Източник: Юри Вендик, за Руската служба на Би-би-си
Ведомства за борба с руската пропаганда трябва да бъдат създадени във всички европейски страни, заяви на конференция във Варшава заместник министърът на външните работи на Полша Марек Магеровски. На конференцията експертите заявиха, че за тази цел не е достатъчно да има само държавни учреждения и че проблемът обхваща не само дезинформацията, която идва от Руската федерация.
„В сегашната си форма работната група на Европейския съюз East StratCom не е способна да се бори ефективно срещу дезинформацията, фалшивите новини и другите прояви на пропаганда“, – заяви Магеровски, като отбеляза преди това, че обвиненията на главата на руското МВнР Сергей Лавров по адрес на East StratCom свидетелстват, че тя е необходима и ефективна.
„Най-доброто решение би било да се създадат подобни агенции във всички страни и не само за опровергаване на митовете, но и за ефективно противодействие и разпространение на позитивна информация“, – е уверен той.
Оперативната работна група по стратегически комуникации на външнополитическото ведомство на Европейския съюз – East StratCom Task Force – следи за случаи на дезинформация и манипулации в руската и европейската преса, и редовно изпраща обзори за такива случаи на официалните учреждения в страните от ЕС, на журналистите и дипломатите.
По думите на Магеровски правителството на Полша в момента обсъжда планове за създаване на специални отдели за стратегически комуникации при кабинета на премиер министъра и профилните министерства и ведомства.
На 7 декември във Варшава експерти от четирите държави от Вишеградската група (V4) – Полша, Чехия, Унгария и Словакия – говориха на конференция под название „Борбата срещу дезинформацията във (V4) за това, че не е достатъчно да се създават държавни учреждения за борба срещу дезинформацията – необходимо е да се обучава и привлича самото общество.
Освен това проблемът с възприемчивостта на аудиторията към различни видове дезинформация е много по-сериозен, отколкото проблемът с опитите за намеса от страна на някоя държава, твърдят експертите.
„Ние вече виждаме, че има такъв проблем, но едва сега започваме да осъзнаваме дълбочината му“, – заяви пред руската служба на Би-би-си чешкият експерт по средства за масова информация, преподавателят в британския Университет Лоуборо Вацлав Щетка.
„Аз мисля, че можем да постигнем някакъв ефект, ако обединим различни стратегии и подходи. Не е достатъчно да има подразделение за борба с хибридни заплахи в министерство, както в Чехия. Необходимо е да се обучи гражданското общество и това изисква определени усилия от страна на властите“, – каза пред Би-би-си анализаторът на будапещенския център Political Capital Едит Згут.
„Считам, че е много добре, че в Чехия се заеха с училищата. Там учат младежите много внимателно да се отнасят към това, което четат и как да използват новините. Това е много важно и без руското влияние, но именно заради него сега е особено важно. Още повече, че става дума за славянска държава, в която има определен процент руско население“, – счита Згут.
През май-юни тази година няколко чешки неправителствени организации заедно с журналисти от различни издания организираха в училищата в страната „седмици за медияпросвета“ за учениците от горните класове. Освен това Чехия първа в Централна и Източна Европа създаде специално подразделение при МВР, което се занимава с борба срещу дезинформацията.
Според Едит Згут Чехия и Полша най-добре се съпротивляват на опитите за информационно влияние от страна на РФ (специалистите, които се събраха във Варшава, приемат като аксиома, че тези опити носят систематичен и мащабен характер), Словакия се намира някъде по средата, Згут счита за най-пасивни властите в нейната страна.
Един от организаторите на конференцията – Марчин Заборовски от полското аналитично издание Visegrad Insight не е напълно съгласен с виждането на Едит Згут за положението в неговата страна.
„Ние нямаме никаква възможност за контрол на властта. Почти никаква. Обществените медии изцяло са се превърнали в инструмент на правителствена пропаганда. Напълно безсрамна. Ако, да речем, Би-би-си като публична медия винаги дава думата на едната страна, на другата страна (например по въпроса за „брекзит“), то тук 100% е на правителството“, – се оплаква Заборовски.
„Visegrad Insight“ и фондът, който го издава – „Res Publica“, организират конференцията при подкрепата на отдел „Публична дипломация“ на НАТО и още няколко организации.
По мнението на Заборовски страните от Централна и Източна Европа сега трябва да се съсредоточат върху темата за разцвета на дезинформацията изобщо, а не само върху нейния „руски“ аспект, и да се опитат да намерят изход от кризата при традиционните, авторитетни медии.
„Популистите попаднаха във властта в Централна и Източна Европа, защото демократичните системи тук са още млади и несъвършени, системата на контрол и баланс все още не се е наложила, а традиционните медии са в сериозна криза. […] В САЩ и Британия също има криза при традиционните СМИ, но тук тя е десет пъти по-страшна. Маргиналните медии изведнъж излязоха на преден план и те могат да станат много влиятелни. Може би руското влияние е изиграло роля за това, но не това е най-важният фактор“, – каза Забровски пред Би-би-си.
Повечето европейски експерти отбелязват че руските и проруски издания в Европа не само пропагандират Кремъл и неговата политика, но също така използват и се опитват да усилят съществуващите вече проблеми и разногласия.
Доктор Вацлав Щетка счита, че в сегашната, съвършено нова епоха на господство на социалните мрежи в сферата на масовата информация, борците с дезинформацията трябва да действат по три направления: регулиране на социалните мрежи, въздействие върху рекламодателите и повишаване на цифровата грамотност.
„Facebook и Google са заели такива позиции в сферата на масовото осведомяване, каквито не е достигала нито една медия в историята. Не съм сигурен, че сега саморегулацията е все още достатъчна. Вероятно трябва да се намесят и властите. Социалните медии трябва да се подчиняват на същите правила, както и обикновените – например да носят отговорност за контента си“, – каза Щетка пред Би-би-си.
По мнението на Щетка гражданското общество би могло да повлияе върху рекламодателите, като ги убеди да не дават реклама за сайтове, изобличени, че целенасочено разпространяват дезинформация.
По време на дискусията на конференцията Катаржина Шимелевич от полската фондация Panoptykon предположи, че Facebook вместо да блокира акаунти след получаване на оплаквания, би могъл на наеме във всяка страна редактори от съответния езиков сегмент, които перфектно знаят езика, контекста и нюансите, за да откриват и блокират потребителите, които целенасочено разпространяват дезинформация и всяват вражда, а също и сайтовете с подобно съдържание, които се рекламират чрез Facebook.
Източник: Юри Вендик, за Руската служба на Би-би-си
