Източник: блог на Ирина Павлова
На 2 май „Комсомольская правда“, най-тиражният вестник в съвременна Русия, който се продава буквално на всички обществена места, публикува, както може да се каже, концептуална статия с многозначителното заглавие „Американците подготвиха Хитлер за войната със СССР, но Сталин ги надхитри“. Неин автор е Евгений Спицин, съветник на ректора на МГПУ (Московски градски педагогически университет), член на Експертния съвет на Комисията за сигурност и противодействие на корупцията на Държавната дума на Руската федерация.
Статията е символ на съвременната руска историография за Втората световна война, символ на връщането към сталинската интерпретация в най-лошия й вид. В нея се повтарят всички митове за Сталин като главен миротворец, привърженик на колективната безопасност през 1930-те, за пакта Молотов-Рибентроп като победа на сталинската дипломация, за освободителния поход на Червената армия в Полша на 17 септември 1939 година, за превъзходството на немците на главните направления 6-8 пъти, реалното количество на предалите се в плен червеноармейци е занижено няколко пъти и т.н. и т.н. Но какъв език! Ето няколко примера. За прекрасния, новаторски сборник с документи „Фашисткият меч се кова в СССР“ (М., 1992), подготвен от Татяна Бушуева и Юрий Дяков – „Тази глупост съзнателно се залагаше в главите на нашите граждани още от епохата на горбачовската перестройка и елцинската съсипия. През 92 година излезе изключително гнусното книжле на двамата историци Юрий Дяков и Татяна Бушуева (мъж и жена му) „Фашисткият меч се кова в СССР““. За новаторските изследвания за история в навечерието на войната – „Брътвежи за това как СССР уж носел същата отговорност за избухването на войната и че Сталин едва ли не бил приятел на Хитлер и негов съюзник – и всякакъв подобен прах в очите“…
Символичното е, че въпросът за навечерието на войната не дава мира на дори най-циничните съвременни тълковници на Втората световна война. Затова в майските победни дни те се обръщат именно към този период, като се стремят да внесат своята лепта в процеса на циментиране на историческата истина. Защото не можеш да празнуваш победата във войната и да не помниш как и защо е започнала, да знаеш за престъпната политика на сталинската власт и да славиш тази власт означава да вървиш срещу всякакви нравствени принципи, означава да предаваш паметта на милионите загинали в тази война.
Изключително печално е, че младото поколение се възпитава по методичните пособия за учителите, които се подбират именно от такива историци като Евгений Спицин. Той е автор на учебници и курсове лекции по история на Русия. В рамките на Единната концепция за историческото образование той е написал „Пълен курс по история на Русия за учители“ в четири тома.
Статията си „Реванш“ от 8 май 2008 година завърших с думите: „Сегашната власт може да нарежда, а обслужващите я историци да пишат за Втората световна война каквото си искат. Те могат да лъжат колкото си искат, да възвеличават Сталин и неговата политика, колкото си искат да заклеймяват враждебните им интерпретации, и да се борят с тях. Но истината за войната, която се освободи из под отломъците, не може да бъде натикана обратно. Тя живее. И колкото по-силно просталинската концепция се натрапва на обществото, толкова повече хора ще се стремят към истината“.
Днес наблюденията ми за руската историография за Втората световна война и как тя се възприема от обществото ме правят по-малко оптимистична, отколкото преди 9 години.
Източник: блог на Ирина Павлова
Ирина Павлова е историк, доктор на историческите науки, публицист.
