Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
В Русия все повече хора влизат в затвора, само защото са дръзнали да критикуват в интернет анексията на Крим. Новият руски антитерористичен закон ще ликвидира и последния остров на свободно изразеното мнение, пише Роман Гончаренко за DW.
В Русия дълго смятаха интернет за място, на което е възможно свободно да изкажеш мнението си. Колкото по-силно държавата контролираше телевизията и задушаваше обществените критики, толкова повече се увеличаваше и значението на световната мрежа. Западни експерти и политици признаваха, че, независимо от някои ограничения на свободата на мненията, все пак съществува свободата в интернет.
Вече обаче и тя не е сигурна. В сряда (20.07.2016) влезе в сила новият пакет със закони за борба срещу тероризма и в бъдеще всеки, който публично (например в интернет) призовава към „терористични действия” или ги оправдава, може да бъде осъден на глоба от един милион рубли (около 14 000 евро) или на лишаване от свобода за най-малко пет години. В законопроекта беше предвидена и забрана за пътувания в чужбина, но след остри критики въпросният пункт беше отменен в последния момент.
Започна се!
Руският инженер Андрей Бубаев получи присъда лишаване от свобода за две години три месеца и престой в трудов лагер. 40-годишният мъж беше осъден за екстремистка дейност, само защото споделил материал от руския еквивалент на Фейсбук – „VKontakte“ – озаглавен „Крим принадлежи на Украйна”. Освен това споделил и карикатура на ръка, която изстисква тубичка с паста за зъби. Надписът под нея: „Изстискай от себе се Русия”. Реномираната московска правозащитна организация „Мемориал” смята Бубаев за политически затворник. Относително по-мека присъда получи 46-годишната Екатерина Вологшенинова. Тя споделила във „VKontakte“ проукраински текстове и една карикатура на руския президент Путин, за което самотната майка от Екатеринбург получи 320 часа безвъзмезден труд и трябваше да се раздели с лаптопа си.
Броят на подобни присъди в Русия се е почти удвоил през последните две години, съобщават от московския Център по човешките права „Сова”. Почти всеки пети подобен случай междувременно завършва с присъда за лишаване от свобода, останалите плащат глоби или полагат безвъзмезден труд в полза на обществото.
Още след анексията на Крим Русия затегна своето законодателство, включително и за провинения в интернет. Ключова роля в това отношение изигра законът, подписан от президента Путин през юни 2014, който предвижда затвор до 5 години за „призиви към екстремизъм в интернет”, а подстрекаването, разпространяването на омраза или нарушаването на човешкото достойнство, включително чрез съдържания в интернет, се наказва с парична глоба до 300 000 рубли (около 4200 евро) или лишаване от свобода до четири години.
Цялата суровост на закона почувства през декември 2015 блогърът Вадим Тюменцев от Томск. Той беше осъден на пет години затвор, защото критикувал местното правителство в интернет и призовавал към протести срещу него. Съдът обяви това за екстремизъм, а критиката на Тюменцев по адрес на проруските сепаратисти в Източна Украйна – за „подстрекателска дейност”.
Натискът се засилва
„Наблюдаваме ясна тенденция: държавната власт постепенно започва да разбира, че блокадите на интернет не са ефективно средство за блокиране на определени информации”, казва Дамир Гайнутдинов, адвокат на руската правозащитна организация „Агора”. „Затова потребителите в мрежата се оказват под засилващ се натиск”, добавя той.
Някои известни блогъри напускат Русия, за да избегнат съдебно наказание. Един от тях е московският политически експерт и критик на Кремъл Андрей Пионтковски, който през февруари напусна Русия. Имаше информации, че срещу него е било заведено дело за екстремизъм, защото в блога си беше критикувал чеченския лидер Рамзан Кадиров. Въпросният блог беше поместен на сайта на радио „Ехото на Москва”.
По всичко личи, че дните на свободата на мненията в Русия са преброени.
Източник: DW
