Новините в рубриката “Контекст” не са фейкове. Ние ги публикуваме, за да ви информираме за събитията, които касаят информационната война между Украйна и Руската федерация.
Не е тайна, че руските генерали често умират, и невинаги от естествена смърт. В тази статия доброволците от международното общество InformNapalm се опитаха да съберат най-изчерпателния списък на едни от най-загадъчните и мистериозни смъртни случаи при генерали и адмирали от най-новата история на Русия. Обстоятелствата около смъртта на тези хора в повечето случаи са останали неизяснени, а тайните – погребани.
Ще предоставим на читателите правото сами да преценят кое е било нещастен случай, кое – убийство, а кое – самоубийство, и кое – обикновена смърт от старост или болест.
Съставихме инфографика за смъртните случаи на руските генерали, като на шкалата показахме двете епохи на управление на руските президенти (Борис Елцин и Владимир Путин – бел. ред.).
По-подробни данни:
1991-1999
1. Маршал на СССР, началник на Генералния щаб към Въоръжените сили на СССР и първи заместник на Министъра на отбраната на СССР (1984 – 1988 г.) Ахромеев, който след провала на пуча на ГКЧП се самоубива в кремълския си кабинет на 24 август 1991 г. (по това време Ахромеев е съветник на Михаил Горбачев по военните въпроси). Материалите по делото за самоубийството са противоречиви и странни. По първо, начина на отразяване на самоубийството: военния решава не да се застреля, а да се обеси, при това седнал. По второ – според оставените бележки в същия този ден опитите му са самоубийство са били два и в същия ден, според показания на свидетели, които са се видели с Ахромеев и са получили заповеди от него по телефона в интервала между двата му опита за самоубийство. По трето – един от свидетелите разказва, че в същия този интервал някой е влизал и излизал от кабинета му. И по четвърто – следователят доста дълго време не е допускан до мястото на произшествието и му е било забранено да вземи поемни лица. На 1 септември 1991 г. маршал Ахромеев е погребан в Троекуровското гробище без военни почести.
2. Генерал-полковникът Гусев загива в автомобилна катастрофа на 30 ноември 1992 г. в Москва. Носят се слухове, че това е планирано убийство, защото секунди преди инцидента шофьорът на Гусев внезапно загубва съзнание. Причината за внезапното му неразположение не е била установена.
3. През февруари 1993 г. на път за летището във Владивосток в резултат на сблъсък на служебната „Волга“ с камион „ЗИЛ“ умира началник отдел на военното контраразузнаване на Тихоокеанския флот контра-адмирал Егоркин. Той е пътувал за Москва за съвещание на ръководителите на специалните служби и силите на реда на Русия за борба с организираната престъпност и корупция.
4. Армейски генерал Баранников, бивш министър на вътрешните работи на РСФСР (1990 г. – 1991 г.), последният министър на вътрешните работи на СССР (1991 г.) и министър по сигурността на РФ (1992 г. – 1993 г.). Занимавал се с Карабахския конфликт. Също така е известен с това, че е участвал в ареста на Министъра на отбраната на СССР Язов след августовския пуч през 1991 г. На 21 юли 1995 г. умира във вилата си от инсулт, като преди това е лежал в затвора „Лефортово“ за организиране на масови безредици през септември – октомври 1993 г.
5. На 22 май 1996 г. пиян милиционер блъска пешеходец, в резултат на което загива ръководителят на ГРУ (Главно разузнавателно управление – бел.ред.) към Генералния щаб на ВС на РФ генерал Ломанов.
6. На 18 юни 1996 г. се самоубива генерал-майорът на бронираните танкови войски Волков. Застрелва се с пистолет, получен като награда от Елцин. Волков е бил заместник началник на Главното управление на казаческите войски, член на временната наблюдателна комисия за регулиране на военния конфликт в Чечения, отговарял е за обмяната на пленници.
7. На 5 май 1997 г. се самоубива генерал-майорът от ГРУ към ГЩ на РФ Шипилов. Той се хвърля от прозореца на апартамента си на ул. „Крилатские холми“. Не оставя бележка, но според версия на разследването причината за смъртта е психичното заболяване на Шипилов, което се проявява след завръщането на генерала от Югославия. Шипилов в началото на 90-те е бил военно аташе в Югославия (работил е по време на военните действия там), занимавал се е с организирането на мирните преговори по време на югославския конфликт.
8. Генерал-лейтенант Рохлин е ръководил превземането на президентския дворец и редица райони в Грозни. Бил е контактно лице за провеждане на преговори за прекратяване на огъня с чеченските полеви командири. Отказва се от присъждането на „Герой на Русия“ за успешното превземане на Грозни: „В една гражданска война пълководците не могат да бъдат прославяни. Войната в Чечения – не е слава за Русия, а е нейната беда“. През 1997 г. Рохлин създава свое политическо движение, постоянно е в опозиция към властта – според едни слухове е планирал военно сваляне на властта, според други – импийчмънт на Елцин. През нощта на 3 юли 1998 г. е намерен застрелян във вилата му. В убийството на генерала е обвинена съпругата му.
9. През същия този юли на 1998 г. в автомобилна катастрофа загива заместник-началникът на ГУБОП към МВР на РФ генерал-майор Батурин. Някои руски СМИ свързват смъртта му с разследването на убийството на журналиста Дмитрий Холодов, който сериозно се е занимавал с темата за корупцията в Министерството на отбраната на РФ. На подсъдимата скамейка, обвинени за убийството на Холодов, попадат група военнослужещи от 45—полк със специално предназначение към ВДВ, начело с началника на разузнаването на ВДВ Поповских (впоследствие съдът ги оправдава всичките). Оказва се, че ВДВ е участвало в специални операции за физическо отстраняване на руски и чужди граждани, както в Русия, така и в чужбина. По време на делото следствието стига до ГУБОП на МВР и до самия Батурин, който лично е подписал документите за специалната акция на войниците от 45-и полк. Не след дълго Батурин загива.
10. На 7 август 1999 г. в Ступински район на Подмосковието началник управление на ГРУ генерал-майор Шалаев губи контрол над автомобила си и загива .
2000-2015
11. На 31 май 2001 г. в селище Ханкала (Чечения) на територията на щаба на руската военна групировка от сърдечен удар внезапно умира адмирал Угрюмов. Званието адмирал му е присъдено предния ден – на 30 май. Угрюмов е заемал длъжността заместник-директор на ФСБ и ръководител на Департамента за защита на конституционния ред и борбата с тероризма. От 2001 г. съчетава тази работа с поста на ръководител на Регионалния оперативен щаб в Северен Кавказ.
12. Генерал-лейтенант Лебед загива на 28 април 2002 г. в катастрофа с хеликоптер МИ-8 в Красноярски край. Генерал Лебед заедно с генерал Рохлин често са споменавани като вероятни кандидати за ръководители на военен метеж в РФ.
13. На 11 септември 2002 г. в автомобилна катастрофа на 45-м километър на Киевско шосе загива генерал-майор Герцев, началник на едно от управленията на Главното ракетно-артилерийско управление към Въоръжените сили на Руската федерация.
14. Генерал-майорът от Федералната гранична служба Платошин е застрелян в „Мерцедеса“ му с личния му пистолет от случайна стопаджийка край Чебоксари, фамилията на която е променена в „интерес на разследването“. Инцидентът се случва през септември 2002 г. Платошин е бил командващ на въздушната група на ФПС в Таджикистан, отговарял е за борбата с наркотици на таджико-афганистанската граница.
15. На 4 юни 2002 г. умира армейският генерал Ивашутин. Ивашутин е бил първи заместник-председател на КГБ на СССР (1954 г. – 1963 г.), и.з. председател на КГБ на СССР (5 -13 ноември 1961 г.), началник в ГРУ – заместник-началник на ГЩ на ВС на СССР (1963 г. – 1986 г.). През 2002 г. генерал Ивашутин е на преклонна възраст, така че най-вероятно спокойно е починал без външна намеса.
16. Генерал-майор Шевельов е намерен изгорял в личния му автомобил в Раменски район на Подмосковието на 19 септември 2002 г. На вилата му са открити следи от влизане с взлом и грабеж. Според разследването крадците са го изгорили в собствената му кола, която предварително е преместена в друг съседен населен пункт. До 1997 г. Шевельов е работил във Федералната правителствена агенция по информационните комуникации, а след това е заемал длъжността заместник-директор на ОАО „Ростелеком“.
17. На 30 октомври 2002 г. умира генерал-майор Колесник, главният разработчик на щурма на двореца на Амин в Афганистан. През 1979 г. Колесник ръководи формирането и обучението на 154-и отделен отряд със специално предназначение, който изпълнява специални задачи в Афганистан. През 1982 г. – 1992 г. Колесник е заемал длъжността началник на управлението на специалното разузнаване към ГРУ на Генералния Щаб на ВС на СССР.
18. На 5 ноември 2002 г. загива в автомобилна катастрофа генерал-лейтенант Шатохин, бивш командващ на авиацията на Федералната гранична служба на Русия. След уволнението в запас Шатохин е заместник на генералния директор на ОАО „Авиазапчасть“.
19. На 15 ноември 2002 г. автомобилът на Федералната служба за специално строителство (ФССС) на РФ е обстрелян в Грозни. В него се намира генерал-лейтенант Шифрин, началник на Военното експлоатационно-възстановително управление свързано с ФССС. От получените рани Шифрин почива.
20. На 17 ноември 2002 г. умира армейският генерал Максимов. През 1967 г. – 1969 г. той е бил военен съветник в Йемен, през 1979 г. е назначен за командващ на войските в Туркестански военен окръг. През 1984 г. е Главнокомандващ на войските от Южното стратегическо направление. От 1985 г. е Главнокомандващ на Ракетни войски със стратегическо предназначение (РВСН), заместник-министър на отбраната на СССР. От 1991 г. е Главнокомандващ на Стратегическите сили за сдържане на СССР. През 1992 г. е командващ на Стратегическите сили на Обединените въоръжени сили на ОНД.
21. Генерал-полковник Трофимов (1995 г. – 1997 г. – началник на Управлението на ФСБ в Москва и Московска области) е разстрелян заедно със съпругата си на 10 април 2005 г. в близост до дома му. Убиецът е бил с маска и е действал професионално, използвайки пистолет със заглушител. Убийството не е разкрито, но бившият началник Управлението на ФСБ в Москва Савостиянов и Литвиненко, който тогава е бил още жив, са уверени, че генералът е убит по политически причини.
22. През декември 2007 г. внезапно умира от „непредвидено спиране на сърцето и съпътстващ инфаркт“ първият заместник на службата за контраразузнаване на централния апарат на ФСБ генерал-полковник Валерий Печенкин. Съществува версия, че генералът е лично замесен в неуспешната операция за ликвидирането на Александър Литвиненко в Лондон през ноември 2006 г.
23. На 21 февруари 2008 г. генерал-полковник Власов, и.з. ръководител на Службата за строителство и настаняване към МО се застрелва в кабинета си.
24. Генерал-полковник Трошев, командващ военните действия в Чечения и Дагестан (1995 г. – 2002 г.) загива на 14 септември 2008 г. във въздушна катастрофа на Боинг-737-500 в района на Перм.
25. На 29 декември 2008 г. в Махачкала е убит заместник-началникът на щаба на Северо-Кавказското регионално командване към Вътрешните войски на МВР на РФ, генерал-майор Липинский. Автомобилът „Нива“ на Липински е обстрелян от неизвестни. Генералът получава рана в гърдите и след като е откаран в болница умира от загуба на кръв.
26. На 22 февруари 2009 г. в джип Toyota Land Cruiser, паркиран до ресторант „Паризиен“ на Ленинградски проспект и оставен с включен двигател, е открито тялото на генерал-майора от ФСБ на РФ в оставка Рогачьов. Отначало милиционерите предполагат, че Рогачьов е починал от естествена смърт от неустановено заболяване, но след оглед от експерти в моргата от главата на починалия е извлечен 9 мм куршум. Тъй като Рогачьов е известен като доста предпазлив човек, а е бил застрелян в автомобила му, предполага се, че генералът е познавал добре убиеца си и сам го е пуснал в джипа си.
27. На 21 юни 2009 г. в Москва умира генерал-майор Петров, лидер на партията КПЕ (Концептуална партия за единство) и ръководител на опозиционния проект „Концепция за обществена безопасност“ (КОБ). Петров по това време е участвал в разработването и изпитанията на космически системи „Енергия – Буран“. Въпреки официалната версия за естествената му смърт, привържениците на генерала и до днес твърдят, че е бил отровен.
28. Генерал-майор Иванов, заместник-началник на ГРУ към Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ, умира при много загадъчни обстоятелства. Трупът на Иванов е открит на 16 август 2010 г. (тази година е фатална за много генерали). Разлагащото се тяло е намерено на брега на Средиземно море от жители на крайбрежно селце в Турция. За последен път генералът е видян жив на противоположния бряг – в Сирия, когато посещава строителна площадка в известния град Тартус, където в този момент се изграждат нови обекти на руската военно-морска база на Черноморския флот.
След посещението си в базата в Тартус Иванов отива на среща със сирийското разузнаване. Някъде по това време изчезва. Ще отбележим, че Иванов всъщност е бил вторият човек в руското управление на военното разузнаване към ГРУ. Твърди се, че именно той е организирал серията убийства на чеченци, живеещи в чужбина. Юрий Иванов също така се свързва и с въздушната катастрофа на Ту-154 в Смоленск, в която загива Президентът на Полша Лех Качински, почти цялото военно командване на Полша, както и редица полски политици и общественици.
29. На 4 октомври 2010 г. генерал-майор Чевризов, бивш началник на разузнавателното управление към главния комисариат на вътрешни войски към МВР на Русия, изстрелва в главата си куршум от пистолет-награда във входа на блока си на улица „Веерна“ в Москва. Интересното е, че по време на чеченската война Чевризов е заемал длъжността заместник-началник на разузнавателното управление в командването и изполването на сили със специално предназначение.
30. Няколко дни след Чевризов се застрелва в гаража си в северната част на Москва и подполковникът от ФСБ Борис Смирнов.
31. На 28 октомври 2010 г. внезапно загива след падане от платформа под влак в Балашихски район (Московска област) генерал-лейтенант Дубров. Дубров е заемал поста председател на президиума на Руския антифашистски комитет и е бил член на координационния съвет на военно-патриотичните обществени организации в Русия. По-рано през февруари 2010 г., под председателството на генерал Дубров се провежда Общоруско офицерско съвещание, на което е взето решение за начало на действията по подготовката за смяна на режима на Путин – Медведев. На 7 ноември Дубров е трябвало да говори на митинг под надслов „Армията срещу Сердюков“ (тогава Сердюков е министър на отбраната на РФ). Интересното е, че на този митинг не могат да присъстват не само Дубров, но също така и генерал-лейтенант Дебашвили, който е намерен мъртъв в центъра на Москва, и генерал-лейтенант Шаманов, който на 30 октомври попада в автомобилна катастрофа в Тула.
32. На 30 октомври 2010 г. тялото на генерал-лейтенант Дебашвили е намерено пред дом №28 на проспект „Комсомолски“ в центъра на Москва.
33. Генерал-полковник Ачалов умира „след тежко и продължително боледуване“ на 23 юни 2011 г. Заместник-министър на отбраната на СССР (1990 г. – 1991 г.), Министър на отбраната на РФ (22 септември – 4 октомври 1993 г.). Ачалов винаги е бил известен с непримиримата си позиция срещу режима. През есента на 1993 г. Ачалов е сред лидерите на въстанието, което започва в Москва след блокадата на депутати от Върховния съвет на Русия. След въстанието е арестуван, но е освободен след амнистия през 1994 г. По-късно е настоявал за уволнението на Сердюков, и е един организаторите на митинга през ноември 2010 г., преди който при загадъчни обстоятелства умират генералите Дубров, Чевризов и Дебашвили, а генерал Шаманов оцелява, но заради получените травми в катастрофата попада в болница и не успява да присъства на митинга.
34. На 26 август 2011 г. генерал-майор Морьов е открит мъртъв в кабинета си с куршум в главата. Морьов е заемал длъжността началник управление на ФСБ в Тверска област. Преди това е бил началник управление на ФСБ на Русия в република Саха-Якутия.
35. Генерал-лейтенант Шебаршин, началник на вътрешното разузнаване на СССР (от 06.02.1989 г. до 22.09.1991 г.), и. з. Председател на КГБ на СССР (от 22 до 23 август 1991 г.). На 30 март 2012 г. се самоубива в апартамента си на 2-а Тверско-Ямска, застрелвайки се с наградния си пистолет. Шебаршин е завършил МГИМО, знаел е четири езика, работил е в Индия, Иран, Пакистан, Афганистан. Шебаршин е бил началник на Путин, когато той е работил в КГБ.
36. Армейски генерал Грачьов, министър на отбраната на РФ (1992 г. – 1996 г.), умира на 23 септември 2012 г. в Централната военна клиническа болница „Вишински“. Причина за смъртта е инсулт, отравяне, или неизлечима болест, която го е измъчвала от дълго време. В официалното съобщение на МО се казва, че Грачев е починал от остър менингоенцефалит. Генерал Грачьов е епохална личност, човек, който е подготвил държавния пуч, но в последния момент се присъединява към Елцин, стрелял е по Белия дом (сградата на правителството на Руската федерация-бел.ред.) през 1993 г., ръководил е изтеглянето на войските от Източна Европа, водел е преговорите за съкращаване на ядрените оръжия, ръководил е въвеждането на войски на територията на Приднестровие, Абхазия и Южна Осетия, както и прехвърлянето на руски миротворци в Босна; по негово време е и Първата Чеченска война. Генерал Грачьов със сигурност е знаел много и това знание е отнесъл в гроба си без да напише нито един ред мемоари след оставката си.
37. През декември 2012 г. по време на загадъчна въздушна катастрофа с частен хеликоптер Robinson R-44 умира ръководителят на разузнавателното управление към службата за контраразузнаване на централния апарат на ФСБ на Русия генерал-лейтенант Олег Скопинцев, който в повечето новинарски хроники е наречен просто „жител на Москва“. Основния акцент в произшествието е смъртта на бизнесмена Фьодор Царьов (известен в престъпните кръгове с псевдонима Краля на торфа), в чиято компания се е намирал и генералът на борда на хеликоптера. По време на катастрофата на борда е бил и синът на бившия директор на Росимущество Василий Петров, чието име ФСБ също се опитва да засекрети. И тримата загиват.
38. На 19 април 2013 г. се самоубива генерал-майор РВСН Бондарев, преподавател в академията на Генералния щаб на ВС на РФ. Бондарев се обесва в банята на апартамента си.
39. През нощта на 3 януари 2014 г. в апартамента си в Петербург се застрелва вице-адмирал Устименко, бивш заместник-командващ на Северния флот на ВМФ на Русия.
40. На 7 февруари 2014 г. извършва опит за самоубийство контр-адмирал ВМФ Апанасенко, който се прострелва в главата с награден пистолет. Умира в болницата след няколко дни. Дъщерята на Апанасенко разказва, че причината за самоубийството е липсата на обезболяващи за страдащия от рак баща.
41. На 18 март 2014 г. генерал-майорът от ВС на СССР в оставка Саплин се самоубива, застрелвайки се с наградния си пистолет. В предсмъртната си бележка Саплин пише, че страда от ужасни болки в главата, причинени от рак в последен стадий.
42. Генерал-майор от ГРУ Гудков се застрелва с награден пистолет на 8 юни 2014 г. в южната част на Москва. Гудков е „страдал от тежко заболяване и се самоубива поради депресия“.
43. На 16 юни 2014 г. генерал-майорът от полицията Колесников (2012 г. – 2014 г. заместник- началник на Главното управление за икономическа безопасност и противодействие на корупцията в МВР на Русия) се самоубива по време на разпит, скачайки от 6-ия етаж на сградата на Следствения комитет на РФ. Причините и обстоятелствата около смъртта му все още не са изяснени.
44. На 21 юли 2014 г. в работния му кабинет е открито тялото на генерал-майор Мишанин със смъртоносна рана в главата. От 2010 г. заема длъжността военен комисар на Нижегородска област. Преди това е командвал 205-а отделна механизирана бригада и 122-а механизирана дивизия. Причината за смъртта – самоубийство.
45. На 3 януари 2015 г. е открит в работния си кабинет със смъртоносна рана в главата генерал-майор Бучнев, министър на вътрешните работи на република Марий Ел. Според версия на разследването се е самоубил с наградния си пистолет.
46. На 6 януари 2015 г. с кабел се обесва генерал-лейтенант на ВВС Кудрявцев „заради непосилната болка“, причинена от рак.
47. Генерал-майор Шушукин, заместник-началник на щаба към ВДВ на РФ, умира на 27 декември 2015 г. от „спиране на сърцето“. Именно генерал Шушукин осъществява военното планиране и командва на анексията на Крим през 2014 г. Също така участва във военните операции в Северен Кавказ и в Югославия.
48. Генерал-полковник Сергун, началник на Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на ВС на Русия, заместник-началник на ГЩ на ВС на РФ, според официалната версия на руските власти внезапно почива от масивен инфаркт на 3 януари 2016 г.
Длъжността на Сергун говори сама за себе си, но трябва да отбележим, че той има пряко отношение не само към анексията на Крим, но и в планирането на всички операции срещу Украйна. Той носи отговорност, както за подготвянето на почвата за превземането на градове в целия югоизток на страната, така и за окупацията от войските на РФ и техните наемници на Донецка и Луганска области, които под строгото ръководство на Сергун се превърнаха в самопровъзгласили се псевдорепублики „ДНР“ и „ЛНР“, където и до ден днешен процъфтяват насилието, грабежите, мародерствата и търговията с хора. Името на Сергун може да се свърже и с катастрофата на Боинг-777 полет MH17, който е свален с руска ракета „земя-въздух“ в района на Торез на 17 юли 2014 г. Въпреки официалното заявление на руската страна, че Сергун е починал от сърдечна недостатъчност в Подмосковието, американската частна разузнавателна компания Stratfor съобщи, че според нейни данни, Сергун всъщност е починал в Ливан на 1-и януари 2016 г.
Списъкът не е пълен и може да се допълва. Но са на лице основания да се предполага, че след всяка значима операция на Кремъл, започва серия от зачистки в апарата на висшето военно ръководство. Мащабите на военните престъпления на Русия в Сирия и Украйна ни позволяват да предположим, че поредният „генералски звездопад“ предстои. За по-голямата част от руските генерали има два пътя: да избягат и да молят за политическо убежище, разказвайки по време на военния трибунал подробности за военните си престъпления, или да станат поредните „парашутисти“, или да умрат в примката „на рака“. Винаги има избор…
Материалът е подготвен от доброволката от международното общество InformNapalm – Christina Доброволска. Превод: Тервел Крумов.
Източник: INFORMNAPALM
