Българският министър на отбраната не е призовавал да се премахне от учебниците по история споменаването за дружбата с Русия. Тодор Тагарев е казал, че за противодействие на руската пропаганда е необходимо «историята да бъде представена в нейния реален смисъл».
Редица прокремълски ресурси разпространиха информацията, че българският министър на отбраната Тодор Тагарев призовал от българските учебници по история да се премахване споменаването за дружбата и сътрудничеството с Русия. Изданията се позовават на изказването на българския министър на отбраната пред Атлантическия съвет, но без да дават точен цитат, потвърждаващ твърдението, изложено в заглавията.
«Тагарев реши да повтори пътя на съвременните украински нацисти» — «обобщават» пропагандните издания.
На 10 януари т. г. министърът на отбраната на България Тодор Тагарев участва в дискусионен формат на Атлантическия съвет, който се провежда в столицата на САЩ Вашингтон. Два дни по-късно Информационният център на българското Министерство на отбраната ArmymediaBg публикува разговора на своята страница във Facebook, като добавя субтитри на български език.
В отговор на въпрос на водещата Илва Таир (от 10:24) за това как България и другите европейски съюзници могат да се противопоставят на руската дезинформация и да изградят устойчивост, Тодор Тагарев предлага две стъпки: първо, преподаване на историята «в нейния реален смисъл» и, второ, да се проследяват традиционните български медии, както и социалните мрежи, за да противодейства на проникващата в тях руска пропаганда.
Точният цитат, който касае преподаването на история, звучи по следния начин: «Първо, да успеем да представим историята в нейния реален смисъл на българския народ, дори и защото поколение след поколение са били учени, че Русия е наш приятел и освободител и ние трябва да сме й вътрешно благодарни за това, което е направила. Макар че в историята ние често сме били на различни страни в конфликти. А също така Русия често е преследвала собствените си интереси в ущърб на интересите на българския народ. Така че, едно от нещата е да се преподава историята, това е образованието».
Тоест българският министър на отбраната не е призовавал в учебниците по история да не се споменава за дружбата с Русия или да бъдат изчистени от «факти, които могат да предизвикат благодарност за ролята на Русия в нашето минало», или изобщо «Русия да бъде изтрита от учебниците» — пропагандистите просто приписват на Тодор Тагарев собствената си интерпретация на думите му.
Сред наративите, на които се основава руската пропаганда в България и които се насаждат почти два века, е, че Русия е воювала с Османската империя за свободата на българите. Но както отбелязва историкът проф. Пламен Павлов, Русия всъщност е преследвала своите имперски цели – «да си върне влиянието на Черноморския басейн, загубено с Кримската война, и да създаде държава като България, но като своя марионетка».
При комунистическия режим възниква митът, че в Руско-турската война през 1877-1878 г. били загинали 200 хиляди руснаци. Но различни изследователи споменават за най-много от 15 до 30 хил. загинали, като тук влизат и ранените, болните, безследно изчезналите. И въпреки че данните за реалния брой убити войници са били известни още по съветско време, фейкът за 200 000 руски войници, загинали за свободата на България, беше повторен през 2022 г от посланичката на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова.
Ще отбележим, че проблемът с преподаването на «реалната история» в училищата е актуален не само за България и българският министър на отбраната не е първият, който предлага да се преразгледа учебната програма. Още през 2008 г. е приета «Пражка декларация за европейската съвест и комунизма», в която се призовава за преразглеждане и коригиране на европейските учебници по история,така че «децата да могат да научат и да са предупредени за комунизма и неговите престъпления по същия начин, по който са научени да осъждат нацистките престъпления».
През 2009 г. Европейският парламент приема резолюция, който гласи, че „Европа няма да бъде обединена, освен ако не съумее да формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления през миналия век».
Пражката декларация е гласувана и в Народно събрание на България (без БСП, която не гласува), но това не довежда до промени в програмите на Министерството на образованието. През 2013 проучване, проведено сред младите българи, показва, че те имат сериозни пропуски в познанията си по история. Например 90% от анкетираните млади хора не знаят какво е пактът «Молотов-Рибентроп», а 34% от анкетираните считат съветската армия, окупирала България през 1944 г., за освободителка. Историци, социолози и журналисти бият тревога, че «липсата на трайна памет за комунистическата диктатура се изражда във всеобхватно невежество и реална опасност от пренаписване и повтаряне на «тъмната» част от новата история на България».
Едва през януари 2018 г., след няколко години упорити усилия на историци, депутати, политици, журналисти Министерството на образованието и науката на България приема нова учебна програма по «История и цивилизации” за Х клас, в която отделен раздел е посветен на периода 1944-1989 г. Година по-късно един от инициаторите за изучаване на престъпленията на тоталитаризма в училище Христо Христов нарича новите учебници «гавра с историята и жертвите на комунизма». Христо Христов и проф. Евелина Келбечева написват писмо до министъра на образованието Красимир Вълчев, в което посочват редица примери за подвеждащи и манипулирани факти в новите учебници. В обръщението, наред с всичко друго, се посочва, че «явно преднамерено не са акцентирани най-важните характеристики на тоталитарния комунистически режим – политическия терор, репресивната система, тоталната съветизация на страната и диктат на Кремъл върху абсолютно всички сфери на живота – не само върху външната политика».
Тогава искането за спирането на учебниците получава широка обществена подкрепа и едва след извършването на сериозна редакция в средата на август 2019 г. министър Вълчев одобрява учебниците.
Дебатът за Русия като «двойна освободителка» на България се разгаря с нова сила след решението на областния управител на София да демонтира фигурите от паметника на Съветската армия, който се намира в центъра на града. Но както отбелязва историкът проф. Евелина Келбечева, която е и един от авторите на филма «Второто освобождение», съветската инвазия през 1944 г. всъщност е била окупация, която продължава три години и струва на България 135 милиона долара. Сред документите, представени във филма, има например списък с над 150 имена на безнаказано убити обикновени хора, както и доказателства за ограбени български домове и изнасилени жени от пияни съветски войници.
