Източник: Сергей Стелмах, специално за Крым.Реалии
Колкото повече време минава от анексията на Крим от Руската федерация, толкова повече нови подробности и версии за събитията от така наречената „руска пролет“ се появяват. Сега участниците в кремълската авантюра в Украйна се опитват да прехвърлят вината за „хибридната война“ в Донбас на кримското ръководство.
Диверсантът и пенсиониран офицер от ФСБ на РФ Игор Гиркин (Стрелков) заяви, че руският глава на Крим Сергей Аксьонов е един от главните организатори на „Новоросия“. По-рано Игор Гиркин публично призна, че е участвал в анексията на Крим под прикритието на командир на местните „опълченци“. След това се отправил с група екстремисти да дестабилизира ситуацията в Източна Украйна. Той винаги строго се е придържал към линията, че заминал за Донбас по собствена инициатива, заварил там „народно въстание“, което разчитало на военна помощ от РФ, „помощта“ дошла, когато вече било много късно; бойците си мислели, че Москва ще анексира Луганск и Донецк като Крим, но сгрешили. Гиркин възлага отговорността за постепенния отказ от терористичните „републики“ персонално на помощника на руския президент Владислав Сурков.
Сега диверсантът допълва показанията си с нови щрихи – Гиркин се занимавал с реализацията на проекта „Новоросия“ заедно със Сергей Аксьонов. При това създателят на „ДНР“ се опитва да избута на втори план друг активен фигурант – предприемача Константин Малофеев, известен в РФ като „православния олигарх„. Ако в Крим руските власти се прикриваха със „самоотбраната“, то в Донбас Кремъл се опита да изобрази „народно въстание“, което бе подкрепено от големия бизнес в РФ. В случай на провал президентът Владимир Путин можеше спокойно да си измие ръцете и да заяви, че бунтовниците в Крим и Донбас не са били свързани с официалните руски структури и са действали изключително по собствена инициатива. Тоест Малофеев и работещият под негово ръководство Гиркин бяха използвани от Москва като параван.
„По-скоро имах подкрепата на Аксьонов, отколкото на Малофеев по този въпрос. Подкрепата на Малофеев беше ситуативна, защото той поддържаше Аксьонов. Аксьонов като умен образован човек, още повече, че той беше жител на Киев (вероятно Гиркин е искал да каже „жител на Крим“ – КР), той видя, първо, възможността, тъй като имаше собствена мрежа от информатори в цяла Южна Украйна, второ, желанието, тъй като той стана глава на Крим, той прекрасно разбираше нещата, които чиновниците не искаха или не можеха да разберат. Тоест, че Украйна никога няма да се съгласие на помирение и ще протаква, докато не напомпа сили, и че Крим ще загине без сухопътен коридор от РФ. Аз, като един от най-близките му съветници, също разбирах това прекрасно“, – разказва Гиркин.
Аксьонов участваше в „руската пролет“ в Донбас, но неговата роля беше спомагателна
Всъщност той лукави. Аксьонов участваше в „руската пролет“ в Донбас, но неговата роля беше спомагателна. Руските власти в Крим организираха изпращането на бойци и лекуването на ранените „опълченци“. Ще отбележим, че още на 26 февруари 2014 г., едно денонощие преди завземането на кримския парламент и правителството от руските специални части, Сергей Аксьонов дори не си беше помислял за „присъединяване“ към Руската федерация. Той дори заяви това публично. В интервю за Държавната телевизионна и радио компания „Крим“ Сергей Аксьонов нарече руската масовка пред сградата на Върховния съвет на Крим „провокатори“,“професионални руснаци“, които направили „показно шоу“ за идването на депутатите от Държавната Дума на РФ.
„Всички бяха възбудени от ситуацията, че хората са се събрали преди идването на депутатите от Държавната Дума, за да щурмуват Върховния съвет. Аз им обясних, че днес не става въпрос за някаква конфронтация. Предлагахме на хората да се приберат вкъщи. Събраха се едни жени, разказваха, че „към нас пътуват влакове от Западна Украйна, тук ще ни колят“. Аз им казах, че никой никого няма да коли. Още никой не е пристигнал. Защо вдигате паника?!“, – казва Аксьонов. Става въпрос за митинга, който се състоя на 25 февруари 2014 г. пред сградата на кримския парламент. По-късно стана ясно, че той е бил организиран от руските специални служби – някои от участниците не бяха от Крим.
Важното е, че през онези дни сегашният руски председател на Крим публично разобличава един от главните тезиси на кремълската пропаганда: съществуването на предполагаема заплаха за живота на кримчаните от страна на митичните „украински националисти“. Съдейки по контекста, той не е знаел, че още на 20 февруари руските войски са започнали операция по завземането на Крим. Той получава тази информация вече след като кримският парламент нелегално го назначава за премиер на републиката. След това Аксьонов започва да действа и говори стриктно в съответствие с линията на Москва. До март 2014 г. руското ръководство не е чувало за него. Президентът на РФ Владимир Путин, който пряко ръководи всички операции срещу Украйна, през пролетта на 2015 г. признава, че никога не е срещал Аксьонов. Той е препоръчан от председателя на кримския парламент Владимир Константинов, който сравнява новия републикански премиер с революционера Ернесто Че Гевара.
Константин Малофеев първоначално играе по-важна роля от Сергей Аксьонов в тази история. Известно е, че през януари 2014 г. депутати от Държавната Дума участват в доставката на православни реликви на полуострова – Даровете на влъхвите от Атон. На борда на самолета са и Малофеев и Стрелков. Те пристигат на полуострова като „поклонници“. След това непосредствено участват в анексията на Крим и създаването на терористичните „републики“ в Донбас. Гиркин тогава вече е пенсиониран офицер от ФСБ и работи под ръководството на Малофеев. СБУ публикува засечен разговор между двамата. Стрелков се отчита пред Малофеев за проведените диверсии. Олигархът го моли да докладва и на Аксьонов. Тук важното е, че главатарят на диверсантите първо докладва на московския предприемач.
Малофеев, Стрелков и стоящата зад тях кремълска групировка разбират, че външната политика на Путин и неговият режим са обречени на поражение. Те отсега подготвят за себе си пътища за отстъпление.
Сега диверсантът Гиркин размени местата на Аксьонов и Малофеев, и публично омаловажи ролята на последния в „руската пролет“. Хората, излезли от специалните служби, не правят такива изявления без причина. Игор Гиркин е глашатай на една много влиятелна кремълска група, свързана със специалните служби и ВПК. Тази група е очаквала, че ще изкара пари от голямата война срещу Украйна и ще утеши своето императорско самолюбие, но това не се случва. Гиркин от тяхно име изразява претенциите си към руския президент Владимир Путин: „малодушие“ по отношение на Украйна и Запада, „предателство“ към бойците в ОРДЛО, желание „красиво да предаде“ завзетите райони на Донбас. Той използва именно такива формулировки, когато става въпрос за руската външна политика и военните авантюри на Кремъл. Малофеев, Стрелков и стоящата зад тях кремълска групировка разбират, че външната политика на Путин и неговият режим са обречени на поражение. Те отсега подготвят за себе си пътища за отстъпление, прехвърляйки отговорността за стореното на по-слабите фигури. В споменатото интервю Гиркин струпва цялата вина за деянията срещу Украйна върху Аксьонов.
За руските специални служби и кремълските „имперци“ той никога не е бил свой човек. Те не изпитват жал към кримския „Че Гевара“. Особено в светлината на факта, че Украйна обяви Малофеев за издирване, а олигархът рискува да попадне под новите санкции на САЩ. Игор Гиркин фактически връчи на сегашното ръководство на Крим „черен знак“. Ако в Русия режимът се смени, то „изведнъж“ ще стане ясно, че именно те са били организаторите и участниците във военните престъпления, а не московските им куратори.
Източник: Сергей Стелмах, специално за Крым.Реалии
Сергей Стелмах е кримски политически наблюдател (името и фамилията на автора са променени поради съображения за сигурност)
