524ковите новини се превърнаха в сериозен проблем за съвременния интернет. Потребителите много често не искат (или не могат) да отличат фалшивата новина от истинската, фейка от оригинала.
Вече са минало дните, когато хората се замисляха преди да кажат нещо и четяха статиите, преди да ги споделят. Социалните мрежи и различните блогосфери, включително и микроблоговете като Twitter и Tumblr, само улесняват нещата. А косвеният резултат от това скоростно четене и разпространяване на контент е появата на огромно количество сайтове, които се занимават с фабрикуването на фалшиви истории. Те привличат трафик, предимно от Facebook – социалната мрежа, която живее за сметка на вирусния контент, дори ако това съдържание не само изглежда, но е и напълно абсурдно. Тънкият баланс между лъжа, измислица и сензация, умножени на пороците на потребителите на свръх-бързия интернет и „четенето по диагонал“ доведоха до там, че сайтовете с фейкови новини станаха обект на особено внимание не само на експертите и журналистите, но и на мениджърите на онлайн-ресурсите, които допринасят за разпространението им.
Фалшивите новини са проблем за Украйна от много отдавна. Тук сме свикнали да съществуваме в информационната сфера на лъжите и манипулациите, но в САЩ се сблъскаха сериозно с този проблем едва наскоро – по време на последния етап на президентската избирателна кампания.
Но появата на грамадно количество фейкови новини, които се появиха изведнъж в американския сегмент на интернет, и реакцията на ИТ-компаниите има и положителна страна. Например преди известно време Facebook започна да тества функцията потребителите сами да верифицират новините като слагат обозначение, че дадена новина е достоверна. С други думи потребителите ще могат да отбелязват новините, които те считат за фейкове, така че сътрудниците на Facebook да им обърнат внимание.
Освен това за много кратко време се появиха няколко инструмента за браузъра, които могат да определят дали дадена новина е фалшива.
Тези инструменти работят много добре, когато проверяваме фейкове, свързани с изборите в тази страна, но те са безсилни при проверка на новини за събитията в Украйна или други страни в Източна Европа. Тези разширения за браузъри и мобилни приложения могат да послужат като пример за програмистите, които искат да направят подобен инструмент конкретно за нашата реалност.
Това разширение за браузъра Chrome е създадено за 36 часа от четирима студенти по време на хакатон в Принстънския университет. Инструментът анализира лентата на Facebook в режим на реално време и проверява всичко, което се появява в нея. Плъгинът анализира обновяването на статута, изображенията или линковете. Алгоритъмът на FIB е самообучаем. Той анализира факта, използва разпознаване на образи, извлича ключовите думи и проверява източника на новината. Накрая в горния десен ъгъл на публикацията се появява специално обозначение „проверено“, което съобщава, че новината е преминала верификация. Това разширение лесно разпознава заблуждаващите заглавия и работи много добре с вирусния контент, който се разпространява мълниеносно по социалните мрежи.
Този плъгин работи на същия принцип като FIB, но той анализира не само лентата, но и Twitter и проверява всеки сайт, който се отваря в браузъра. Когато B.S. Detector открива някакъв странен линк – например линк към сайт, който може да бъде източник на фейкове, плъгинът съобщава на потребителя с надпис на червен фон, че този ресурс е съмнителен източник на информация. Всъщност B.S. Detector не прави друга проверка, а само съобщава, че отвореният сайт не е надежден. В работата си B.S. Detector използва вграден списък на фейкови сайтове.
Media Bias/Fact Check не сканира вашата Facebook-лента и не анализира дали сайтовете, които разглеждате, са благонадеждни. Авторите на този плъгин просто дават оценка на информацията, публикувана на страницата – дали тя е неутрална или е идеологически предвзета. Когато разглеждате дадена страница, плъгинът показва в иконката, разположена на панела с инструменти на браузъра, буквата „R“ (за материал, отразяващ „десни“ възгледи), или „L“ (за материал с „леви“ възгледи).
Ако знакът на плъгина не се е изменил, това означава, че материалът е неутрален.
Ако знакът на плъгина не се е изменил, това означава, че материалът е неутрален.
Този плъгин работи подобно на B.S. Detector. Когато читателят отваря сайт с фейкови новини, в горната част на страницата се появява банер или изскача прозорец, който предупреждава потребителя. Плъгинът също използва списък на фейкови ресурси.
Мобилното приложение PolitiFact за Android и iOS проверява заявленията на политици и други хора в интернет. Приложението анализира избрани цитати и отбелязва дали те отговарят на това, което този човек е говорил преди.
Авторите на този плъгин заявяват, че това е първата интегрирана в браузър платформа за проверка на цитати и материали, които се публикуват онлайн. Една от главните особености на това решение е, че то позволява да се провери контента на която и да е уеб-страница.
С плъгина Fact Checker можем да проверим фактите и да получим линк към документ, който да ги потвърди или опровергае. Освен това Fact Checker ни позволява да намерим пълните цитати от всеки публикуван източник: новини, научни статии, видео, аудио или друг материал.
За да проверим един цитат, трябва да го маркираме и да изберем нужния пункт в контекстното меню. Недостатъкът на този плъгин е, че при сверяването на цитата с оригинала се използва база данни, която се попълва от потребители-доброволци. Но не винаги при използването на Fact Checker фейковият контент се маркира като такъв.
Но Fact Checker има друга полезна функция, която журналистите ще оценят: плъгинът може да работи с Архивите в интернет и показва как се е изменила дадена уеб-страница, и демонстрира междинните варианти. Благодарение на това можете да видите как редакторите са променяли текста на новината или статията в интернет.
Разработчиците на този плъгин са създателите на сайта за противодействие на пропагандата PropOrNot.com. След установяването на плъгина той започва да анализира страницата, която четете в браузъра. Това е един от малкото плъгини за проверка на факти, който може да работи със страници на руски. Плъгинът анализира съдържанието на страницата и ако открие контент с елементи на пропаганда, го маркира с червен цвят и допълнително обозначение „YYY“.
Съобщението за наличие на пропагандистки контент се съпровожда с изскачащ прозорец, така че няма шанс да пропуснете такова напомняне. Плъгинът работи дори със списъка на резултатите от търсене, което го отличава от останалите му аналози. Но списъкът с пропагандистките сайтове в PropOrNot Propaganda Flagger е тясно свързан с базата на PropOrNot, която се попълва ръчно.
Вместо извод: дали интернет някога ще се научи сам да намира фейковете
Всички тези разширения за браузъри работят практически по един и същ принцип. Те използват или ръчен анализ на фейкове, извършван от потребителите, като част от тях са доброволци, или създаден ръчно списък на сайтове с фейков контент. Появата на такива инструменти е сериозна крачка в борбата с пропагандата и неправдивата информация в мрежата, но докато се управляват ръчно, фейковете в Мрежата няма да бъдат победени окончателно.
Може би постепенно невронните мрежи и алгоритмите на изкуствения интелект ще се научат да определят на коя информация в Мрежата може да се вярва, а коя си е чиста лъжа. А за сега можем само да използваме ръчна проверка и подобни плъгини за браузъри.
Автор: Надежда Баловсяк, за Stopfake.org.
Редакцията на Stopfake на български напомня, че българският IT специалист Христо Янков е разработил „пропаганден щит“ – разширение към браузъра, което показва предупреждение, когато отворите някой от българските сайтове, разпространяващи руска пропаганда.
Списъкът на сайтове, разпространяващи руска пропаганда, е създаден в началото на 2015 г. Съставителите му сега водят страницата на Контра пропаганда във Фейсбук. Списъкът е публикуван във форума на сайта petatakolona.com като постоянно се обновява и допълва. Това е първият опит да се обхванат всички пропагандни платформи на Кремъл в българския сегмент на Интернет.
