Сергей Стелмах, специално за Крым.Реалии
„Кримската“ пропаганда на Москва в Европейския съюз сега играе срещу властите на Руската федерация. С опитите си да легализира анексирания полуостров или поне да смекчи режима на санкции Кремъл „осветява“ своите активни поддръжници в политическите структури на ЕС.
Въпреки показното безразличие на Кремъл, руските власти се притесняват, че през пролетта на 2014 г. те така и не успяха да постигнат дори неформално признаване на „Кримнаш“ от страна на европейците и американците. Отначало сметките бяха, че Западът ще сгълчи Москва, но все пак ще съхрани политическите и бизнес контакти. Именно така стана след руско-грузинската война през 2008 година, когато Москва фактически окупира Южна Осетия и Абхазия. Кремъл тогава се отърва с лека уплаха. Но с Крим се получи съвсем по друг начин. Западът „вкара“ точкови, а след това и секторни санкции срещу руската икономика. Започнаха систематично да „ритат“ Москва за войната срещу Украйна и да настояват да се махне от Крим. Американците и европейците обещаха на руснаците да смекчат санкциите, ако те спрат войната в Донбас напълно, но никой не даде гаранции на президента Владимир Путин, че след това ще му простят анексията на полуострова. И Вашингтон, и Брюксел нямаха намерение на гарантират на руснаците, че Украйна няма да влезе в НАТО.
Още в началото на анексията Кремъл възприе тактиката на „политическите десанти“. На полуострова докарваха лоялни европейски политици, депутати, журналисти и просто любопитстващи граждани (веднъж дори докараха един порно режисьор). Гостите като под диктовка се възхищаваха от красотите на „руския“ полуостров, критикуваха санкциите и обещаваха, че много скоро Крим официално ще бъде признат за част от Руската федерация. Но това не помогна. „Кримнаш“ бе признат само от шепа сателити на Кремъл.
Още в началото на анексията Кремъл възприе тактиката на „политическите десанти“
Москва и властите в Крим измениха тактиката си. Сега републиканското началство се опитва да се представя в Брюксел лично. Но то е принудено да го прави дистанционно, използвайки съвременните технологии. Например вчера руският глава на Крим Сергей Аксьонов съобщи на страницата си във Facebook, че е „представил икономическия потенциал на Крим“ в Европейския парламент. Според него там се е състояла среща с депутатите в Европейския парламент, посветена на контактите на ЕС с руските региони. „Планираната конференция „Европейският съюз и регионите на РФ“ в голяма степен засегна въпросите за влиянието на антируските санкции върху Крим и другите региони на Русия“. Тъй като аз самият по обективни причини не можах да отида на конференцията, по молба на организаторите ние изпратихме видео обръщение“, – отбелязва Аксьонов. Той заявява, че Крим въпреки санкциите и блокадите се „възражда“, а икономическият натиск на Запада само „стимулира“ ръководството на Крим да работи плодотворно.
„От своя страна ние също каним всички участници в конференцията да дойдат и със собствените си очи да видят положителните изменения, които настъпиха в региона откакто действат антируските санкции. Освен това лично каня своите колеги, организатора на конференцията, евродепутата Яромир Кохличек, евродепутата Андре Елисен, както и нашите приятели от Италия“, – обяви Аксьонов.
За това събрание първи написаха руските издания, като нарекоха мероприятието „конференция“. Руският вестник „Известия“ съобщи, че господин Кохличек е бил главният организатор на срещата. Той и гореспоменатият Андре Елисен активно подкрепят политиката на руските власти, правят изказвания, които съвпадат с позицията на Кремъл. Според Кохличек санкциите са засегнали европейската икономика, затова трябва да бъдат отменени. И двамата евродепутата през есента на миналата година посетиха РФ и бяха наблюдатели на изборите в Държавната дума. Елисен, разговаряйки с московските журналисти, се изказа положително за постиженията на руската демокрация. През пролетта на 2016 г. Яромир Кохличек с група европейски депутати посетиха Крим. Съдейки по интервюто, което той дава за изданието Lenta.ru, той е останал доволен от посещението си. „Трябва да призная, че хората, разбира се, наистина се радват, че вече са в Русия. Крим е бил, е и ще бъде руски. Преобладаващото мнозинство от местните жители, както виждам, искат да бъдат руснаци“, – заявява евродепутатът. Той уверява, че не е разтревожен от официалната позиция на ЕС за непризнаването на резултатите от „референдума“.
Но в тази история е важно нещо друго. Годината вече не е 2014, когато такава откровена подкрепа за действията на Москва можеше да бъде представена за „свобода на словото“ или „защита“ на демократичните ценности. Европейските политици, посетили полуострова по време на „референдума“ и след него, обясняваха своите визити с желанието си лично да се запознаят с условията на живот в Крим. Те не забелязваха нарушаването на правата на човека, дискриминацията на украинци и кримски татари по национален признак, за сметка на това критикуваха властите на САЩ за санкциите и натиска върху Москва.
След агресията на Кремъл срещу Украйна и опитите за намеса във вътрешните работи на Запада Русия се превърна в „токсична“ държава
Сега, както отбелязват експертите, след агресията на Кремъл срещу Украйна и опитите за намеса във вътрешните работи на Запада Русия се превърна в „токсична“ държава. Европейските и американските политици трябва да се оправдават за всякакви контакти с руснаците. При сегашната ситуация всички публични реверанси към Москва изглеждат най-малкото подозрително и дават повод за неласкателни предположения. Например лидерката на френския „Народен фронт“ Марин Льо Пен, когато се кандидатираше за президент на страната, обеща да признае Крим за руски. После стана ясно, че нейната партия е получила преференциални заеми от руски банки, свързани с приятели на президента Путин.
Не е изключено, че някои участници в тази конференция през март ще дойдат в Крим като наблюдатели на президентските избори в съседна Русия. Според информация на руски издания властите имат намерение да поканят над 150 чуждестранни депутати. Някои от тях ще пристигнат на полуострова. „Ще има политици от различен спектър: леви, десни, центристи. Те ще наблюдават избирателния процес във всички региони на страната, включително в Крим, където ще отидат около 10 депутата“, – разказва един от събеседниците на „Известия“.
Иронията в тази ситуацията е, че за Украйна отчасти е полезно руснаците да доведат тези наблюдатели. Западът все едно няма да признае резултатите от „гласуването“ в Крим, но пък за сметка на това Киев и неговите партньори ще получат автентичен списък на поддръжниците на Путин в чужбина. Руснаците в търсенето на международен PR правят сами на себе си мечешка услуга, като изваждат на показ целия си чуждестранен „фен клуб“.
Сергей Стелмах, специално за Крым.Реалии
Сергей Стелмах е кримски политически наблюдател (името и фамилията на автора са променени от съображения за сигурност)
