Вашата книга „Руската Франция“ вдигна голям шум сред политическите среди. Как оценявате сегашните отношения между Париж и Москва?
– Те са напълно разбалансирани. От една страна французите се отличават с наивност и не са наясно със същността на властта в РФ. Затова наблюдаваме или пасивност, или прекомерно снизхождение. А в същото време руското поведение става все по-агресивно. Ние вече наблюдавахме подобни тенденции в Чечения и Грузия, а сега ги виждаме в Украйна и Сирия. Не можем да пренебрегнем демонстрацията на сила и дребните провокации срещу западните страни, към които прибягва Кремъл. В някои случаи дори се използват стратегически бомбардировачи. Хакерските атаки най-вероятно също са дело на Москва. И затова е изненадващо, че за мнозина французи очевидната агресивност на Русия не е проблем, а някои дори възприемат Путин като партньор.
Възможно ли е различията в позициите на Франция и Русия за войната в Сирия да допринесат за по-доброто разбиране на външната политика на Москва и истинската същност на путинския режим?
– Най-странното е, че едва една година след интервенцията на РФ в Сирия ние започваме да осъзнаваме мащабите на лъжите. Лъжи за това по какви цели удрят: Русия практически не удря по Ислямската държава, много малко по групите на „Ал Кайда“… Лъжи за реалното местоположение на руските сили и плана на действията им. Преди повече от половин година Путин обяви, че извежда руските войски от Сирия, но въоръженията са си още там. Според някои данни руските сухопътни части са повече отколкото допускаме. И всичко това се върши в условията на активна информационна война, когато се опитват да ни убедят, че ние действаме по същия начин.
Целта на кремълската дезинформация е да накара всички наоколо да си мислят, че сме като руснаците. Но това не е така! Ние се борим срещу терористите, а те изкуствено крепят на власт един престъпен авторитарен режим.
– Разбира се понякога по наша вина има нежелани загуби, провокираме жертви сред цивилното население, загиват не само военни. Но при руснаците е точно обратното – те се стремят именно към жертви сред мирните жители, карат хората да бягат, да изоставят земите си, сеят хаос и паника, заплашват хората и инфраструктурата им е организирана така, че да изпълнява тези задачи.
В Украйна ситуацията е аналогична. Има безброй доказателства за руско военно присъствие в Донбас, но Кремъл лъже, че „тях там ги няма“, а по света позволяват на Путин да им пуска прах в очите…
– Точно така. Русия умело се възползва от новата инфраструктура на медиите, когато има твърде много коментари, но липсват журналисти, които да са специалисти по някоя конкретна тема. Ускореният ритъм не дава възможност даден предмет да бъде проучен в дълбочина, а пропагандата да бъде разложена на съставните й части. И затова, когато по френската телевизия ни показват сюжет за войните в Сирия или Украйна, той трае минута и половина. Журналистът, който не владее темата, се опитва да произведе впечатление на неутрално лице, и да даде в равни пропорции думата на представители и от двата лагера. Той си мисли, че си е свършил работата и е останал над конфликта, но всъщност само е разпространил пропаганда без никакво опровержение. Но това едва ли може да бъде наречено адекватно информиране за сегашните действия на Русия.
Вашата книга „Руската Франция“ нарича нещата с истинските им имена. Имаше ли някаква реакция след публикуването на книгата от страна на влиятелните френски политици, които Вие посочвате като лобисти на РФ? Какви бяха отзивите от официалните руски кръгове?
– Получих много брутални коментари в социалните мрежи, имаше дори обиди по мой адрес. Прозвучаха заплахи за съдебно разбирателство, дори някои от крайно десните подадоха в съд, защото някои епизод в книгата не им харесали. Но нямаше някакви сериозни опровержения.
А Саркози отговори ли? Преразказът на неговите разговори с Путин, който току що е дошъл на власт, са разрушителни за имиджа на кандидат за президент…
– Той не каза нищо. Нямаше никакви коментари, нито опити да опровергае информацията.
Саркози става все по-пропутински…
– Това е истина, той е такъв, про-кремълски. Но има и по-лоши от него.
Разбира се. Но все пак той има известен шанс да стане кандидат от десните сили на президентските избори през следващата година. За сега, според резултатите от дебатите на „праймъриз“, би трябвало да победи Ален Жупе, който е много по-критичен към Кремъл. Но всичко може да се случи…
– Всичко може да се случи, но едно знам точно: няма значение кой ще стане президент на Франция през 2017 година – в новото правителство задължително ще има пропутински политици. Но и антипутински също! Държавата се подчинява на известна логика, според която никой не може да е управлява еднолично. Ясно ми е, че ще бъде много трудно да се заобиколи пропутинският лагер, но осъзнавам и това, че те няма да имат цялата власт. В същото време дори ако кандидат, който се се старае да се държи на разстояние от Кремъл, стане президент, той няма да може да прибере всички пропутинци от шахматната дъска.
Вие пишете в книгата си, че голяма част от състава на руското посолство във Франция се състои от сътрудници на ФСБ и че френските служби го знаят. Защо Париж позволява на Москва да се държи така?
– Защото няма друг изход. Единственият възможен отговор е разузнавачите да бъдат експулсирани от страната. Не знам точното им количество, но нека си представим, че във Франция действат около стотина руски шпиони, а в Русия – четири френски. Ако ние експулсираме например шест руски тайни агента, то нашите четири съответно ще изгубят възможността да работят в РФ. Ние ще загубим. Проблемът е там, че тяхното количество е толкова несъизмеримо, че ние, дори без да започваме играта, сме сигурни, че ще загубим. Затова Париж е избрал друга стратегия: да показва, че тези лица са идентифицирани, да ги държи под наблюдение и то така, че те да го усещат.
Споделяте ли разпространеното сред експертните кръгове мнение, че конфликтът между защитниците на свободата и привържениците на авторитарните методи е много по-голямо предизвикателство, отколкото разделението на леви и десни?
-Да, споделям го. Дори мога да го развия: днес става въпрос за сблъсък между либералния социален модел и популизма. Конфликтът между либералите и популистите, според мен, е много по-важен, отколкото борбата между левите и десните, консерваторите и прогресивните. Светогледната алтернатива на Путин може да бъде премиер-министърът на Канада Джъстин Трюдо. Ако първият желае и умее да действа само от позицията на силата, то вторият се обръща към забулените мюсюлманки и хомосексуалистите и им казва: „Приемаме ви такива, каквито сте“.
Считате ли, че съвременният свят има достатъчно ресурси, за да се противопостави на популизма?
– Винаги се опитвам да бъда оптимист.
Но сигурен ли сте, че има достатъчно ресурси?
– Не съвсем.
Интервю на Алла Лазарева
Източник: Tyzhden.ua
Николя Енен е роден във Франция на 7 ноември 1975 година. През 1997 получава диплом от историческия факултет на Сорбоната, а през 1999 – от Института за практическа журналистика (IPJ). През 2002–2004 г. е кореспондент на Radio France в Ирак. Работил е като военен кореспондент в Судан, Сомалия, Йемен, Либия, Сирия. На 22 юни 2013 г. е отвлечен на сирийска територия от радикални ислямисти и е държан като заложник до 18 април 2014 г., когато е освободен. През 2015 г. издава книгата „Академия на джихада“, а през 2016 – „Руската Франция“.
*Заглавието е на редакцията
