Сергей Громенко за Крым.Реалии
По принцип историческите митове се създават за да бъде избелена някаква „черна страница“ от миналото или да бъде оправдано някакво конкретно престъпление. Понякога за един епизод има едновременно няколко мита – като например в случая с анексията на Крим. Но от време на време се появяват такива фундаментални легенди, които претендират, че „обясняват“ няколко реални събития наведнъж. Митът за „Кримската Калифорния“, който едновременно касае депортацията на кримските татари от полуострова и предаването му от Русия на Украйна, – е именно такъв.
https://soundcloud.com/radio-krym-realii/krymskie-istorii-mif-o-krymskoy-kalifornii-chast-1
В интернет има предостатъчно текстове и видеоматериали, посветени на това как международните еврейски кръгове уж щели да създадат в Крим отделна република за едноверците си. Нещо повече, този мит съществува и офлайн – във вид на статии в списания и дори като цели книги (една от последните – „Проектът Кримска Калифорния и мъдростта на Йосиф Сталин“; само дето проницателният Google Books я обозначава като fiction). Всеки желаещ може сам да се запознае с тях, а аз накратко ще изложа основните тезиси, с които са съгласни повечето адепти на това учение.
1) Как започва всичко:
„Крим беше разделен на парчета земя, за които бяха издадени държавни вексели (записи на заповед – бел.ред.). В много кратки срокове записите на заповед бяха изкупени от 200 акционера, сред които семейството на Рузвелт, Хувер, ръководителят на „Джойнт“ начело с милионера Луис Маршал. Заемът трябваше да бъде предаван от „Джойнт“ на Съветското правителство в продължение на 10 години по 900 000 долара ежегодно при 5% годишна лихва. Парите трябваше да бъдат върнати до 1954 г. В случай, че не бъдат върнати, Крим трябваше да стане собственост на собствениците на вексели. В САЩ този проект бе наречен „Кримска Калифорния„.
2) Депортацията на кримските татари:
„Президентът Франк Рузвелт открито заявил, че САЩ били принудени да спрат доставките по ленд-лиза за СССР и че не можели да открият Втори фронт, тъй като еврейското лоби в страната му настоявало болшевиките да изпълнят задълженията си по векселите – да решат въпроса с „Кримската Калифорния“: или да започнат да изплащат дълга, или да създадат в Крим Еврейска република. В разгара на войната страната нямаше средства за плащанията. Фактически Сталин беше притиснат до стената и той се съгласи да започне подготовка за създаването на Еврейска република – по искане на американските собственици на вексели бе проведена депортацията на кримските татари, които били главната пречка за преселването на евреите на полуострова“.
3) Предаването на Крим на Украйна:
„През 1949 г. СССР стана атомна държава. Вече не можеше да бъде шантажиран. Изглеждаше, че проблемът с Крим най-накрая е решен. Но оставаха подписаните от правителството на РФ записи на заповед. Сталин не ги е забравил. Вече след неговата смърт преди крайния срок на векселите Н.С. Хрушчов осъществява знаменитата сталинска маневра: на 19 февруари 1954 г Крим е предаден от РСФСР в състава на Украинската ССР, призната от целия свят независима държава в състава на СССР. Но Украйна не е залагала нищо. По такъв начин векселите са анулирани без компенсация и проектът „Кримска Калифорния“ окончателно се проваля„.
Но все пак съществуват няколко вариации. Например Виктор Ерьомин, на когото принадлежат горните цитати, твърди, че посланикът на САЩ в СССР Аверел Хариман е искал от името на президента Хари Труман СССР да изведе от Севастопол Черноморския флот и да създаде Еврейска независима държава, която да включва Крим, съветското Черноморско крайбрежие, включително Сочи, а също така Херсонска и Одеска област. В противен случай Сталин бил заплашен, че няколко десетки централни града в Русия щели да бъдат подложени на атомни бомбардировки.
Но в статията на Андрей Караулов (по сценария на програмата „Момент на истината“ от 30.06.2008) е цитиран текста на „посланието“ на Хариман до Джордж Маршал, в което присъства искането за Черноморския флот, но няма нито дума за кавказкото крайбрежие, още повече пък за ядрен шантаж.
„Строго поверително. До министъра на търговията на САЩ А. Хариман. Скъпи Аверел! Президентът одобрява Вашите планове. Той добави към тях следното. Съвместното съществуване на територията на Крим на бази на съветския Черноморски флот и еврейска република, отворена за свободно влизане на евреите от цял свят, е немислима и може да доведе до непредсказуеми последици. Още от самото начало това предизвикваше в него съмнения дали „Кримският проект“ може да се осъществи. Крим трябва да стане демилитаризирана зона. Съобщете на Сталин, че той трябва да има готовност да пребазира флота от Севастопол в Одеса и на Черноморското крайбрежие на Кавказ. Тогава ще повярваме, че Кримската еврейска република е реалност, а не пропагандистки мит. Дж.Маршал„.
Но нашите приятели не са единодушни за другите детайли – колко точно пари е дължал Съветският съюз на САЩ, дали американците са настоявали Крим да бъде независим или са били съгласни той да има статут на съюзна република, дали Вячеслав Молотов не е въртял аферата с „Кримската Калифорния“ зад гърба на Йосиф Сталин, или „бащицата на народите“ още от самото начало е бил в течение? Разбира се всичко това не допринася за достоверността на техните разкази.
Щипка лъжи и измислици превръщат трите реални исторически епизода в единен „световен еврейски заговор“ около полуострова
Какви са аргументите на привържениците на мита за „Кримската Калифорния“? По първо, има съвсем реални документи на съветската власт, посветени на трите епизода: опит за решаването на проблема със земята на евреите в Крим, депортацията на кримските татари и предаването на полуострова на Крим. Никой не отрича реалността на изброеното. Но как да бъда свързано всичко това в едно цяло? И тук на помощ идва вторият източник – интервюто и коментарите на бившия министър (1990-1992) на печата и информацията и вицепремиера на руското правителство Михаил Полторанин. Той, позовавайки се на Милован Джилас, бъдещия вицепрезидент на Югославия, разказал пред „Аргументы и Факты“ (№ 42 от 15.10.2008), че Сталин уж лично признал пред югославския лидер Йосип Броз Тито, че изселил кримските татари заради обещанието, дадено на Франклин Рузвелт, да създаде в Крим еврейска държава. А когато имаш в ръцете си такъв „коз“, вече не е трудно да измислиш останалите детайли. Щипка лъжи и измислици превръщат трите реални исторически епизода в единен „световен еврейски заговор“ около полуострова.
Адептите не представят никакви документални потвърждения на своята концепция.
От само себе си се разбира, че адептите не представят никакви документални потвърждения на концепцията си. Естествено, че няма никакви англоезични оригинали на „посланието“ на Маршал до Хариман. Нещо повече, те дори са измислили как липсата на документи оправдава техните фантазии
Същият този Ерьомин заявява в „Мъдростта на Йосиф Сталин“:
Имаме просто каноничен пример за т.нар. „теория на заговора“ и „конспирология“
„Тъй като според твърденията на Полторанин материалите по проекта „Кримска Калифорния“ все още са засекретени, в нашето разследване ще се опираме на косвени общодостъпни данни… Как може да се настоява да бъдат публично представени документи, които са засекретени от властта? Разказвачът отрано предупреждава за секретността и обяснява: „ако искате – вярвайте, ако искате – недейте! Моята работа е да ви разкажа каквото зная“. И Полторанин не носи вина, че е забранено да се доказва, че неговите думи са истина. Поне той ни е съобщил за тази забрана. Фактът, че кримските акции съществуват компрометира техните собственици в много по-голяма степен и в много повече аспекти, отколкото продавачите по неволя. Така че само аматьор в политиката може да разсъждава, че кримските акции могат да се появят в свободен достъп, или дори в американския, или някакъв международен съд. Геополитически спорове от такъв мащаб не се решават публично„.
Имаме просто каноничен пример за т.нар. „теория на заговора“ и „конспирология“. Да, авторът признава, че нямаме никакви доказателства, защото била намесена „голямата политика“, но благодарение на „косвените общодостъпни данни“ ще ви разкажем как всъщност е било всичко. Този фрагмент завършва също толкова фантастично:
„Така че можем да бъдем 99,99% сигурни, че разказът за издаването и продажбата на акции за цялата територия на Кримския полуостров на американците е истина“.
Колко ли е истината в този мит?
Сергей Громенко за Крым.Реалии
Сергей Громенко е кримски историк, анализатор за Крым.Реалии
