в Киев
На 23 ноември на 5 канал на украинската телевизия ще бъде показан новият документален филм „Ще помня за тях…“ ( „Я про них пам’ятатиму…“). Във филма детайлно са разгледани механизмите на геноцида на украинския народ през ХХ век: „черни дъски“, „закон за 5 житни класа“, забрана за напускане на населените места, репресивна паспортна система, отнемане на зърно в полза на държавата.
Авторите на филма разказват за едно от най-страшните престъпления срещу човечеството през ХХ век през погледа на 11-годишния Юрко. Малкото момченце се опитва да разбере какво е това Гладомор, защо толкова много хора и най-вече деца са загинали, и кой е виновен за мъчителната им смърт. Във филма участват историци, юристи, експерти, наследници на свидетели на престъпленията, които разкриват различни аспекти на унищожаването на украинците чрез глад. Гладоморът продължава над 500 дена – от април 1932 до ноември 1933, като през пролетта на 1933 достига пика си – тогава всяка минута умират средно по 17 човека, всеки час по 1000, почти 25 000 – всяко денонощие.
Във филма д.и.н. Васил Марочко, главен специалист в Историческия институт при НАН на Украйна и в Института за изследване на Гладомора разказва, че цели села и дори райони са били записвани на „черни дъски“. Това е означавало блокирането им със специални части и войски, забрана на хората да напускат териториите и да търгуват, отнемане на всички продукти. Пълната изолация от външния свят и липсата на храна неизбежно довежда до смърт от глад.
„По мои сметки 82 района на УССР са били записани на „черни дъски“. Това фактически е една трета от всички райони… В тези райони смъртността е била 50-70% от населението. Фактически половината и дори повече от населението на селото е умирало. В архивните документи дори е запазен фактът, че в селата, които напълно измирали, на най-високото място е бил закачван черен флаг„, – казва Марочко.
Експертът по съдебна медицина Андрий Кис изучава детските приюти-разпределители, в които са били докарвани децата, опитващи се да избягат от глада в селата. Той заявява, че децата не са намирали спасение там, а са загивали. Например в приюта „Комунистка“, в който са докарвали момичетата и момчетата, намерени на Южната жп гара в Харкив, смъртността е била извънредно висока.
Авторите на филма разказват, че комунистическата власт организира специална мрежа от приюти, които всъщност са били детски концентрационни лагери. Например в Запорижжя в центъра на града по време на Гладомора е работило сиропиталището „Малютка“ (на бълг. – „детенце“). По данни на историците там през 1932-33 г. са били убити с глад над 700 деца на възраст от 1 до 12 години. Такива приюти, в които децата са били държани като затворници, е имало в Одеска и Полтавска области.
Марочко разказва, че по време на първия Гладомор на територията на Украйна, организиран по нареждане на Ленин през 1921-23 г., 48-49% от 4,5 милиона загинали са били деца. А през 1932-33 г. от 7,5 млн загинали повечето са били деца, като най-много са били тези на възраст до 1 години.
„През 1933 година по заповед на Държавното политическо управление (което по-късно влиза в структурата на НКВД) отделите за регистрация на гражданското състояние (на руски – „ЗАГС“) прекратяват да регистрират смъртните случаи, особено в селските райони. Селяните гинат масово и ЗАГСовете не регистрират децата им. Затова демографската статистика не е изчерпателна, тя не е достатъчна. Минимум 35% от смъртните случаи не са били регистрирани от ЗАГСовете„, – разказва историкът.
Филмът припомня, че репресивните методи са били подкрепяни от законодателни актове. Например на 15 ноември 1932 г Политбюрото на ЦК на ВКП (б) взима решение да въведе на цялата територия на СССР единна паспортна система, за да „разтовари градовете от излишните елементи“. Когато Гладоморът достига апогея си, на 28 април 1933 г. СНК забранява да се издават паспорти на хората, които живеят в селата или в селищата от градски тип. Така те не могат да напуснат местата, които са били подложени на терор. Или друг още по-вопиющ факт: на 7 август 1932 г. се появява постановление на СНК на СССР „За защитата на имуществото на държавните предприятия, колективните стопанства и кооперациите и укрепването на обществената (социалистическа собственост)“, наричан от народа „Закон за петте класа“. Било е забранено да се събират класовете, дори останалите на полето след жътва. За събраната шепа зърно или няколко житни класа хората са получавали присъда от 10 години затвор, а е имало и случаи, когато „провинилите се“ са били разстрелвани на място.
Във филма се подчертава, че за Кремъл е въпрос №1 да бъдат скрити или премълчани фактите за масовите убийства с глад на украинците. РФ, която е законна наследница на СССР, продължава да отрича, че Гладоморът е геноцид на украинската нация, докато в света вече 17 държави са признали, че Големият глад е престъпление срещу човечеството.
„Нацистка Германия беше наказана и съвременна Германия взе на себе си вината за престъпленията през Втората световна война. В същото време СССР не беше наказан, а ненаказаното зло поражда нови престъпления„, – подчертават авторите на филма.
Филмът „Ще помня за тях…“ ще стане част от експозицията на Националния музей, посветен на Гладомора-геноцид в Киев. В момента завършва монтажът на английската версия на филма, която ще бъде разпространена чрез дипломатичните представителства на Украйна по света.
