Източник Павел Казарин, специално за Крым.Реалии
Статистиката твърди, че все повече хора използват социалните мрежи като източник на новини. И за мнозина точно социалните мрежи са термометър на настроенията.
Точно това е проблемът.
В епохата, когато Интернет се зараждаше, се считаше, че той ще позволи на всички да общуват с всички. Но в действителност всичко се оказа точно обратното – мрежата създаде отделни информационни късчета, които често изобщо не се пресичат едно с друго. Хората лайкат това, което им харесва, социалните мрежи използват това като ориентир и организират лентата ви така, че хората, с които не сте съгласни, напълно изчезват от вашия хоризонт. Това е често срещан проблем и във Facebook.
Но освен общите проблеми има и частни.
Ако украинският потребител на социални мрежи реши да погледне за какво пишат кримчаните, то най-вероятно той ще стигне до извода, че всички жители на полуострова одобряват новата реалност. Нещо повече, той ще се убеди, че по градуса на своята непримиримост те надминават дори заклетите украинофоби в Москва. И след това украинският потребител ще разпространява своите наблюдения като доказателство, че „Крим е загубен“.
Но именно това е особеността на полуострова – изводите, направени на основата на социалните мрежи, не съответстват на действителността.
Ако украинският потребител на социалните мрежи реши да погледне за какво пишат кримчаните, то най-вероятно ще реши, че всички жители на полуострова одобряват новата реалност. Но изводите, направени на основата на социалните мрежи, не съответстват на действителността.
Тъй като всички кримчани днес са разделени на две групи. Едната от тях са тези, които успяха да се нагодят след анексията: устроиха се на държавна служба, измениха на клетвата, работят за руски СМИ. Всички тези хора са толкова радикални, че надминават дори московските шовинисти. Защото те са изгорили мостовете – ако утре полуостровът смени знамето, тези хора ще бъдат принудени да напуснат Крим. Просто за да избегнат участта да станат фигуранти в наказателни дела в Украйна.
Тяхната агресия и радикализъм са само опит да си дадат кураж. Те не си правят илюзии каква ще е съдбата им, ако Крим се върне под юрисдикцията на Украйна. И затова тези хора, в духа на най-добрите традиции на антимайдана, заплашват с разстрели дори участниците в антикорупционни протести. Крещят за „почерк на Вашингтон“, за „не смейте да клатите лодката“, за „храненици на Сорос“ и други конспирологични глупости.
Те викат и затова ги чуват. В Кримското медийно поле тези гласове се раздават практически монополно. И затова наблюдателят има чувството, че целият Крим е точно същият като тези персонажи – готов да воюва за царя и новото отечество.
Но това чувство е лъжливо.
Освен първата група има и втора. Тези, които след анексията „излязоха извън радарите“. Тези, които чакат връщането на Украйна. Те мълчат, защото на сутринта на вратата им могат да почукат момчетата от ФСБ.
Освен първата група има и втора. Тези, които след анексията „излязоха извън радарите“. Тези, които чакат връщането на Украйна. Тези, които не приеха новата реалност и се опитват да не се пресичат с държавата. Тези, които поради различни причини не могат да си позволят да заминат за материка. „Вие имате право да запазите мълчание: всичко, което кажете, ще бъде използвано срещу вас в съда“.
Вие не ги виждате – анонимните им акаунти са без снимка. Вие не ги чувате – те малко коментират или поставят „лайкове“. Затова пък те ви чуват и виждат – и ловят внимателно всичко, което се пише на материка за Крим и се надяват да намерят в тези думи това, което се отнася за тях.
Те мълчат, защото на сутринта на вратата им могат да почукат момчетата от ФСБ. Те мълчат, за да не попаднат в мелницата на руското правосъдие. Те мълчат, защото помнят, че призивът за нарушаване на териториалната цялост на Руската федерация (като например простата констатация, че Крим принадлежи на Украйна) може да лиши автора му от свобода за пет години.
Всеки път, когато поискате да обобщите Крим, си спомняйте за това.
Източник: Павел Казарин, специално за Крым.Реалии
