От „да се унищожат нацистите“ до „да се унищожи украинството“: как се промени кремълската пропаганда за два месеца война

Съдбата на Украйна се решава не само на бойното поле, но и в информационната война. През последните два месеца Кремъл генерираше ежедневни потоци от дезинформация и в зависимост от успехите и неуспехите си на фронта пропагандната машина на Москва променяше дневния ред – създаваше нови или изтегляше от резервните си фондове стари дезинформационни наративи за Украйна. StopFake реши да направи анализ на това как се променяше реториката на агитпропа през двата месеца на войната на Русия срещу Украйна и към какви методи прибягваше Кремъл в информационната си война срещу Украйна. 

През първите седмици на войната основните усилия на кремълския агитпроп бяха насочени към оправдаването на агресията на Руската федерация и обвиняването на западните страни в подпалването на войната. С тази цел руската пропаганда изгради следните наративи:

• „През последните осем години Украйна провеждаше политика на геноцид срещу жителите на Донбас“;
• „На територията на Украйна са действали лаборатории за разработване на биологични оръжия – по-конкретно експерименти със смъртоносни патогени и нов коронавирус“;
• „Украйна трябва да бъде прочистена от нацистите и нацистката идеология. Те представляват заплаха за целия цивилизован свят”;
• „Украинците чакат да бъдат освободени от „киевския режим“ и радостно посрещат руските войници“;
• „Украйна е планирала да си върне по военен път окупираната част от Донбас – т. нар. „Л/ДНР“ и Автономна република Крим / да атакува Русия и Беларус“.

Основното послание на Кремъл е тезата, че така наречената „специална операция“ била превантивна мярка с цел самоотбрана – уж, че Украйна планирала по военен път да си върне окупираните територии на Донецка и Луганска области, както и Крим; по-късно пропагандистите добавиха и Беларус към този списък. Например първите лица на Русия многократно се позоваваха в изказванията си на член 51 от Устава на ООН, който гарантира неотменимото право на индивидуална или колективна самозащита. Подобно тълкуване на тази норма обаче е погрешно, както StopFake обясни подробно в материала си „Фейк на Путин: Войната в Украйна „съответства“ на Устава на ООН“.

За да засили наратива за превантивния характер на удара и самозащитата, агитпропът започна активно да създава различни артефакти, които според тях трябвало да докажат нападателните агресивни намерения на Украйна – това бяха различни документи и фалшификати (напр. медал „За превземането на Крим“).

От началото на военната агресия срещу Украйна Кремъл също активно разпространяваше дезинформацията, че на територията на Украйна уж имало тайни лаборатории на САЩ, които разработвали биологични оръжия. По-специално, в руските медии се появиха съобщения, че руските военни уж успяли да намерят секретни документи със списък на смъртоносни патогени, които се съхранявали в биологичните лаборатории, или доказателства за „извършването на експерименти с коронавирус на прилепи“ и т.н. Също така активно се разпространяваха съобщенията, че огнищата на различни инфекциозни заболявания в Русия и в т. нар. „Л/ДНР“ били свързани с изтичането на смъртоносен патоген в една от украинските биологични лаборатории. Отново целта на тези съобщения за тайните американски биолаборатории бе да създадат илюзията, че уж Украйна може да носи потенциална заплаха за Руската федерация и целия свят, а значи – нападението на Русия било оправдана стъпка. StopFake нееднократно е анализирал тези съобщения в своите материали: „Фейк: Огнището на мултирезистентна туберкулоза в „ДНР“ е свързано с дейността на биолаборатории в Украйна“, „Нови фейкове за биолаборатории в Украйна: Соловьов „разсекрети“ публични документи“, “Фейк: в Украйна има американски военни биолаборатории, в които се извършват опасни експерименти, включително и с коронавируса при прилепите“, “Фейк: На територията на Украйна действат лаборатории за разработване на биологични оръжия“. 

Не по-малко важни са и наративите на кремълската пропаганда, чиято цел е да усили т. нар. „цивилизационна мисия” на Москва – да защити „руския свят” (т.нар. „Л/ДНР”) от „геноцида” и света – от „кафявата чума на нацизма“. Следователно е очевидно, че дезинформацията за нацизма в Украйна и „киевския режим”, която се разпространяваше през последните осем години както вътре в руската държава, така и в чужбина, само се засилва. 

Но тъй като плановете на Русия бързо да окупира Украйна се провалиха, пропагандната машина на Кремъл трябваше да отреагира на новите предизвикателства. По-конкретно, ние сме свидетели на появата на нов руски пропаганден наратив, че Украйна уж провеждала широкомащабна пропагандна работа, за да дискредитира Русия. През първите седмици на войната StopFake развенча десетки фейкове, че масовите жертви на руската инвазия в Украйна били актьори или статисти и че масовите разрушения били изфабрикувани от украинските служби за сигурност. Освен това, буквално няколко дни след инвазията, в рускоезичния сегмент на социалните мрежи масово започнаха да се появяват проекти за псевдо-проверка на фактите – уж за борба с украинската пропаганда, но всъщност – за манипулиране и отричане на фактите за военните престъпления на руските военни в Украйна. Такива проекти (например „Война с фейковете“ или „Гробище на фейкове“) също опровергаваха фейковете, които уж били разпространявани от украинците, но анализът на такива случаи показа, че тези „украински фейкове“ никога не са били разпространявани в украинския сегмент на социалните мрежи, но умишлено са били създадени от руснаците, а след това те са ги опровергали с единствената цел да обвинят Украйна в разпространение на дезинформация. Подобни псевдо проекти за проверка на фактите на руската пропаганда се ползват с успех сред чуждестранната публика – виждаме, че някои от техните „развенчани митове“ стават вирални и се разпространяват на много езици.

Друга задача на пропагандистите е скриването на военните престъпления, извършени на територията на Украйна от руски военни. Руската пропаганда развива няколко наратива наведнъж – „Украйна носи отговорност за цивилните жертви и хуманитарната катастрофа по време на войната“ и „Самата Украйна обстрелва градовете и цивилните, за да сплаши симпатизантите на Кремъл, а след това обвинява Русия за това“. За целта се пускат и широко разпространяват следните дезинформационни съобщения: Въоръжените сили на Украйна използват цивилното население като „човешки щит“, оборудват се „огневи точки“ сред цивилната инфраструктура (в училища, детски градини, болници), целенасочено се блокира работата на „зелените коридори“, използват се забранени от международното право касетъчни боеприпаси и други подобни. На това пропагандистите противопоставят съобщения, че Русия не представлявала заплаха за цивилните. Бяха заснети огромен брой постановъчни видеоклипове, в които местното население във временно окупираните територии уж радостно посреща и приема хуманитарна помощ от ръцете на руската армия, благодари на руските войници за „освобождението от нацистите“, радва се на възстановяването на паметниците на войниците от Втората световна война (които украинските власти никъде не са демонтирали), и дори празнува възстановяването на паметниците на Ленин и така нататък.

Кремъл се опитва по всякакъв начин да избегне обвиненията във военни престъпления. За целта се използват всички методи – както цинично отричане, така и тактиката на „пускане на мъглата на войната“. Затова в руското информационно пространство можете да намерите около дузина версии на интерпретация на събитие, което по един или друг начин насърчава потребителя на информация да вярва, че „всичко не е толкова еднозначно“. Нека да си припомним бомбардировката на родилния дом в Мариупол, когато пропагандистите умишлено разпространяваха десетки версии за събитието, за да размият истината: „руските войски работеха – там имаше огнева точка на азовците“, „там нямаше цивилно население, актриса изпълняваше ролята на родилка”, „имаше родилки, но те бяха докарани там насила”, „имаше обстрел, но не от страна на Русия”, „присъствието на чуждестранни журналисти доказва, че това е било инсценировка на Запада“, „обстрелът не е извършен от руски бомбардировач, тъй като родилките не са чули звука на самолетния двигател“, „в родилния дом са били заложени експлозиви“ и т.н. Кремъл възприе същата стратегия и по време на отричането на зверствата в Буча. Успоредно с разпространението на десетки различни дезинформационни съобщения, които пускаха мъгла за случващото се в окупираната Киевска област, руските дипломати започнаха да „извайват“ от Русия жертва. Това не е първият път, когато официални руски дипломатически акаунти разпространяват дезинформация, но може би за първи път го правят по толкова съгласуван и координиран начин. Руските дипломати започнаха да пишат масово за глобалната „русофобия“, която уж се подклаждала от Запада по координиран начин на фона на „спецоперацията, която са били принудени да започнат“. Заслужава си да се споменат и усилията на Русия да управлява в Twitter мрежа от ботове, която значително засили кампанията „Спри да мразиш руснаците“, стартирана от дипломатическите акаунти.

Руската пропаганда претърпя значителни изменения в отразяването на т. нар. „украински въпрос“ след широкото отразяване в западната преса на множеството факти за военни престъпления, извършени от руските военни в Киевска област и други временно окупирани територии. Първоначално руските власти „спасиха” украинския народ от нацисткия „киевски режим”, но след като се натъкнаха на тоталната съпротива на украинската армия и протестите на цивилните, те трябваше бързо да съставят нов „основен” пропаганден наратив: оказа се, че повечето, ако не всички украинци са „заразени“ с кафявата чума на нацизма и трябва да бъдат „наказани“. Сега вече отпадна нуждата да се маскира откровеният руски шовинизъм и той излезе извън кръга на руските маргинали като Егор Холмогоров. В актуализираната пропагандна парадигма въпросът за съществуването на „денацифицирана Украйна” вече не е актуален. Напротив, въпросът за съществуването на Украйна като суверенна държава и украинците като нация се превърна във въпрос за обсъждане, и цинично се отрича по руската телевизия в „праймтайма“. Повратен момент стана откровено шовинистичната статия „Какво трябва да направи Русия с Украйна“, публикувана на 3 април от „РИА Новости“, руската информационна агенция, която принадлежи изцяло на руското правителство и е част от държавния медиен конгломерат MИА „Россия сегодня“. Нейният автор, политическият технолог Тимофей Сергейцев, напълно сериозно предложи инструкция стъпка по стъпка за унищожаването на Украйна и украинците. Планът му включва следните стъпки:

• да се унищожат всички „нацисти“, които са взели оръжие;
• да се ликвидира част от украинците чрез масови репресии;
• да се ликвидират и забранят всички украински въоръжени формирования и всички организации, свързани с практикуването на „нацизма“;
• да се дадат привилегии на тези, които чакат руската власт;
• да се въведе строга цензура, да се унищожат учебниците и изобщо всичко украинско;
• да се превъзпитат всички слоеве от населението, където украинската култура е пуснала корени;
• да се забрани дори названието „Украйна“ и самия термин „украинец“;
• всичко това да се направи всичко със силите и подкрепата на (военната) власт от страна на Русия.

Според автора за пълното осъществяване на този „план“ били необходими около 30 години.

Ето няколко цитата, които най-добре предават основното послание на текста:

„Не ни трябва нацистка, бандеровска Украйна, враг на Русия и инструмент на Запада за унищожаване на Русия. Днес въпросът за денацификацията е преминал в практическа плоскост… Украинизмът е изкуствена антируска конструкция…”

„Социалното „блато”, активно и пасивно подкрепящо (бандеровския елит – бел. ред.) с действие и бездействие, трябва да преживее трудностите на войната и да усвои преживения опит като исторически урок и изкупление на своята вина.“

„Историческият опит показва, че трагедиите и драмите на военното време са в полза на народите, които са изкушени и увлечени от ролята на Русия като враг…“

Този текст напълно предава истинските намерения на Кремъл по отношение на Украйна – да пороби и русифицира. Планът за действие, предложен от Сергейцев, е логично продължение на описанието на Путин за историята на Украйна.

Кремълската дезинформация на Запад

Както се очакваше, с началото на войната се засили и руската пропаганда в чужбина. 

Главните „агенти на влияние“ на Кремъл на Запад остават крайно десните и крайно левите сили, платените инфлуенсъри и лидерите на общественото мнение – журналисти, учени, бивши чиновници, политици, представители на някои профсъюзи и традиционни „борци за световен мир“, подхранваните от Кремъл западни „експерти“, които се опитват в унисон да наложат гледната точка, че съпротивата на Украйна била безполезна. В края на краищата самите руснаци, които вече не живеят в Русия, но не прекъсват връзките си с политическата екосистема на Кремъл, също не се гнусят да разпространяват от време на време дезинформация, която усилва кремълските наративи на Запад. 

Главната цел на Кремъл в информационната война на Запад е да направи непопулярна в чужбина идеята за подкрепа на Украйна. Пропагандистите разпространяват както откровени лъжи, така и полуистини, което трябва да накара хората да се усъмнят във фактите. За това Русия използва същите наративи, които знаем от последните осем години:

• Украйна е нацистка държава, която „8 години унищожаваше Донбас“, тъй както сега унищожава собствените си градове;
• украинските чиновници са напълно корумпирани и крадат както хуманитарната, така и военната помощ;
• украинските бежанци са хора с ниска социална отговорност – с тях в Европа ще дойдат проституцията и наркоманията; те разпространяват екстремистки и националистически идеи;
• доставките на оръжие за Украйна са въвличане на Европа в конфликта; оръжията няма да променят ситуацията, а само ще забавят загубата на Украйна/мирното уреждане на конфликта.

Отделно трябва да се отбележи работата на руската агентура за противодействие на санкциите. Например активно се разпространяват тезите, че уж ЕС го очаквали значителни финансово-икономически загуби; а обикновените европейци не искали санкциите – САЩ им ги налагали; през зимата европейците ги очаквали „студени тръби“ и високи цени. Наред с типичните инструменти за разпространение на пропагандни наративи, Кремъл прибягва и до по-фини специални операции, като например „казуса Овсяникова“. Тази драма в няколко действия трябваше да покаже на Запада, че уж не всички руснаци подкрепят политиката на Путин и не всички искат война с Украйна, и следователно не трябва да се наказват всички руснаци със сурови санкции. Трябва да се отбележи, че операции като „инфилтрация на агент Овсяникова“ в немското издание Die Welt могат да бъдат много успешни, тъй като на Запад често може да се наблюдава наивност в осъзнаването на подобни действия.  

Въпреки борбата с руската пропаганда, статистиката на руската подкрепа за т. нар. „специална операция“ е неутешителна – 71% от руснаците подкрепят политиката на Путин по отношение на Украйна и тази цифра непрекъснато расте.

Въпреки че западните мерки за ограничаване на влиянието на руската пропаганда в ЕС може да изглеждат продуктивни, те не са достатъчни. Въпреки че Русия отприщи войната и правозащитниците документират множество военни престъпления, а Кремъл изнудва света с ядрена война, руските пропагандисти продължават да са чести гости на много европейски политически предавания. Например след като руски самолети бомбардираха родилния дом в Мариупол, италианският телевизионен канал Rete4 покани кремълския идеолог Александър Дугин на поредното вечерно шоу в праймтайма. Дугин обясни на италианската публика, че нахлуването на Путин всъщност е „война на ценности, духовна война“. В навечерието на войната StopFake анализира един от сюжетите на националната обществена телевизия RAI, който повтаряше ключовите кремълски наративи за „геноцида“ на рускоговорящите в Украйна и нацистите, които били на власт в Украйна. Мащабът на влиянието на кремълската пропаганда върху информационната среда в Италия е зашеметяващ. Реакцията на украинската журналистка Ирина Матвийшин на политическите предавания в Италия красноречиво демонстрира това – на едно от предаванията тя трябваше да обяснява защо анексирането на Крим е незаконно и че сепаратизмът в Донбас се подклажда от Русия.

Информационната война в Украйна

Проучванията показват, че от 1 март до 26 април процентът на украинците, които имат негативно отношение към Русия, непрекъснато расте – от 81 на 98%. Затова разпространението на кремълска дезинформация от рода на „вие сами стреляте по себе си“ или „нацистки изтезания“ няма значителен успех в Украйна – целта на Кремъл е да деморализира населението на Украйна.

Можем да изведем четири задачи на Русия в информационната война в Украйна:

• да сее съмнения и тревоги;
• да разкъса връзката между народ и властите (например да се поставят под съмнение действията на властите, Въоръжените сили на Украйна);
• да инспирира вътрешна конфронтация в различни слоеве на обществото (Изток – Запад, рускоговорящи – украиноговорящи, бежанци – „украинци, които не познават войната“ и т.н.);
• да размие истината за военните престъпления на руската армия на територията на Украйна.

В зависимост от това как се развиват събитията на театъра на военните действия, се появяват или засилват различни наративи. През първия месец на войната в информационното пространство се разпространяваха следните теми:

• властите / Западът „предава” Украйна;
• властите „забравиха“ за временно окупираните територии на Украйна и не бързат да ги спасяват/освобождават и т.н.;
• украиноговорящите оказват натиск върху рускоговорящите да се откажат от руския език;
• бежанците от Харков/Киев се „спотайват“ в Западна Украйна, докато момчетата от Лвов се бият.

В сегашния момент, когато войната вече не е толкова динамична, се промениха и темите, с които работи Кремъл в информационното пространство на Украйна:

• местните власти крадат хуманитарната помощ;
• корумпираните служители от Министерството на отбраната продават оръжие в чужбина, докато украинците без оръжие и боеприпаси гинат на фронта;
• властите забравиха за украинците, които попаднаха под окупация – специално не им плащат социални помощи, не организират хуманитарна помощ;
• украинските военни без подготовка и оръжие се хвърляни под руските танкове;
• мирните преговори биха спрели кръвопролитието – Западът притиска Зеленски да продължи войната и т.н.

Според нашите наблюдения основните площадки за водене на информационна война в информационното пространство на Украйна са социалните мрежи. С избухването на войната за разпространението на дезинформация и провеждането на психологически специални операции беше разгърната широка мрежа от ботове, маскирани като украински акаунти и многохилядни „законсервирани“ групи, които отново се позиционираха като проукраински, но всъщност разпространяваха вражески наративи. Особено през първите седмици на войната, когато се наблюдаваше определен информационен вакуум, Русия активизира мрежата си от ботове – маскирани като обикновени украинци, те оставяха стотици коментари, чиято цел беше да сеят съмнения и страх. Нивото на доверие към коментарите обикновено е по-високо, отколкото към публикациите – голям брой коментари, които повтарят една и съща идея, създават илюзията за достоверност на информацията. Друг инструмент, който се използваше активно от началото на войната, бе мрежа от фалшиви страници на държавни органи, най-често на правоприлагащите органи.

Изследванията показват, че от началото на войната популярността на Telegram като удобен инструмент за получаване на новини се е увеличила драстично. Ето защо не е изненадващо, че руската пропаганда активно използва тази платформа – още повече, че там има възможност да се работи анонимно, а това е само от полза за врага. Службата за сигурност на Украйна многократно е привличала вниманието към мрежата от Telegram-канали, маскирани като „украински“, но всъщност разпространяващи кремълска дезинформация и водещи агресивна информационна война в Украйна – това са „Легитимный“, „Резидент“, „Шептун“, „Картель“, „Шептун“ , „Сплетница“, „Черный квартал“, „Политический расклад“, „Нетиповое Запорожье“, „Тремпель Харьков“, „Одесский фраер“, „Днепр live“, „Николаев live“, „Херсон live.

Не по-малко опасни са Telegram-канали като „НачШтаба“, чиято основна целева аудитория е военната среда – военнослужещи, резервисти и хора, които се интересуват от военната тематика. Този канал, както и други подобни, се маскира като „украински“, но редовно популяризира пропагандни наративи, чиято цел е деморализиране на защитниците на Украйна, размиване на образа на „врага“ и насочване на раздразнението и яростта им към вътрешния враг – военнополитическото ръководство на Украйна.

Още една задача на Кремъл в информационната война е да прикрива собствените си престъпления, извършени от руските военни на територията на Украйна. Украинските проверители на факти редовно опровергават лъжливи съобщения, които целенасочено преувеличават престъпленията, извършени от руснаците. Например, потребители на социалните мрежи разпространяват съобщения за стотици изнасилени деца в Буча, въпреки че тази цифра не е потвърдена. Или в мрежата от време на време се появяват снимки на трупове на деца, уж намерени в Буча, въпреки че това също не отговаря на действителността – децата наистина са жертви на руската инвазия, но са загинали в Николаев. Използват са дори снимки на ранени или убити деца от Сирия. Лесно могат да се намерят такива снимки, за да бъдат опровергани по-късно – този път като „украински фейкове“. Експертите твърдят, че всички тези усилия на Кремъл са насочени към размиване на истината за военните престъпления на руската армия на територията на Украйна. Като разпространява стотици лъжливи съобщения, Кремъл подкопава доверието към истинските факти за зверствата, които руските войници са извършили и продължават да извършват в Украйна.

Автор: Оксана Полулях