класове с хуманитарна специализация, с деца, които са избрани с конкурс. Разбира се, те са готови за такива разговори. Самите те се стремят да получат хуманитарни знания, очевидно вкъщи също говорят на такива теми. Затова на мен ми е по-лесно, отколкото на другите учители. Въпреки че имам ученици, които не знаят нищо за това и не искат да знаят.
– В съветските училища дори двойкаджията знаеше съвсем точно, че „декабристите събудили Херцен. Той започнал да агитира за революция“, и от там всичко тръгнало. Тоест, училището сякаш даваше на всеки някаква представа за определена последователност от събития и определени исторически закономерности. Как сега стоят нещата?
– Моите колеги все още говорят за последователността на събитията и историческите закономерности. Но всъщност главната ни задача е да научим децата да работят с факти. Сега, когато информацията е все повече, включително и фалшива, няма значение каква е, трябва някак си да се справим с този поток. Не всички наши ученици ще бъдат историци. Но всички те ще живеят в свят, където има телевизия, интернет, реклама и много други неща. И те трябва да анализират това, което виждат и чуват, да сравняват фактите и източниците. Учителят, който казва:“Сталин е бил ефективен мениджър“, наистина не ми харесва. Но този, който казва: „Сталин е бил кървав убиец“, не ми харесва още повече, всъщност тези учители правят едно и също. Те казват „запишете“, „запомнете това, което ви кажа“, вместо да дават на децата храна за размисли.
Аз имам определени възгледи, децата прекрасно ги знаят, четат моя Facebook, могат да ми задават всякакви въпроси и аз ще им отговоря. Понякога ми е трудно да се сдържам и да не им диктувам мнението си, но аз се старая. И мислено си поставям плюс в ситуации, в които например връщам работата на ученик, а на края е написано „Отвратително!“ и в същото време стои петица (най-високата оценка в руското училище – ред.СФ). Идеите, изразени в тази работа, бяха наистина отвратителни. Но бяха подадени обосновано, убедително, логично. Разбира се, всичко това не подобри отношенията ми с този ученик, но не можем да бъдем приятели с всички.
„Историята е за хората“
– Какво на практика означава да се работи с информация на вашите уроци?
– Един мой холандски колега веднъж ми каза: „Отначало ги попитай за какво се говори в текста, който сега ще четат. Ще чуеш много интересни неща“. Също така е изключително важно да се научат как да разграничават фактите от мненията. Ето един факт: първата петилетка беше през такива и такива години, а втората – тогава, когато беше построено еди колко си. А ето картата на обектите, построени през първите петилетки. И това също е факт.И ако вземете картата на лагерите от онова време (отново факт!) и я наложите върху картата на петилетките – това ще ви даде представа за използването на принудителен труд през онзи период. Или ето този текст, който взех от сайта „Великата страна СССР„. Също за петилетките. Авторът използва определенията „самоотвержен труд“, „ликвидиране на изостаналостта“. Наум Ясний, американски икономист, пише за същите тези цифри и факти. Но той нарича стремежа „да изпълним и да преизпълним“ „необуздана вакханалия“. А ето текста на Дмитрий Хмелницкий, когато той разсъждава за петилетките, употребява изразите „патологичен“, „поробване“, „изключителна жестокост“. Фактите са едни и същи, но оценките са различни.
Горкий и Солженицин пишат по различен начин за строителството на Беломорканал. И дори един и същ строеж може да бъде заснет по различен начин. Ако композицията бъде построена по-иначе, то ефектът от видяното ще бъде принципиално друг. Картинката е инструмент с невероятно мощно въздействие. Може да се поразмишлява и за това коя снимка ще бъде подходяща за откъса от Горкий, а коя – за този на Солженицин…
– Тоест вие на своите уроци сравнявате източници, в които се дава кардинално различна оценка на едно и също явление?
– Да. Това е добро упражнение както за развиването на мисленето, така и на способността да се формулира собствената мисъл, използвайки наличния материал. Понякога моля учениците да изброят аргументите за и против това или онова явление – например за същите тези петилетки. И тук няма никакви „правилно“ и „неправилно“ – важното е децата да разберат, че имат право на собствено мнение, но са длъжни да го обосноват. Разбира се аз им давам информация, която не могат да получат от друго място, освен от мен.
Но все пак на първо място моята задача е да ги науча да анализират информацията. Много обичам да показвам на учениците си една картинка, на която един до друг се намират бащата на историята Херодот и Шерлок Холмс. Историкът има много общо с детектива. За него е важно да разбере доколко действително е осведомен един или друг свидетел, дали казва истината, или се заблуждава, или е само частично наясно с това, което се е случило. Задачата на историка, както и на детектива, е да подреди парчетата в картина. Фундаменталната разлика – Шерлок Холмс в крайна сметка винаги е прав. А на фактите, с които е работил историкът, после могат да погледнат по друг начин. И да се открие нещо неизвестно до тогава.
– Допустима ли е емоционална оценка на фактите и събитията от страна на самия историк-„детектив“?
– На днешния семинар ние четяхме спомените на В. Я. Шидек, бригадир, работил в Кузнецкстрой. Той с гордост разказва за безпрецедентния темп на работа, за самоотвержения труд на другарите си. И как им са се ядосвали френските инженери, работещи там. Например защото са изливали бетон на студа, а тъй като не са имали печки, са обливали чакъла с вряла вода:
„Бетонът го слагахме (така е в документа – СР) върху временна основа, а за да не замръзне фундаментът, го покривахме с вълна, ленени влакна и го бетонирахме“. Тоест откровено са нарушавали технологията, но Шидек и за това говори като за постижение. А историята на Шидек завършва с това, че неговият тригодишен син остава сам вкъщи и умира от глад и студ, но бащата разбира за това чак на петия ден, тъй като бил зает на строежа: „А трупчето вече беше започнало да мирише“. При това той не казва нищо за чувствата си. Но можем да си представим какво е чувствал. Или да помислим как са видяли тази ситуация същите онези френски инженери. Можем да се опитаме да опишем ситуацията от тяхна гледна точка? Всичко това помага да се разбере, че възгледите на хората са различни, и развива много важни житейски умения: да чуеш другия човек, да се поставиш на негово място, да спориш правилно (което повечето от нас не умеем, а веднага започваме да обиждаме човека). Изобщо когато преподаваме, много често забравяме за човека. А историята преди всичко е за хората, при това за много различни хора.
„Ние живеем в ситуация на многостранна грубост“
– Тази пролет на лекция в Елцинския център споменахте, че и родителите, и децата възприемат училището като инструмент за репресии и унижения. Защо се случва това? Може ли един учител да промени нещо в това отношение?
– Разбира се, всеки учител отговаря за себе си. Както и всеки родител, и ученик. Сега живеем в ситуация, когато грубостта не е дори взаимна, а многостранна. Децата са груби към учителите, родителите и учителите – един към друг, учителите оказват натиск върху децата… Имахме прекрасен директор, вече покойник, който казваше: училището не може да бъде остров. В него виждаме същото, каквото имаме навсякъде в обществото.
– Системата възпроизвежда сама себе си?
– Разбира се, хората идват в обществото през училището и всичко, което получават в него, после носят със себе си. Разбира се, ситуацията се променя с личните усилия на всички. Но все пак, ако говорим за училището, много неща зависят от ръководството. Забелязали ли сте, че в повечето магазини, особено в големите, наскоро престанаха да бъдат груби към клиентите? Защото продавачите знаят: ако го направят, ще бъдат изхвърлени. В армията е много трудно да се изкоренят издевателствата на старите войници към младите, но ако старшите офицери покажат, че това е неприемливо, такива явления ще бъдат сведени до минимум. Същото се отнася и за училището: ако директорът и заместник директорът не позволяват да има грубост от страна на децата, родителите, учителите, тогава ще бъде по-лесно за всички.
– Този натиск, за който говорите, в предишните години по-силен ли беше или по-слаб?
– Напоследък се появиха много технически иновации – аз например имам интерактивна дъска, мога да използвам интернет в работата си, а това е страхотно и много удобно. Децата виждат повече неща, пътуват, четат. Но според мен бюрократичният натиск сега е по-силен, отколкото беше дори по съветско време, и продължава да се увеличава. Учителите се преследвани от невероятно количество документи, отчети и няма време за работа, за творчество. За да се измъкнем от тази ситуация, цялата образователна система трябва да се промени. Разбира се, това не е единственото нещо, което трябва да се направи – само това няма да реши проблема. Но ето например Финландия, в която практически няма органи за управление на образованието (с изключение на националното министерство). Но те имат най-доброто образование в света. Повече самостоятелност и свобода за училищата, директорите, учителите – това би могло да промени ситуацията и в руското образование. Въпреки че, разбира се, в този случай те ще носят повече отговорност.
Източник: Юлия Старинова за Радио Свобода
