Статиите в рубриката „Мнения“ отразяват личната позиция на авторите си. Редакцията на сайта Stopfake може да не разделя тази позиция.
«Хотелось бы мне иметь такую пропагандистскую машину», така оцени влиянието на западните СМИ Владимир Путин по време на речта си в Сочи
За пореден, но и същевременно за пръв път по толкова откровен начин, Путин демонстрира до каква степен не разбира инструментариума на демокрацията, който той използва като кремълска тояга за налагане на своята политика.
Въздишайки със съжаление, че не притежава “такава пропагандна машина”, каквато му се привижда във вселената на западните средства за масова информация, той на практика признава, че се разпорежда с руските медии, третирани от него като пропагандна машина. “Еквивалентът” на западните медии в Русия е тяхна скопена имитация в рамките на евразийската му демокрация, подчинена на кремълската автокрация.
Путин фундаментално се разминава с разбирането за ролята на медиите. В неговите представи те са “пропагандна машина”, в каквато той е превърнал руските телевизии като основен инструмент за легитимиране на многобройните му управленски мандати.
Путин вярва например,че като инвестира в руски пропаганден телевизионен канал (излъчващ на английски пропаганда от британска територия) близо три пъти повече средства от бюджета на Би Би Си, ще пожъне пропорционално адекватния на похарчения милиард резултат. И се гневи, че не му се получава – милиони британците и техните управляващи стават все по-остри в заклеймяването на руската агресивна политика.
Всеки грамотен гражданин на света може да даде безкрайно много примери как западни медии опонират на властта в съответните страни. Но никой не може да даде пример за нещо сравнимо в днешна Русия, където медиите са превърнати в “коректив” не на местната автокрация, а на западната демокрация.
И отново: къде сме ние?
Ние се намираме в разгара на кандидатпрезидентска кампания, в която 20 претенденти се борят от проруски позиции кой от тях да се хареса най-много на Москва.
Пропагандната машина тук няма нищо против да премълчава тази специфика на състезанието.
Премълчаването е крещящо потвърждение, че България има нужда от националноосвободително движение (поне) в медийното пространство. Само така можем да започнем да се събуждаме от мечешкия си руски сън, който носталгиците по безспорния източен залез почитат фанатично и днес като контрапункт на комплексарски заклеймявания през епохата на (пост)комунизма западен изгрев.
Източник: блогът на Иво Инджев
