На 22 октомври руските медии съобщиха, че Путин е подписал указ за санкции срещу Украйна. Както пише прокремълският сайт Украина.ру, в документа става въпрос за „специални икономически мерки във връзка с недружествените действия на Украйна“ към руснаците . В текста на указа се посочва, че причината за прилагането на санкциите са „недружествените и противоречащи на международното право действия на Украйна, свързани с въвеждането на ограничителни мерки по отношение на граждани и юридически лица от Руската федерация“.
Но в самия документ не се посочва към кого и какви именно мерки ще се прилагат, тази задача е възложена на правителството на РФ. В коментар пред журналистите на 23 октомври Дмитрий Медведев уточни, че активите на територията на Русия ще бъдат блокирани и ще се въведе забрана за изнасянето на капитали. Москва също заплашва да забрани доставките на територията на Руската федерация на „някои категории стоки, произведени в Украйна“ По думите на премиера на първо място ще бъдат приложение санкции към физическите лица: „Ако говорим за физически лица, то по всяка вероятност това ще бъдат стотици хора, които със своите действия са причинили вреда на нашата страна“.
ВВС съобщава, че въпросът е бил „на дневен ред от 2014 година насам„. Но решението за санкциите е взето именно сега. По странно стечение на обстоятелствата това става 11 дена след предоставянето на автокефалия на православната църква в Украйна от Синода в Константинопол и 7 дена след решението на Синода на РПЦ да прекрати евхаристичното общение с Вселенската патриаршия.
Украйна въведе санкции срещу физически и юридически лица от Руската федерация още през 2014 година след анексията на Крим и началото на военните действия в Донбас. Санкциите засегнаха 1228 граждани на РФ и 468 компании. На лицата от санкционния списък бе забранено да влизат на територията на Украйна, а активите им бяха конфискувани.
Мненията на експертите за това как новите руски санкции ще засегнат икономиката на Украйна се различават, но повечето считат, че не трябва да се очаква значителен негативен ефект.
Според руския политолог Андрей Пионтковский икономическите санкции са „достатъчно сериозна ескалация в хибридната война, която Русия води срещу Украйна„. Според политолога Медведев е намекнал, че Москва ще препятства преводите на пари от работещите в РФ украинци, което според него „е сериозен фактор за украинската икономика и население“.
По данни на Националната банка на Украйна през 2017 година украинците, работещи в РФ, са превели официално 503 милиона долара, а неофициално – 808 милиона.
Замисълът на Москва е, пише политологът, да „създаде напрежение вътре в Украйна“ и по този начин да повлияе върху хода на президентските избори.
Всъщност в забраната на превод на пари няма нищо ново. Още през март 2017 година в РФ влезе в сила закон за забрана на парични преводи чрез платежните системи, включително и за Украйна. Но все още може да се прехвърлят пари чрез банкови сметки.
Журналистът Павел Казарин пише в статия за Крым.Реалии, че решението на Путин е свързано с изборите. „Москва изпраща недвусмислен сигнал: ние ще назовем хората, които пречат да продавате стоките си на нашия пазар. Поправете сегашните отклонения в отношенията ни и всичко ще се върне по местата си“, – счита той.
Той споменава и други санкции, които Русия вече е въвеждала: срещу украинските авиокомпании и ограниченията на пазара на труда за гражданите на Украйна, включително и забраната за превод на пари чрез платежни системи.
Заместник директорът на изданието НВ Бизнес Олех Хавриш пише в своята колонка на сайта на ресурса, че украинските промишлени предприятия продължават да изнасят продукти в РФ, на първо място това е металургията, машиностроителната и химическа промишленост, но бизнесът постепенно напуска руския пазар и се ориентира към европейския и азиатския.
„Ако Русия разчита, че ще постави на колене някого със санкциите си, то това няма да й се получи. Украинските индустриалци диверсифицираха доставките на продукцията си. При Ахметов, Фирташ, Григоришин и другите производители делът на износа за руския пазар не надвишава 15% от общия обем на продукцията“, – заяви Хавриш.
Директорът на икономическите програми на „Център на Розумков“ Василий Юрчишин посочи три сектора, които могат да пострадат от санкциите: хранителната промишленост, металургията и ядрената енергетика. Но „няма нужда да драматизираме“ по този повод, тъй като бизнесът съществено се преориентира към други пазари и продължава да търси партньори в други региони.
Ръководителят на аналитичният център на инвестиционната компания Concorde Capital Олександър Парашчий счита, че тъй като украинските компании вече са се преориентирали към други пазари, няма срещу кого да се приложат санкциите. „Възможно е санкциите да се приложат към някои държавни компании, например „Укрзализниця“, – заяви той.
Според последните данни на Статистическата служба на Украйна през периода януари-август 2018 г. Украйна е изнесла стоки за Руската федерация в размер на 2,4 млрд. щатски долара, което е с 6,5% по-малко , отколкото през същия период на 2017 г. През същия период износът на услуги е възлязъл на 1.59 млрд. долара (по-малко с 3.5%).
