През първата половина на юни Международният съд на ООН проведе публични слушания по същество по дело, заведено от Украйна срещу РФ. Руската страна предсказуемо повтори ключови пропагандни наративи за Украйна – за това как на власт в Киев уж били дошли „нацистки групировки“, които 8 години „бомбардирали Донбас“ и нарушавали правата на рускоезичното население, не беше пропуснат и наративътза обстоятелствата около катастрофата на пътническия самолет MH17 и т.н. Екипът на StopFake направи анализ на изказванията на руската делегация в съда и провери фактите на няколко от най-безочливите фейкове – за сваления от РФ Боинг, за обстрелите на Мариупол и Волноваха през 2014-2015 г., както и за правата на коренните народи на окупирания Крим.
Миналата седмица Международният съд на ООН приключи публичните слушания по същество по делото, заведено от Украйна срещу РФ. В момента съдът разглежда две жалби на Украйна, подадени през 2017 година: първата за това, че от 2014 г. насам Русия увеличава намесата си във вътрешните работи на Украйна като финансира терористични актове, подбужда и подкрепя антиправителствени въоръжени групировки в Източна Украйна; а втората е за окупацията на Кримския полуостров, организирането на незаконен „референдум“ в атмосферата на насилие и заплахите срещу неруските етнически групи. Украйна твърди, че с действията си Руската федерация е нарушила Международното споразумение за борба срещу финансирането на тероризма и Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. На 27 февруари 2022 г. Украйна подава още един иск – за нарушаването от Русия на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.
Същността на изслушването по същество на спора се състои в това, че представителите на Украйна и РФ излагат накратко претенциите си един към друг и предоставят доказателствата си. Тези слушания се проведоха публично – на сайта на Международния съд на ООН можете не само да видите пълния видеозапис на заседанията, но и да се запознаете със стенограмата с процесуалните документи (като например заявлението на Украйна и отзоваването на Руската федерация с приложения в четири тома относно финансирането на тероризма и в четиринадесет тома за расовата дискриминация).
Съставът на украинската делегация, освен украинските дипломати, включва и сътрудници на Офиса на Генералния прокурор и Службата за сигурност на Украйна, чуждестранни юристи, главата на Меджлиса на кримско-татарския народ Рефат Чубаров и митрополит Симферополски и Кримски на Православната църква на Украйна Климент. По време на встъпителната си реч официалният представител на Украйна в Международния съд на ООН Антон Кориневич подчерта, че Русия редовно демонстрира незачитане на международното право и правата на човека като цяло.
“Украйна дойде в този съд, за да защити основните права на своя народ. Хиляди невинни украинци вече претърпяха смъртоносни атаки от страна на Русия, а милиони хора остават под непосредствена заплаха. Ежедневието на тези хора беше разрушено, а правата им бяха грубо нарушени от Руската федерация”, – заяви Антон Кориневич при откриването на съдебното заседание.
Юридическите представители на Украйна също така изброиха пред съдиите задълженията, които Русия има по международни споразумения и конвенции, също така представиха на съда доказателства за финансирането от РФ на терористични групировки, за доставките на оръжие за тях, включително това, довело до свалянето на пътническия самолет, изпълняващ полет MH17, както и доказателства за систематичната политика на угнетяване на коренните народи на Крим.
Що се отнася до руската страна, по време на изказването си представителят на РФ Александър Шулгин заяви, че жалбата на Украйна трябвало да бъде отхвърлена, тъй като уж противоречала на „здравия разум“.
“Искът на Украйна не е просто неприемлив, но се основава на погрешно тълкуване на закона, противоречи на здравия разум, основава се или на неверни фактически данни, или напълно противоречи на украинската позиция”, – заяви Шулгин и традиционно повтори ключовите пропагандни наративи за Украйна:
- В Украйна бил извършен „държавен преврат“, на власт дошли „нацистки групировки“;
- Украйна 8 години „бомбардирала Донбас”;
- Украйна била терористична държава;
- в Украйна грубо се нарушавали правата на рускоезичното население;
- Съвместната следствена група (JIT) била фалшифицирала разследването на катастрофата на Боинг 777 край Донецк, изпълняващ редовен полет MH17.
По-късно официалната представителка на Министерството на външните работи на РФ Мария Захарова заяви, че Украйна уж била организирала „демонстративен фарс“ в Международния съд на ООН в опит да докаже, че Москва се опитвала да „унищожи украинската идентичност с терористични методи“. Тя заяви, че в отговор на това представителите на Русия „аргументирано показаха неоснователността на иска на Украйна“, а също така „разказаха подробно за неонацистката същност на сегашния киевски режим“. Журналистите на StopFake се запознаха подробно с тезите на руската страна и решиха да направят анализ на пет от най-безочливите изказвания в съдебната зала.
Фейк 1: Разследването на MH17 било предвзето. Русия не е била допусната да участва в разследването на JIT. В района на трагедията е бил разположен украински “Бук”, от който е бил извършен фаталният пуск.
Пропагандистите редовно повтарят този наратив. Всъщност Русия сама се отказа от участие в съвместното разследване и заяви, че ще проведе свое собствено. През септември 2014 година руският външен министър Сергей Лавров заяви, че в работата на следствената група от международни експерти участва руски представител.
Твърденията на пропагандистите, че Западът „игнорирал“ руските улики срещу Украйна, също са неверни. През септември 2018 г. Русия изпрати на JIT информация, че ракетата, фрагменти от която бяха открити близо до мястото на катастрофата, след разпадането на СССР била предадена на Украйна и не се е съхранявала на територията на РФ. Но следователите опровергаха и това твърдение на руската страна. „От самото начало на разследването и до ден днешен JIT винаги внимателно е анализирал и обработвал информацията, предоставена от Руската федерация“ – заяви разследващият екип в Нидерландия, – „При това JIT установи, че информацията от руското Министерство на отбраната, представена по-рано на обществеността и предоставена на JIT, е фактически неточна по няколко пункта”. “Нидерландските прокурори са анализирали над 2400 снимки както на украински, така и на руски системи “Бук”. Те не откриха никакви данни да е имало украински “Бук” на 17 юли 2014 г. в района на самолетната катастрофа. Нидерландската прокуратура съобщи на 9 март 2020 година, че е проверила всички алтернативни версии за самолетната катастрофа, а именно – катастрофа на Боинга в резултат на взрив на борда, катастрофа в резултат на сблъсък с изтребител и катастрофа в резултат на атака на украинските въоръжени сили.
Разследването на JIT показва, че Боингът е бил свален от ракета от серия 9М38, използвана от зенитно-ракетния комплекс „Бук“. Този ЗРК е бил докаран от Русия на територия, която не се е контролирала от Украйна. Ракетата е била изстреляна от територията на т. нар. „ДНР“. Тази информация също се потвърждава от разследването на независимата група Bellingcat, която руският представител в съда нарече „клетка на британските специални служби“.
На 17 юни 2021 г. нидерландската прокуратура предостави пред окръжния съд на Хага допълнителни доказателства за изстрелването на ракетата. Това бяха показания на осем души, които са чули или видели полета на „Бук“, и двадесет свидетели, които са видели следите от ракетата в небето, а някои – са наблюдавали падането на части от самолета. Следователите предоставиха и сателитни снимки, които потвърждават показанията на свидетелите. Версията на следствието се потвърждава от прихванатите разговори на бойците – за това как “Бук” е бил докаран от РФ и изведен обратно от неконтролираната от Украйна територия, за реакцията на командирите на бойците и за по-нататъшните планове за реагиране. Фрагменти от ракетата от „Бук“ бяха открити. както по време на аутопсията на телата на членовете на екипажа, така и в един от прозорците на кабината на самолета. Ракетата е имала уникален номер. Според JIT Боинг е бил свален от руски ЗРК, принадлежащ на 53-та зенитно-ракетна бригада от Курск.
Фейк 2: Украйна и преди е сваляла пътнически самолети и тогава, както и сега, не е понесла наказание за това.
В пореден опит да прехвърли вината за катастрофата на Boeing 777 на Украйна, руският представител заяви пред съда, че украинските военни уж са сваляли и преди пътнически самолет. И тогава, както и сега, Украйна не била понесла наказание за това. Става дума за самолетната катастрофа над Черно море на самолет Ту-154 с бордов номер RA-85693, изпълняващ полет SBI-1812 по маршрута Тел Авив – Новосибирск на 4 октомври 2001 г. Тогава самолетът се разбива в зоната на украинско-руски учения, в резултат на което загиват 66 пътници и 12 членове на екипажа. Създадената от Русия комисия заявява, че причината за аварията е била „унищожаване на самолета в резултат на поражение с взривен характер“. През 2002 г. е създадена руска комисия на Международния авиационен комитет (IAC), която стига до извода, че самолетът най-вероятно е бил ударен от украинска ракета на противовъздушната отбрана С-200. Тогавашният президент на Украйна Леонид Кучма се съгласява да плати парични компенсации на близките на жертвите, но Украйна юридически не признава вината си. В същото време последвалите процедури показват, че докладите на MAK са били предвзети, а причината за катастрофата не е могла да бъде украинската ракета за ПВО.
Да започнем с контекста. По време на тренировъчните стрелби с участието на украинската ПВО на 4 октомври 2001 г. на нос Опук в Крим са изстреляни ракети от комплексите С-200, С-300, С-125, както и от ЗРК „Бук“ и „Куб“. Провеждат са стрелби по безпилотни летателни апарати с кодово наименование “Рейс” („Полет“). Според руската версия самолетът Ty-154 случайно се оказва в центъра на предполагаемия сектор за обстрел на учебната цел и е имал подобна на нея радиална скорост, в резултат на което е бил засечен от радара на украинската система С-200В и прихванат като основна цел. Обаче ракетата за ЗРК С-200 на украинската ПВО използва пасивна система за насочване на ракети и следователно е могла да удари самолета само ако наземният локатор освети целта. Въпреки това, както установява разследването, три минути преди взрива украинското радиолокационно оборудване е било изключено. Тоест ракетата на украинския ЗРК С-200 не е била насочена срещу цивилния самолет или вече е била ударила учебната мишена “Полет”.
Освен това според радиолокационния комплекс “Геленджик” на 4 октомври 2001 г. във въздушното пространство е бил наблюдаван неизвестен обект, движещ се към самолета Ту-154М на разстояние 49,9 км 30 секунди преди самолетът да бъде ударен. Експертиза на Киевския научноизследователски институт по съдебни експертизи показва, че този обект по никакъв начин не е могъл да бъде украинската ракета С-200В, тъй като технически тя не е в състояние да преодолее разстояние от 50 км за толкова кратко време. Министърът на отбраната на Украйна Олександър Кузмук заявява на заседание на Върховната Рада на 10 октомври 2001 година, че разстоянието от пусковата установка до пътническия самолет надвишава максималния обхват на полета на ракетата на този комплекс.
Освен това Киевският научно-изследователски институт по съдебни експертизи обръща внимание на факта, че в салона на самолета и около него не са били открити фрагменти, наподобяващи парчета от ракета, а руската страна не е предоставила надеждни данни от радиолокаторите със следи от ракетата в близост до самолета. Също така не са били открити бордовите самописци, които биха могли да изяснят обстоятелствата на катастрофата. Окончателно опровергава версията за украинската ракета на ПВО фактът, че не са били открити следи от хексоген по елементите на поражението (в този тип ракети се използва взривно вещество, което се състои от 80% хексоген и 20% тротил). Руската страна предоставя само елементи със следи от тротил. Изводите на Киевския научноизследователски институт за съдебни експертизи, предоставени на Печерския районен съд на Киев по време на съдебното разбирателство между компанията “Сибир” и Министерството на отбраната на Украйна през 2007 г., напълно опровергават руската версия за украинска ракета за ПВО.
Трябва също така да се отбележи, че самолетната катастрофа става в зоната на отговорност на Руската федерация. Украинските власти затварят въздушното пространство за полети в пределите на своята юрисдикция, което Русия не прави на своята територия. По всяка вероятност руската система за ПВО на брега на Черно море е могла да се задейства срещу самолета Ту-154М като самолет, нарушил държавната граница на Русия.
Фейк 3: Украйна носи „пълна отговорност“ за цивилните жертви по време на обстрела на Мариупол от силите на т. нар. „ДНР“ на 24 януари 2015 година. А украинските военни са се „прикривали с мирните жители“.
В действителност вината за жертвите сред цивилното население лежи изцяло върху руската страна. Международната разследваща група Bellingcat и Службата за сигурност на Украйна доказаха, че обстрелът на Мариупол на 24 януари 2015 г. е бил извършен от кадрови руски военни. Ще припомним, че тогава бяха убити 30 цивилни, а 118 бяха ранени.
Специалната мониторингова мисия на ОССЕ установи, че обстрелът на микрорайон “Източен” е бил извършен от територия, контролирана от т. нар. „ДНР“. Специалистите на мисията установяват, въз основа на анализа на кратерите от снарядите, че ракетите „Град“ са били изстреляни от североизточна посока, от района на населения пункт Октябърское, а ракетите „Ураган“ – от източна посока, от района на населения пункт Зайченко. Наблюдателите на организацията Human Rights Watch също стигат до заключението, че Мариупол е бил обстрелян от контролирани от Русия бойци на т. нар. „ДНР“.
На 7 май 2018 г. Службата за сигурност на Украйна обнародва следствените материали, доказващи непосредственото участие на руски военни в обстрела на микрорайон “Източен” в Мариупол.
“От територията на Русия операцията е ръководена от началника на ракетните войски и артилерията на Южния военен окръг на въоръжените сили на РФ генерал-майор Степан Степанович Ярошчук. Във временно окупирания Донецк обстрелът е ръководен от полковник от ВС на РФ Александър Йожефович Цаплюк с позивна „Горец“. Координацията на действията на руските реактивни дивизиони се е осъществявала от подполковника от ВС на РФ Максим Владимирович Власов с позивна “Югра”. Следователите от СБУ установиха, че в осбстрела непосредствено са участвали части от 200-а Печенгска отделна мотострелкова бригада и 2-ра Гвардейска Таманска мотострелкова бригада (бившата 5-та отделна гвардейска Таманска мотострелкова бригада). „Благодарение на извършената старателна работа успяхме минута по минута да установим и документираме преминаването на руско-украинската граница от руски части и пътя към позициите на терористите, откъдето е бил извършен обстрелът на Мариупол”, – заяви ръководителят на Службата за сигурност на Украйна Василий Хрицак.
Тази информация се потвърждава от независимото разследване на Bellingcat. По техни данни непосредствено в обстрела участват девет руски офицери, включително генерал, двама полковници и трима подполковници. Освен това още двама руски генерали са косвено замесени в обстрела: те са участвали в подбора и назначаването на руските артилерийски специалисти на ръководни длъжности в руските хибридни сили в Източна Украйна. Главните обвиняеми са генерал-майор от ВС на РФ Степан Степанович Ярошчук и генерал-майор Дмитрий Николаевич Клименко.
Анализаторите на Bellingcat също така установяват, че ден преди обстрела на Мариупол две батареи реактивни системи за залпов огън са били прехвърлени от Русия в Украйна; сутринта на 24 януари 2015 г. те са били разположени близо до село Безимянное. След обстрела на Мариупол и околностите, РСЗО са били върнати обратно в Русия.
Трябва да се отбележи, че така наречената „ДНР“, ръководена от руските военни, е използвала за обстрела на покрайнините на града оръжия с неизбирателно действие, което довежда до неизбежното масово убийство на мирни жители. Ще напомним, че хуманитарното право забранява използването на оръжие с неизбирателно действие, когато то може да удари или засегне както законни цели, така и цивилни лица – без разлика.
Фейк 4: Автобусът край Волноваха е бил „ударен при приятелски огън“ между украински военни. И само Украйна била „отговорна“ за обстрела на автобуса – уж тя изкуствено била създала опашки на КПП-то и е минирала всичко наоколо
Въпреки многобройните факти, доказващи артилерийския обстрел от силите на 5-та мотострелкова бригада „Оплот“ на т. нар. „Донецка народна република“ на пътническия автобус „Донецк-Златоустовка“ на КПП край град Волноваха на 13 януари 2015 г. , руската страна упорито доказва обратното.
Разследването на специалната мониторингова мисия на ОССЕ показва, че причината за трагедията е ракетен обстрел от посока север-североизток.
На свой ред експертите от Human Rights Watch, които също посещават мястото на произшествието, стигат до извода, че обстрелът е бил извършен от реактивната система за залпов огън “Град” от североизточна посока, тоест от териториите, контролирани от окупационните сили на РФ в лицето на т. нар. „ДНР“.
От организацията също така обръщат внимание, че акаунтите в социалните медии, свързани с т. нар. „ДНР“, веднага след атаката заявяват, че техните сили са извършили успешна атака срещу украински контролно-пропускателен пункт. По-късно обаче тези публикации са били премахнати или променени.
Разследването на Службата за сигурност на Украйна установява извършителите на атентата. Това е артилерийският дивизион на 5-та мотострелкова бригада „Оплот“ под командването на полковника от РФ Анатолий Синелников, а непосредствен ръководител на обстрела е командирът на реактивния батальон “Ангелите на ада” Ю.М. Шпаков.
Изявлението на руския представител пред Международния съд на ООН, че Украйна уж била „изкуствено създала опашки на пропускателния пункт“ и била „минирала всичко наоколо“, също е откровенна лъжа.
Контролно-пропускателният пункт край Волноваха е бил основният контролно-пропускателен пункт по пътя между Донецк и Мариупол. Той не е бил военен обект, както твърди руската страна – през този контролно-пропускателен пункт преминават само цивилни превозни средства, което е било известно в т. нар. „ДНР“. Този пункт наистина често е бил натоварен. Въпросът е, че според законодателството на Украйна на контролно-пропускателния пункт при пътуване от неконтролираната територия се осъществява проверка на документите на лицата, оглед на превозното средство и товара (стоките), след вземането на положително решение за пропускане на хората, превозните средства и товарите (стоките), се издава контролен талон за превозното средство и превозното средство преминава по-нататък през пътния коридор; при преминаване към неконтролираната територия данните в контролния талон се сравняват с действителните данни за лицата и пристигналото превозно средство, контролният талон се прибира и се разрешава преминаване към неконтролираната територия. Въпреки това в деня на обстрела, 13 януари, на този пункт не е имало големи опашки, както се вижда от записите на уебкамерите на пункта. На видеото се вижда как цивилни автомобили преминават през пункта, а няколко автомобила стоят близо до входа.
Веднага след терористичния акт руската пропаганда разпространява дезинформацията, че автобусът може да е бил ударен от фрагменти от противопехотна мина, поставена близо до КПП. Но тази версия беше напълно опровергана. Експертите на Human Rights Watch, след проведен анализ на характера на поврежденията по автобуса, стигат до заключението, че те съответстват на атака с ракета от „Град“ с осколочно-фугасна бойна глава. Украинските войници на контролно-пропускателния пункт разказват пред Human Rights Watch, че в близост до пункта не е имало никакви противопехотни мини, с изключение на сигнални ракети, а знаците са били поставени на пътя, за да не излизат хората на полето.
Ще напомним, че в резултат на тази атака бяха убити 12 души, други 18 бяха ранени.
Фейк 5: След „референдума“ в Крим Русия „построи нови училища за кримските татари и украинците“
Още една цинична лъжа на руснаците в хода на публичните слушания по същество беше твърдението, че Русия уж строяла и модернизирала училища за кримските татари и украинците в окупирания Крим. Член 10 от така наречената „Конституция на Република Крим“, приета на полуострова след окупацията му, предоставя статут на държавни езици на кримскотатарския, украинския и руския език. Но всъщност руските окупационни власти водят систематична политика на асимилация на коренното население на полуострова. Както заяви Ескендер Бариев, ръководител на кримскотатарския ресурсен център, ръководител на отдела по правни въпроси и външни работи на Меджлиса на кримскотатарския народ, до окупацията в Крим е имало 15 училища и 384 паралелки с преподаване на кримскотатарски език . През 2021 г. са останали само 119 такива паралелки. В момента на окупирания полуостров няма кримскотатарски училища, в които всички предмети да се изучават на кримскотатарски език. През септември 2021 г. заместник-председателят на Меджлиса на кримско-татарския народ Илми Умеров разказа в коментар за „Кримски новини“, че въпреки че окупационните власти са твърдяли, че има седем национални училища, всъщност, според Умеров, не е останало нито едно – „защото обучението се провежда на руски език, а кримскотатарският език се изучава като предмет”.
Колкото до ситуацията с изучаването на украинския език, то там нещата са още по-зле. Според данни за 2021 г. само 214 деца, тоест само 0,1% от всички ученици, учат украински език в училищата в окупирания Крим. И това въпреки факта, че според руски данни в Крим живеят 344 515 (15,68%) етнически украинци. Анализаторът на организацията CrimeaSOS Йевхений Ярошенко в ефира на телевизионния канал „Дом“ заяви, че през годините на окупация броят на учениците, които се обучават на украински език, е намалял 60 пъти.
През 2017 г. Международният съд на ООН постанови Русия да осигури достъп до образование на украински език, но окупационните власти не изпълниха това решение.
Следващият етап от процеса ще бъде обявяването на присъдата, което очевидно ще стане през 2024 година. Присъдата на Международния съд на ООН е задължителна за изпълнение. Посланикът на МВнР на Украйна за особени поръчения Антон Кориневич отбеляза, че въпреки че този случай касае нарушения, извършени през 2014-2015 г. Украйна има още много инструменти — например дело за геноцид срещу украинския народ, заповед на Международния наказателен съд за арест на президента на РФ Владимир Путин и неговия омбудсман, а в бъдеще — международен трибунал за престъплението агресия срещу Украйна, за да не остане без внимание нито един епизод на незачитане на международното право от страна на РФ.
