Статиите в рубриката “Мнения” отразяват личната позиция на своите автори. Редакцията на сайта Stopfake.org може да не споделя тази позиция.
Това е фобия срещу използването на тези феномени на руската идентичност като платформа за налагане на несвобода и имперски контрол
Един философски анализ – колкото и да е стойностен – не може да представлява отговор на политически въпрос. Колкото и примитивни в интелектуален и морален план да изглеждат редица фило-фобски прояви на българска почва, проблемът за русофилството и русофобството у нас няма пряко отношение към Русия като „страна-загадка“, като култура, като духовна традиция и т.н.
Русофилството и русофобството са формирани у нас на основата на ясното разграничение спрямо имперските практики на руското самодържавие към България. Когато днес говорим за Москва и за Путин, ние не коментираме нито превратната историческа съдба и трагичната история на Русия от 20 век, нито необходимостта тя да намери своята собствена мяра на държавно-политическо устройство, нито психологията и манталитета на руското общество. Това, което ние коментираме е пълномащабното възраждане на великодържавната руска традиция вътрешните дилеми и конфликти на Русия да бъдат решавани чрез външна експанзия – чрез поробване на други страни и народи под претекста за осъществяване на някаква особена „историческа мисия“.
Има ли основание русофобската политическа платформа в днешна България? Има основания! След като в продължение на почти десетилетие и половина след 1991 г. Русия бе ухажвана, канена, подкрепяна и убеждавана да се присъедини към партньорските отношения и институции за сигурност и развитие в европейското и атлантическото пространство, Русия отново избра пътя на противопоставянето и конфликта със Запада. Защо? Защото НАТО се е разширил на Изток? Но нали това разширение бе ясно декларирано като част от изграждане на едно общо пространство на сигурност в Европа и Евразия, в което Русия трябваше да заеме почетно място – първо чрез комитета НАТО – Русия, а след това чрез пълноправно и неизбежно – привилигировано членство?
На конференцията по сигурността в Мюнхен през 2007 г. Вл. Путин едностранно прекрати този процес на интеграция на Русия в общо пространство на развитие и сигурност, обявявайки епоха на съперничество. Защо? Защото в Москва никога не са имали искрено желание за подобно партньорство. През 90-те години и до 2005-2006 г. Русия бе принудена да участва в партньорство със Запада поради своята пост-съветска слабост и поради спецификата на международната система на либерална хегемония през този период. След като САЩ затънаха в пясъците на Ирак след изцяло погрешното решение на Буш-младши за „смяна на режима“ в Багдад, в международната система се отвори огромен властови вакуум. Това бе момента, в който Вл. Путин реши, че е дошло времето за имперско възраждане на Русия – и то по същия експанзионистичен и арогантен начин, по който винаги е действала класическата руска и съветска империя. Август 2008 г. – агресия срещу Грузия. 2014 г. – агресия срещу Украйна. Брутална пропагандна война срещу Източна Европа – особено срещу „слабите звена“ като България.
Тази война се води във всички посоки, но основният аргумент е следният – „България изпадна в нищета поради членството си в ЕС и НАТО“. Истеричното повтаряне на този аргумент в различни форми е щедро платен от руската пропагандна машина и мръсната работа се върши от руската пета колона в България – т.нар. „русофили“. Не българската милиционерска олигархия – с ясен произход от структурите на съветската империя е виновна за съществуващата в България нищета. Не бруталния монопол на руските енергийни корпорации, съдиращи по три кожи от гърба на българина с огромни цени и брутална корупция са виновни. Виновен е … ЕС. Е, и Америка разбира се – без нея накъде…
Именно примитивността и бруталността на тази новоимперска пропагандна истерия обуславят и не особената деликатност на „русофобския“ отговор от страна на българите, които са живели под руско управление и не желаят да попаднат отново под него. Това не е фобия нито срещу Русия като традиция, нито срещу Русия като култура, нито срещу Русия като духовност. Това е фобия срещу използването на тези феномени на руската идентичност като платформа за налагане на несвобода и имперски контрол. Не е задължително Русия да бъде част от европейската и атлантическата общност – тя е свободна да избере своята идентичност. Но ние сме също свободни да изберем нашия път и да не бъдем продавани от собствените си „русофилски“ безродници за паница леща на възродения и брутален имперски примитивизъм, надигащ се от Москва.
Източник: Faktor.bg
