Статиите в рубриката „Мнения“ отразяват личната позиция на авторите си. Редакцията на сайта Stopfake може да не разделя тази позиция.
Директорът на Левада-център обяснява защо руснаците не търсят алтернатива на телевизора и защо през цялото време се страхуват от нещо.
За повечето жители на Русия телевизията остава основен източник на информация, въпреки че социалните мрежи и интернет-изданията стават все по-популярни. За това свидетелстват публикуваните на 12 август резултати от изследване на Левада-център. Расте популярността на радиото и вестниците: ако през миналата година 13% от респондентите са научавали новините от тях, то сега те са са увеличили почти един път и половина.
Но нивото на доверие към телевизията през последните няколко години почти не се е изменило и остава достатъчно високо. През юли 59% от респондентите отговарят, че имат най-голямо доверие на информацията по телевизора. При това повечето от анкетираните не винаги имат доверие на политиците.
На въпрос дали са готови да изкажат мнението си 30% от анкетираните отговарят, че могат свободно да изкажат своето отношение към политиката на властта, 37% от респондентите считат, че не може да се говори за политика винаги и навсякъде, а 12% просто се боят да се докосват до тази тема.
Директорът на „Левада-център“ Лев Гудков разказва пред „Открытая Росссия“ какво означават получените от социолозите резултати, как се формира общественото мнение и защо средностатистическият руснак не търси алтернатива на телевизора и през цялото време се страхува от нещо.
– Забелязали ли сте през последните две години някакви тектонични изменения в това как руснаците се отнасят към телевизията?
– През последните четири години доверието към телевизора падна достатъчно сериозно – приблизително с една трета и малко повече. Но зависимостта от телевизията все едно остава достатъчно висока: тя е главният конструктор на реалността и най-авторитетният източник. Тук е важно да подчертая думата „авторитетен“, защото информацията по ТВ се подава от името на държавата, властта. И работата не е само в пропагандата, която без съмнение е много ефективна. Цензурата потиска дори самата възможност да бъдат изразени някакви различни групови интереси, публичното пространство се стерилизира, унищожава се многообразието от мнения. Държавата унищожава всичко, което стои в основата на обществото – комуникациите между групите. А заедно с тях и условията, при които хората да могат да се разбират помежду си, унищожават се възгледите им, способността за въображение и съпричастност – все неща, които стоят в основата на солидарността в обществото.
Фактически държавата остава единствената инстанция, която структурира потока на събитията. Отношението към телевизията е израз на безалтернативността при подаването на информация от държавата. Затова частичното недоверие не се компенсира, не се заменя с друга конструкция на реалността, която може да бъде възприета като по-адекватна и по-добре обясняваща какво всъщност става.
Кремълските пропагандисти налагат своето тълкуване на събитията, защото тази тяхна способност се крепи върху създадената отначало атмосфера на неясност, неопределеност и тревога, дискредитират се другите позиции на гледни точки, и чак тогава се въвежда своя интерпретация. При това тя е изградена като единствено възможната, безусловната трактовка на събитията от гледна точка на интересите на „мнозинството“, които сегашният режим си присвоява.
В това и се състои особеността на сегашната технология на властта. Не просто се налагат някакви идеологически представи и мнения, а преди всичко се разрушават другите гледни точки при отсъствие на алтернатива. Затова човекът увисва в някаква ситуация на неопределеност и този ефект е изключително важен при манипулирането на общественото съзнание.
– Според вашите данни през последните три години руснаците все по-често са започнали да се обръщат към интернет като източник на информация. Получава се, че хората все пак разглеждат интернет като възможна алтернатива на телевизията?
– За съжаление това не е така. Всичките надежди, че интернет ще стане алтернатива на пропагандистката машина не се оправдаха. По първо, за разлика от телевизията, която структурира аудиторията, интернет не го прави и не може. Това е мрежа на равнозначни участници в общуването, за които не съществува авторитетът на някой специален институт или определена социална група. Затова той няма такава сила като телевизионния канал или вестника, които регулярно изграждат своята аудитория. Интернет не отразява системата на междугруповите комуникации и не представлява само едно допълнение към другите канали за информация. Само около 20% от хората го назовават (или използват) като източник, на който имат доверие. Въпреки че колкото е по-образован човек и колкото е по-млад, толкова по-често (и особено в по-големите градове) се доверява на интернет. Но все пак влиянието на сайтовете или интернет-каналите не може да се съпостави с това на държавната телевизия.
Освен това за разлика от това, което беше преди 10 години, днес Кремъл вече се научи да работи в мрежата: и чрез системата от тролове, и чрез системата от собствени сайтове. Както и в другите сектори на обществено-политическия живот, в интернет се възпроизвежда псевдообществената структура на мненията, позициите, сайтовете, които имитират гражданско общество, симулиращи „спонтанност“ „на единната воля на народа“, емоциите на възмутеното „мнозинство“ или обратното – пълната подкрепа за провежданата политика.
Симулякрите – ГОНГО (или GONGO – организираните от държавата неправителствени организации – бел.ред.), проправителствените организации с нестопанска цел (обществени палати, обществени съвети, различните видове „движения“, създадени и финансирани от администрацията), прокремълските сайтове и троловете – последователно дискредитират независимите от властта канали за информация или авторитетните източници, като те се представят като мнение на малцинството, екстремистите, „петата колона“, национал-предателите, разколниците. Затова днес не можем да говорим за интернет като нещо цялостно.
В Москва на всеки жител се падат около 15-18 източници на информация, а в малките градове и села – само по два-три. При това конструкцията на обществено-политическата реалност се създава именно от федералната телевизия, като местните канали отразяват локалните събития, а световните и политическите новини идват от пропагандната машина.
– Създава се впечатление, че руснаците се намират в информационна неопределеност. Те не разбират от къде да взимат информация, какво се опитват да им кажат и как да се ориентират в информационната реалност.
Това не е информационна, а социална неопределеност. В обществото не се търси разнообразна или алтернативна информация, защото ако хората имаха нужда от нея, те щяха да я търсят с всички сили. Например в ситуацията с украинската криза през последните две години всеки можеше да си намери източници: чуждестранни или рускоезични, които дават друга, различна интерпретация, от тази по НТВ или „Лайфнюз“, но според нашите данни от 0,5% до 1,5% от хората се обръщат към тях. А несравнимо по-голяма част се задоволява с официалните канали за информация.
Мисля, че в Русия до голяма степен има съпротива към процесите на развитие на социума. Нашето общество е консервативно, то възпроизвежда навиците и формите на живот, които са се установили още през съветско време, в рамките на тоталитарното господство. На пръв поглед изглежда, че е лесно да се преодолеят тези навици и форми на мислене (чрез просвета, образование и т.н.), но всъщност това е много трудно или почти невъзможно. Хората приемат тези форми на живот, на които те попадат по време на социализацията си, като естествени и „нормални“ и не виждат друга алтернатива. Още повече в условията, когато се потиска ценностното, идеологическото, идейното многообразие, а опонентите получават заплахи.
– Можем ли да изкажем предположението, че щом хората са започнали да се интересуват повече от новини и използват едновременно няколко източници на информация, това може да бъде сигнал, че гражданското самосъзнание нараства?
– Не, това по-скоро е невротическа зависимост от новините. Нашите новинарски канали работят по двутактова схема: отначало плашат, а после развличат. И това е изключително успешна технология за манипулиране на общественото мнение. Плашат многообразно: чрез съобщения за престъпност, стихийни бедствия, външни заплахи, които идват от Запада, ИДИЛ и украинските фашисти. Създава се хоризонт на страха, чието предназначение е да раздроби обществото. А след това населението трябва да се консолидира около властта за защитата му.И паралелно зрителите трябва да бъдат развличани с всевъзможни камеди-клабове и сибирски пелмени.
Смисълът на това е да се разруши междугруповата комуникативна структура, да се разводни представата за многообразието на различните гледни точки, позициите, оценките за ставащото. Но именно обществото създава такива важни неща като възможности и условия за дискусия, обмяна на мнения. Обществото не е просто съвкупност от маса население, а система на взаимодействие и социални връзки, в чиято основа са отношенията на солидарност и взаимните интереси, без догмата „господство – подчинение“, без властна ос. Но вместо него възниква едномерна маса или плазма от отделни, наплашени, озлобени хора, които можеш много лесно да манипулираш и подчиняваш.
Това е новата технология за господство. За разлика от класическите форми на тоталитаризъм, тук тоталният терор и масовите репресии не са задължителни. Напълно е достатъчно да се провеждат точечни профилактични репресии и манипулиране на съзнанието.
Преди това не е можело да се реализира, защото са отсъствали медиатехнологиите и образованието на населението е било на ниско ниво.
– Според вашето изследване почти всеки десети руснак се страхува да говори за своето отношение към политиката и властта. Тоест хората започват силно да се ограничават да изразят мнението си?
– В Русия примерно от средата на 2000-те се оформи мнението, че „сега вече трябва да се страхуваме“. Става въпрос именно за колективните представи, които имат принудителна сила по отношение на всеки отделен човек. Примерно 55-60% от анкетираните казват, че повечето от обкръжаващите ги хора се страхуват да изкажат мнението си, да говорят винаги и навсякъде за политика, скриват своето отношение. Но при това за себе си така говорят само 18-20% от респондентите. Все едно казват „аз не се страхувам, но другите…“. Тази пропаст между представата за характера на общото мнение и собствените позиции или оценките от социологическа гледна точка е много важна. Тя ни показва, че има натиск от страна на колективните представи и правилата за поведение върху съзнанието и поведението на отделния човек. Ако искате можете да наречете тези правила конформизъм, масово обществено приспособяване към принудата от страна на държавата.
От този факт много политолози и журналисти правят неправилния извод, че хората изобщо имат собствено мнение, но се страхуват да го изразят. Конформизмът само свидетелства, че страхът е факт, но той не е проява на несъгласие или на други представи. Другите идеи и начините за интерпретация на реалността могат да се появят само, когато има други канали за информация и институти за социализация на човека, когато има други неофициозни механизми за формиране на светогледа и личностната идентичност. Изминалите 25 години се оказаха твърде малко, за да може в Русия да се появи общество. Това фактически е само едно поколение.
Ако отсъства система за защита, институционната гаранция, че човек може да изрази мнението си, тогава ние получаваме това конформистко, опортюнистично мнозинство, което винаги, когато се изказва не забравя да се съобразява с представата как трябва да се говори правилно и към какви източници на информация трябва да се прислушва, кое не е желателно да се слуша или чете.
Този механизъм на масовото съзнание е характерен за репресивните държави
Значи фактически няма авторитетен или независим източник на мнение, което да мотивира хората да изразяват собствената си гледна точка. От друга страна това означава, че хората просто нямат собствено мнение, а тяхната гледна точка е всъщност колективното мнение.
– А елитът чувства ли своята отговорност пред народа?
– Ние нямаме елит. Юрий Александрович Левада наричаше такива хора „назначени да бъдат елит“. Елитът в социологически смисъл това са хора, които демонстрират върхови постижения в своята област и в този смисъл са образец за подражание или морално задължение. Те служат за ориентир другите, тъй като тези образци привличат с ценностите си, те са значими. А нашата управляваща върхушка практикува централизъм, управление, заставя без да ти дава право на избор. Обществото в Русия има антиелитарна структура, то е смачкано от държавата или от тези, които са си присвоили държавата. И нашето ръководство е въплъщение на невежество и посредственост на социума, гледни точки и мнения на принудително усреднения руснак.
Всички изследвания, които сме провеждали, когато още имахме възможност да се доберем до върхушката, показваха, че хората на високите постове мислят точно по същия начин както обикновения човек. А според емпирическите изследвания на политолога Валерий Касамара от Висшата школа по икономика, между клошарите и политиците няма принципиална разлика в мненията и политическите им възгледи.
– Получава се, че на ментално ниво има неразривна връзка между народ и власт?
– Това социално устройство систематически отблъсква многообразието на мнения. Но и икономическият и културен живот също постоянно открива и създава възможности за изменения. Като при това сегашният режим постоянно потиска тези възможности.
По принцип, за да се развива едно общество трябва динамическите групи да бъдат представени в системата на комуникация и власт. Но сега най-инициативните и предприемчиви обществени групи са избутани на периферията, а центърът на живот е представен от посредствени, невежи и много агресивни консерватори и демагози.
– Може ли тази картина да се измени?
– Това е един постоянно работещ механизъм за самокастрация: той постоянно възпроизвежда нашата историческа изолираност в такава структура. Историческото движение е в натрупването на потенциал за изменение, периодически крах на системата, а след това възстановяване на аналогична структура.
Отговорът на вашия въпрос зависи от самото население, от това в каква степен хората са готови в своето поведение да се съобразяват с интересите на другите, с техните позиции, до колко са способни да представляват груповото многообразие. Аз за сега не го виждам. Руският социум е инертен, социалното въображение и способността за емпатия са много ограничени. Нашата опозиция представя само тях си и те не искат да видят проблематиката и грижите на по-широките кръгове.
В нашите изследвания ние фиксираме едно много ниско ниво на доверие към хората – и междуличностно, и институционално. А доверието е изключително важна характеристика на обществената солидарност или страха.
Това е човешкият капитал, формата и параметърът на активността и отговорността на хората. Ако човек има доверие само на най-близките си (на семейството, приятелите), това означава, че той може да носи отговорност само за своето най-близко обкръжение. Извън тази зона той се чувства безпомощен и незащитен, никой не гарантира какъв ще бъде резултатът от неговите действия в сферата на отношенията с властта, бюрокрацията, работодателя, полицията и другите. Затова ако нещо излиза извън кръга на най-близките отношения, тогава човек счита, че той не може да има влияние върху това и затова и не иска да отговаря за това. Въпреки че именно от това се състои обществото, това обединява хората.
– Получава се, че хората се доверяват само на най-близките си, често нямат собствено мнение и транслират това, което им казва пропагандата. Как нашето общество стигна до тук?
– По времето на съветската власт беше изтрит онова ниво на висшите механизми за регулация, които ние наричаме ценности, морал. Населението чувства смътно, че има дефицит на някакви идеални начала, но не вижда с какво да ги компенсира. Затова днес през цялото време възникват всевъзможни сурогати – суеверия, магия вместо вяра, имперско високомерие и шовинизъм вместо чувството за общност.
При това моралът и патриотизмът си приличат вътрешно по структура. И моралът, и патриотизмът като ценности произлизат от идеята за общото благо. Но моралът, етиката, науката – всички тези културни устройства изискват субективна мотивация. Колкото и да ни потиска властта, няма да се роди ново откритие в науката или изкуството под натиска на полицията. Но ако патриотизмът става държавна идеология, то тогава той задължително се свърза с принуда от страна на държавата – чрез нормите на новите закони на Яровая, борбата с фалшификацията на историята, създаването на Юнармия (детско-юношеска военизирана организация – бел.ред.) под егидата на министерството на отбраната, демагогията на „Антимайдана“, практиката да се преследват хората, които по различен от началството си начин разбират любовта към родината. Така че моралът и патриотизмът са антиподи.
-Значи при нас обществото не възниква, защото още не сме осмислили съветския опит?
– Да, включително и защото този опит още не е осмислен. За да може човек да усвои нещо ново, той трябва да бъде способен за това. Но ние виждаме как много културни, ценностни, политически образци не се възприемат и се отхвърлят. Ние се сблъскваме с много бавен процес на натрупване на културен слой, на способност да вникваш.
Източник: Открытая Россия
