Владимир Путин в най-добрите традиции на руската дипломация не забравя от време на време да напомня на световната общност за величието на Руската държава, като често манипулира историческите факти. Например по време на пресконференцията с президента на Франция Еманюел Макрон Владимир Путин се обърна към историята, за да подчертае дълбоките корени на отношенията между Русия и Франция. „Вие сте чували за руската Анна, кралицата на Франция, по-малката дъщеря на нашия велик княз Ярослав Мудри. Тя е била съпруга на Хенри I и е допринесла за развитието на Франция, като основава минимум две европейски династии – на Бурбоните и Валоа“, – подчерта Путин.
Това изказване на Владимир Путин предизвика много емоции не само в украинското, но и в руското информационно пространство.
Заместник началникът на администрацията на украинския президента Дмитро Шимкив се обърна във Facebook към французите: „Мои скъпи френски приятели, днес руският президент Путин се опита да ви заблуди – Анна Киевска, кралицата на Франция е от Киев (съвременното му име е Киив), а не от Москва (Москва изобщо не е съществувала по онова време). Също така имайте предвид, че именно украинската общност във Франция активно се занимава с почитането на паметта на Анна в Санлис, мястото, където Анна е основала манастир… Обърнете, моля, внимание на знака на бащата на Анна – Ярослав Мудри. Имате ли нужда от още доказателства за украинските корени на Анна Киевска?“
Президентът на Украйна Петро Порошенко също обърна внимание на изказването на Путин: „Мнозина се опитват да спрат курса на Украйна към възсъединяване с нашето европейско семейство. Именно възсъединяване, защото ние бяхме част от него. От времената на древния украински княз Ярослав Мудри и неговата дъщеря-киевлянка Анна Ярославна, която Путин вчера се опита да открадне пред очите на цяла Европа за руската история“.
Руският сенатор Алексей Пушков се опита да учуди всички с познанията си по история:
В Киеве пытаются приписать укр. корни Анне, дочери Ярослава Мудрого. Но тогда и слова Украина не было. Во Франции ее называли Anne de Russie
— Алексей Пушков (@Alexey_Pushkov) May 30, 2017
За сведение на сенатора с названието „Русская земля“ по време на управлението на Ярослав Мудри не са обозначавали територията на съвременна Русия, а триъгълника Киев-Чернигив-Переяслав. Освен това Москва е била основана едва в 1147 година, а Московското Велико княжество се появява през 1263 година, тоест много след смъртта на Анна Ярославна (през 1075 година).
StopFake.org се обърна за коментар към изследователя на интелектуалната история Ярослав Затилюк (от Института за история на Украйна при НАН на Украйна). Ето какво ни разказа той: „Анна Ярославна щеше да се учуди, ако беше чула твърдението, че е „украинска“ или „руска“. Все пак тя е една от дъщерите на киевския княз Ярослав Мудри и е представителка на княжеския род Рюриковичи, които, както е известно от историята, имат скандинавски произход. Нейният знаменит автограф на ръкописа на Реймското Евангелие – „Анна княгиня Руска“ – означава, че тя е принадлежала към политическото образование, което според летописните източници се е наричало „Рус“ и е обхващало територията от Черно до Балтийско море, а за своя столица е считало град Киев“, – коментира Ярослав Затилюк. „Отъждествяването на древна Рус с днешна Русия е политическа манипулация от страна на президента Путин. Днешна Русия започва своята история от Владимиро-Суздалското княжество през XII век, чието място по-късно е заето от Московия – именно под това название през XV-XVIII векове на европейските карти са обозначавали принадлежащи на Москва земи, а поданиците на московския цар са били наричани съответно „московити“ или „московци“. След Полтавската битка през 1709 година Феофан Прокопович, един от главните идеолози на бъдещата Руска империя, за пръв път нарича държавата на цар Петър I „Россия“ (с двойно „с“ вместо с едно). В риторически план такава идентификация е подчертавала, че Петър управлява наследството на „древните киевски князе“. Подобна трактовка се появява отначало в произведенията на църковните автори през XVII век, че уж московската династия на Романови са преки наследници на древната династия Рюриковичи. Именно върху такава идеологическа визия се опира „присвояването“ на историческото наследство на Древна Рус от сегашния политически елит на Руската Федерация“.
Още за идентичността на Анна Ярославна можете да прочетете тук.
Представите на руския „елит“, че Русия е единствената историческа наследничка на Рус, има много дълбоки корени. Известният историк Павел Милюков е писал още в дореволюционна Русия за опитите да се свърже „Киевска“ Рус с „Московия“. По неговите думи цар Иван III е първият, който прави подобни заявления с конкретна политическа цел. „Претенциите на Москва към цялата „Рус“ са били заявявани от руските дипломати с известна предпазливост и то не веднага, но настойчиво и последователно, което доказва, че е имало предварително обмислена система“, – пише руският историк Павел Милюков. „През 1493 година Иван III открито приема титул, който съответства на претенциите му: „Господар на цялата Рус“. Както пише историкът, „руското наследство“ е включвало „Киев, Смоленск и други градове“. Милюков счита, че първоначалната програма е била „далеч извън пределите на това, което може да се осъществи непосредствено“, но тя е давала възможност да се използва първия удобен случай за разширение. „Руските дипломати поставиха пред руската политика цели, които бяха осъществени едва след две столетия и половина“, пише историкът и добавя, че „Иван IV изразходвал много усилия, за да закрепи в общественото съзнание идеята за византийския произход на руската държавна власт“, а в средата на XVI век тази схема е завършена окончателно и от литературата лека-полека навлиза в народното съзнание.
Сергий Плохий, професор по история в Харвардския университет, в своето изследване „The Origins of the Slavic Nations“ обяснява как московските интелектуалци през XV-XVI в. са конструирали идеята, че Московска държава е единствената историческа наследничка на Рус и по този начин легитимират териториалните завоевание на Московия на запад. Той пише: „Църковният елит наложи на светския елит киевските връзки, защото се опитваше да дистанцира новата държава Московия и управляващите кръгове от татарското минало. Така или иначе, но за московският елит едва ли е съществувал по-добър начин да скъса с неотдавнашното си татарско минало, освен да подчертае византийските и в края на краищата киевските корени на московската династия“.
Изказването на Путин, че Анна Ярославна е „руска“ провокира не само „редакторска война“ в Уикипедия на страницата на Анна Ярославна, но и забавна Туитър-борба между официалната страница на Украйна и страницата на Руската Федерация.
Без съмнение обръщането към историята в дипломацията носи утилитарен характер – това е възможност да бъдат показани статусните позиции на участниците в преговорите и да се зададе нужният тон на разговор. Наричайки Анна Ярославна „руска“ Путин не само показва приноса на Русия в развитието на Европа, дългата история на френско-руски отношения, но и това, че не подлежи на съмнение правото на Русия да бъде считана за историческа наследничка на всички земи на Древна Рус. Но когато така свободно оперираш с историческите факти, много лесно можеш да сгрешиш.
Например на срещата си с президента на Македония Георге Иванов Владимир Путин заяви, че „писмеността дойде при нас (в Русия – бел.ред.) именно от македонската земя“. Това предизвика светкавичната реакция на външния министър на България Екатерина Захариева, която написа на своята официална страница във Facebook, че „създаването на писмеността е станало по волята и с участието на българската държава“. Тя също така напомни, че през април 2012 година патриархът на руската православна църква Кирил е заявил пред тогавашния български президент Росен Плевналиев, че българите са пренесли книжната грамотност в Русия. България така и не получи официални извинения за изказванията на Владимир Путин.
И това далеч не е първият случай за манипулиране на историческите факти от руска страна – миналата година руски СМИ написаха, че Русия била покръстена от „руския“ княз Володимир Велики.
