Повечето от украинците считат, че онлайн-медиите и социалните мрежи са главните източници на пропаганда

StopFake представи изследването си „Осведоменост и отношение към проблема с дезинформацията и пропагандата в СМИ“

Целта на изследването на проекта StopFake бе да се установи нивото на осведоменост и отношението на украинците към дезинформацията, информационните манипулации и пропагандата в СМИ.

Изследването се състоеше от две части: репрезентативно проучване и дискусия във фокус-групи. По този начин бяха проследени общите тенденции в нагласите и мнението на населението към споменатите проблеми, от една страна, а от друга да се установи какви са особености на възприемането на тези проблеми от украинците. Националното проучване ни позволи да получим представа за нагласите и оценката на проблемите с дезинформацията и пропагандата, а дискусията във фокус-групите – да установим как гражданите възприемат информацията, особеностите на потреблението на информация и доверието към масмедиите.

Изследването бе проведено от Киевския международен институт по социология по поръчка на StopFake с финансовата подкрепа на Посолството на Великобритания в Украйна през февруари-март 2017 година. Проучването бе проведено в 110 населени пункта във всички области на Украйна, освен автономна република Крим. В Донецка и Луганска области допитванията бяха проведени само на териториите, които се контролират от Украйна. Получихме 1020 анкети.

Двете дискусии във фокус-групи бяха проведени в Донецка област (в Краматорск и Бахмут). Тези два града бяха избрани за организирането на фокус-групи заради особената уязвимост на населението в региона в контекста на информационните влияния. В дискусията взеха участие общо 19 респонденти, равно количество мъже и жени на възраст от 18 до 65 години с различно ниво на образование, с различни професии и заетост.

Главните резултати от изследването (допитването):

– Повечето граждани на Украйна (58,3% от интервюираните) споделят мнението, че в Украйна съществува заплаха от руска пропаганда. Само една четвърт от респондентите считат, че няма такава заплаха. Впрочем този показател е по-висок сред представителите на южния и източен макрорегион (42,3% и 46,2% съответно). Доста голям е процентът на населението, което се затруднява да даде отговор на този въпрос – 16,7% от всички респонденти (21,7% в централния макрорегион, 21,5% – в източния).

– Украинците считат, че най-разпространените източници на руска пропаганда са руските телевизионни канали, руските онлайн-медии и социалните мрежи (45%, 34,5% и 19,8% съответно). Ще отбележим, че значителна част от респондентите не можаха да отговорят на този въпрос (28,7%), което показва сравнително висока степен на несигурност на гражданите по тези въпроси. Този показател бе най-висок в южния и източен макрорегион (37,7% и 51,7% съответно).

– 42,1% от респондентите отговориха, че са забелязали неправдива информация в СМИ през последната седмица. Практически същото количество респонденти (39,4%) не са забелязвали подобни случаи. Почти всеки пети респондент не е е могъл да отговори на този въпрос. Най-малко случаи на дезинформация са забелязали жителите на южния макрорегион (31,2%), най-много – жителите на източния регион (48,1%).

– Респондентите са оценили информацията като недостоверна, защото са я проверили в други източници (46,3%), техни познати/роднини/колеги са я опровергали (34,5%) или интуитивно са го усетили (30,4%). Най-голяма разлика в отговорите в различните региони е при опровергаването на информацията от познати/роднини и интуитивното усещане. Например респондентите от централния макрорегион са показали най-голяма склонност да вярват на опроверженията от роднини и познати (45,5%); този показател е малко по-нисък сред представителите на западния макрорегион (36%), той е много по-нисък сред респондентите от южния регион и най-нисък е в източната част на страната (само 15,2%). Жителите на централния макрорегион най-много разчитат на собствената си интуиция (40,8%).

– Почти една трета от респондентите заявяват, че имат нужда от допълнителни знания и умения, за да открият информацията и пропагандата, но повечето респонденти (58,4%) са отговорили, че не изпитват такава необходимост. Най-голяма нужда от допълнителни знания изпитват жителите от западния макрорегион (44,8%), а най-малко – представителите на източния регион (18%). Практически еднакви са показателите за централния и южен региони (25,7% и 24,3% съответно). (повече за резултатите от изследването можете да прочетете тук)

Главните резултати от изследването (фокус-групи, Донецка област)

• Повечето участници в изследването получават информация от множество различни източници, както от СМИ, така и от познати. Но основният и първичен източник на информация са СМИ (най-често телевизията и интернет), след това те могат да обсъждат или проверяват получената информация в разговор с познати. Тенденцията е, че младежта узнава новините преимуществено от интернет, хората на средна възраст гледат новините основно по телевизията и в интернет, а възрастните предпочитат телевизията.
• Основните причини защо хората гледат новините на един или друг канал са: харесва им как там се подава информацията,заради водещите, информативността, доводите на новината. Част от участниците отбелязват, че гледат новините на канала, на който те са в удобно за тях време, или гледат други предавания на канала и заедно с тях и новините.
• Причините, които карат участниците да четат новините на определени интернет сайтове – дават информация за това, което ги интересува, скоростта, с която се появяват новините; достъпност на коментарите, обсъждането; неутрална, безпристрастна ориентация; визуално оформяне и удобство при търсенето на новини. Широко разпространена е тенденцията за търсене на местни новини на онлайн-ресурсите (местни новинарски сайтове, тематични групи в социалните мрежи). Много разпространено е четенето на новини на агрегатори (например Яндекс). Печатните издания не са основните източници на информация за участниците в изследването.
• Повечето участници в дискусията не се доверяват напълно и безусловно на източника на информация, който използват, тъй като нямат възможност лично да проверят информацията или защото забелязват, че има несъответствие между собствения им опит и отразяването на събитието в СМИ. Като цяло участниците са склонни да се доверяват на информация от неформални източници – свидетелства на хора, очевидци, собствения си опит.
• Фактори, които увеличават доверието към новините в СМИ – наличие на доказателства, свидетелства; привличане на експерти; отзиви и коментари на хора, очевидци; възможност лично да се провери информацията или дали тя съответства на информацията, получена от личен опит; доверие към спикера.
• Много от участниците във фокус-групата, както по-възрастните, така и по-младите, отбелязват, че след 2014 години са започнали повече да се интересуват от новини и по-критично да се отнасят към информацията, която получават. Повечето участници оценяват негативно измененията в украинските СМИ след 2014 година: мнозина са на мнение, че след 2014 година украинските СМИ са подложени на цензура; участниците в Бахмут отбелязаха, че не им харесва „обсебващата украинизация“ на украинските телевизионни канали след 2014 година. Особено остра реакция предизвиква използването на украинския език за алтернативен правопис.
• Участниците преди не са гледали новините на руските канали; след 2014 година някои са започнали да гледат руски телевизионни канали в интернет, за да сравнят как събитията се отразяват в украинските и руските СМИ. Всички участници, които са виждали или слушали новини за Украйна на руските телевизионни канали, са съгласни, че на руските канали подаването на информацията се отличава съществено от отразяването на едни и същи събития по украинските канали, освен това там те имат негативен подтекст. Впрочем заради противоречивостта на информацията участниците са започнали да се отнасят с недоверие към всички източници – и към украинските, и към руските.
• По-голямата част от участниците не са доволни от качеството на информацията в СМИ: въпреки че има много информация, тя е главно с ниско качество, безсъдържателна и недостатъчно подробна. Участниците заявяват, че им липсва позитивната и достоверна информация.
• Повечето участници във фокус-групите не вярват информацията в украинските СМИ да е напълно достоверна и са убедени, че появата на невярна информация в СМИ не е случайно. По мнението на участниците причините за появата на невярна информация в украинските СМИ са: цензурата, контролът от страна на държавата; финансовите интереси на олигарсите-собственици на СМИ; манипулацията на общественото мнение, отвличането на вниманието от реалните проблеми; патриотичното възпитания, пропагандата.
• Отношението към руските СМИ не е еднозначно. Част от участниците са склонни да считат, че на руските канали присъства толкова истина, колкото и на украинските, други – че новините за събитията в Украйна на руските канали са едностранчиви и преувеличено негативни, затова участниците не считат, че те отразяват правдиво ситуацията в Украйна. Причините, поради които руските СМИ подават невярна информация за ситуацията в Украйна са: информационната война, нагнетяването на конфликта; формирането на обществено мнение в изгодна за руското ръководство посока; възпитаване на патриотизъм.
• Повечето участници, особено на средна възраст и младежите, са чували и разбират какво означава понятието „фейк“. Независимо от това за мнозина понятието фейк е необичайно и всички участници, дори най-младите, посочват, че не го използват в разговорния си език и го възприемат като младежки или тийнейджърски жаргон.
• Повечето участници, особено на средна възраст и възрастните, са наясно с понятието „пропаганда“. Като цяло участниците определят пропагандата като разпространение на някакви идеи, информация за определени цели; налагане на гледни точки, формиране на възгледите на личността; едностранчиво отразяване на някаква информация под изгоден ъгъл, лобиране на възгледите си; средство за манипулиране на общественото мнение.
• Според участниците както в украинските, така и в руските СМИ има много пропаганда, но те все пак считат, че в руските медии тя е повече. По мнението на участниците основните теми както в украинската, така и в руската пропаганда са еднакви – възпитание на патриотизъм („украински национализъм“ в Украйна, „руски национализъм“ в РФ) и нагнетяване на враждебността един към друг (в Украйна – към РФ, в РФ – към Украйна). Участниците отбелязват, че има разлика – при руската пропаганда никога не говорят нищо лошо за себе си, докато в украинските новини може да се види много негативна информация както за Украйна, така и за РФ.
• Абсолютното мнозинство от участниците признават, че често им е много сложно и невъзможно да определят дали дадена информация в СМИ е вярна или не. Те често се опитват да проверят информацията (търсят в различни източници, обсъждат я с познати); но все пак мнозина определят интуитивно дали дадена информация е достоверна, дали тя съответства на предишния им опит, знания, подобни ситуации, които са наблюдавали в живота.
• Абсолютното мнозинство от участниците можаха да си спомнят ситуации, когато информацията, публикувана в СМИ, се е оказала лъжа. Обикновено участниците даваха примери, когато информацията в СМИ не съответства на това, което те са видели като очевидци (например новините за настъпление към града им, когато там нищо не се е случвало). Една част от участниците са попадали на фалшифицирани новини за войната в Донбас, като след известно време те са видели в интернет опровержение (фотографии взети от Чечения, Афганистан, подставени лица и т.н.).
• Абсолютното мнозинство от участниците са съгласни, че проблемът с невярната информация в СМИ е изключително актуална. Независимо от това по-голямата част от респондентите искат не просто да се научат да отличават лъжата, а да получават изцяло достоверна информация, да има източник, на който да се доверят без проверки.