На 7 юли 2017 в ефира на предаването «Тази сутрин» на bTV тогавашният председател на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев разказа за проблемите на българите в Украйна пред карта на страната без Крим и без Болградския район. Печално известният чиновник заяви, че «там не се гледа с добро око на малцинствените общности» пред карта, на която липсва районът, в който компактно живее голяма част от българската общност в Украйна.
Преживяхме истинско дежавю за действия, абсолютно откъснати от реалността, когато на 20 май депутатите от Народното събрание на България гласуваха със 109 гласа «за», «0» против и 19 «въздържали се» Декларация против подготвяното разделяне на Болградския район в Украйна.
Българските депутати проявиха същото неразбиране на ситуацията с българите в Украйна, както и Харалампиев. Ще се спрем на няколко момента в документа, които показват, че Декларацията е подготвена набързо, без подробен анализ на законите на Украйна.
1. «Предстоящата административно-териториална реформа», «Такова решение не се предвижда за други административни райони в Украйна», «такова раздробяване не се предвижда в други райони на Украйна»
Административно-териториалната реформа в Украйна стартира през 2015 и трябва да завърши през октомври 2020. През този период населените места трябваше ДОБРОВОЛНО да се реформират в Обединение на териториалните общности (ОТО). Към днешна дата само в Одеска област има вече 37 ОТО. През всички тези години териториалната реформа последователно и упорито се саботираше от част от българската диаспора, начело с украинския депутат от български произход Антон Киссе. Приетият от българския парламент документ използва същите аргументи, които споменатият депутат изтъкваше на различни нива.
И когато в Болградския район най-накрая бе постигнат компромис за създаването на пет общности на тази територия, като гръм от ясно небе се появи Деларацията на НС.
На 21 май 2020 председателите на селските съвети от Криничное, Каракурт, Василиевка, Голица, Калчев и Огородное излязоха с изявление, в което категорично изразиха несъгласието си с идеята на Антон Кисе целият Болградски район да представлява една община. Те подчертаха, че «административно-териториалната реформа не създава никакви проблеми за многонационалното население на Болградския район» и «децентрализацията е възможност за развитието на нашите общности, а не е заплаха». Основателят на Гражданското обединение «Център за развитие на Бесарабия» Виктор Куртев заяви: «Разговорите, че някой потиска българите в Украйна е пълна глупост и спекулации. Украйна е много толерантна държава към националните малцинства. Преминахме всички процедури, предвидени от реформата на местното самоуправление. Те са абсолютно демократични. Освен това считаме за абсурдно да се ръководим от решенията на парламентите на други държави».
На посочения по-горе сайт «Децентрализация» можете да проследите какви успехи вече са постигнали реформираните ОТО (на английски)
2. «…за защита правата и целостта на българското малцинство в Украйна». Всъщност българите в Украйна живеят компактно не само в Одеска област, но и в Приазовието, Закарпатска област, Автономна република Крим. Между другото – не сме чували за някаква реакция на ниво НС за положението на българите в окупирания от РФ Крим или окупираните територии на Луганска и Донецка област.
3. «…откриването на Българска гимназия в Одеса».
Много показателен момент – какво може да даде на многохилядната българска диаспора в Украйна откриването на една българска гимназия в Одеса? И как тя може да задоволи потребностите на всички деца от български произход?
Идеята за откриването на украинско-българско средно училище в гр. Одеса с преподаване на български и украински език не е нова. През юни 2017, в разгара на обсъждането на новата редакция на украинския закон «За образованието» се провежда среща, на която присъстват тогавашният посланик на Република България в Киев Красимир Минчев, бившата министърка на образованието и науката на Украйна Лилия Гриневич, председателят на една от местните български обществени организации, а именно «Асоциацията на българите в Украйна», народният депутат Антон Киссе, експерти от българското и украинското образователни министерства и др. Официалните лица от България и Украйна обсъждат възможността за създаване на.такова учебно заведение. Идеята все още не е реализирана, но това не означава, че в Украйна децата от български произход не изучават майчиния си език.
Според редакцията на украинския закон «За образованието» от 2017 във всяко населено място, където компактно живеят представители на националните малцинства, се откриват класове за изучаване на майчиния език. Сравнете предвидения модел за изучаване на български език с «откриването на ЕДНА гимназия в Одеса»: в началното училище децата изучават майчиния си език с постепенно въвеждане на държавния украински; в 5-ти клас най-малко 20% от учебния материал трябва да се преподава на украински език с постепенно увеличаване на обема, за да може в 9-ти клас поне 40% от учебните предмети да се изучават на държавния език. В горните класове 60% от обучението в тези институции трябва да бъде на държавния език.
Още за това как украинският закон «За образованието» всъщност гарантира и разширява правото на децата да изучават майчинския си език и кой разпространяваше лъжите, че с него се «забранява българския език», можете да прочетете в материала ни от 2017 година.
4. «Народното събрание на Република България настоява, че решаването на проблемите на българската общност в Украйна е приоритетен въпрос, който следва да бъде решен в духа на отличните отношения между двете държави и при спазване на европейските ценности, се казва още в позицията»
В основата на украинския закон «За доброволното обединение на общностите» са заложени именно положенията на Европейската харта за местното самоуправление и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства.
Ще отбележим, че депутатите от БСП не гласуваха за този позорен документ, като един от доводите е, че той не е бил подготвен от работна група, която да изучи всички страни на проблема. Специално ще отбележим кои са вносителите на тази скалъпена Декларация, направена под чужда диктовка:
Валери Симеонов
Даниела Дариткова
Искрен Веселинов
Полина Цанкова
Още за това чии интереси обслужва приетата от НС Декларация можете да прочете в анализа на членовете на Атлантическия съвет на България Димитрин Вичев и капитан I ранг о.р. Васил Данов за сайта «Фактор»
