Когато през 2014 г. Крим беше зает от така наречените „зелени човечета“, светът (и по-точно неговата цивилизована част) за пръв път се сблъска с една привидно нова форма на война. От този момент терминът „хибридна война“ започна постоянно да се използва.
Един от най-важните предшественици на теорията за хибридните войни е бившият руски военен Евгений Меснер. Авторът на теорията за „метежните (или „бунтовнически“) войни“ е много интересна личност. Той е роден в края на 19-ти век, отначало служи в царската армия, а след това с „белите“ – в армията на генерал Деникин. След евакуацията им от Украйна, той емигрира в Кралството на сърбите, хърватите и словенците, където през 1941 г. става директор на Германското информационно бюро, което предава военни съобщения на сръбската преса. Става професор по военна наука, служи в Департамента за пропаганда на Вермахта за Югоизтока, където ръководи руската секция. През 1943-1944 е редактор на списанието на Корпуса „Русское дело“. В средата на март 1945 г. в ранга на майор е назначен за началник на отдела за агитация на 1-а Руска национална армия на генерал Борис А. Смисловски. След войната емигрира в Аржентина. През 50-те става съосновател на Южноамериканското отделение на Института за изследвания на проблемите на войната и мира на проф. ген. Николай Н. Головин.
В съвременната война има явни и тайни участници
Евгений Меснер обръща внимание на процеса на размиване на различието между състоянието на мир и състоянието на война, посочва как се заличават границите между редовните военни подразделения и паравоенните формирования, включително и между недържавните, специални въоръжени социални групи, например престъпните, въоръжени формирования на търговски компании, партийните бойни подразделения и обществено-политическите организации.
Експертите посочват, че през последните години характерните черти на практическото използване на концепцията за метежните (хибридни) войни, обогатени с нови технологични разработки (които Меснер предсказва още през 60-те години на ХХ век, когато пише, че по време на война ще се използват „електронен мозък“ и съвременни технологии), можеха да се видят не само в Украйна, но и например по време на Арабската война. Според концепцията на Меснер всяка съвременна война има своите явни и скрити участници. Той показва как тя се води на примера на войната в Корейския полуостров – Северна Корея официално е подкрепена от Китай, а неофициално – от СССР. По този начин характерът на войната води до размиване на целите на конфликта. Традиционният противник, вражеската армия вече не са толкова конкретни. Врагът е обществото, народът. Войната започва да излиза от традиционното пространство на въоръжения конфликт и прониква в менталното пространство. Освен това в такава война е трудно да се говори за граница между законни и незаконни военни действия. Когато изчезват различията между армия и общество, което грабва оръжие, когато в урбанизираните райони се появяват бойци, тогава военната етика деградира.
Важно да се осъзнае, че военните действия, както посочва Меснер, се осъществяват по четири начина. Можем да имаме война, когато редовните войски се сражават със силите на друга страна. Такава война се обявява и се води според определени правила. Но ние можем да се сблъскаме с полувойна, агресивна дипломация (например студена война) и дипломация. В тези случаи границата между формалното състояние на мир и състоянието на война се размива. Обществата живеят, без да осъзнават факта, че срещу тях се води война. По този начин основният принцип за водене на хибридна война нарушава първия член на Хагската конвенция от 1907 година, в който се посочва, че за да предприемат две страни военни действия, е необходимо този факт недвусмислено да се обяви от по-рано, като се обяви война или се постави ултиматум с условно обявяване на война. Както си спомняме, това не се случи нито в Грузия през 2008, нито в Украйна през 2014 година.
Дезинформация и манипулация
Принципът на Мао Цзедун, според който войната не е продължение на политиката с други средства, а сама по себе си е форма на политика, намери приложение в хибридната война. Основният инструмент, който се използва в тази форма на управление на конфликтите, е психологическата и информационна дейност. По думите на Меснер главната цел на метежната (хибридна) война е да обедини хората си и да привлече на своя страна колкото се може по-голяма част от народа на враждебната държава. За това е необходимо сред враждебната нация да се предизвика страх, граничещ с паника. Важен елемент е подкопаването на доверието и уважението към държавната власт, а също на вярата в силата на собствената държава и народ, в неговата отбранителна способност. Меснер пише: „Метежната война е война на всички срещу всички, като при това твоят съотечественик може да е враг, а съюзникът – чужденец“. С тази цел се използват и неудовлетворените социални групи (които може и да не го осъзнават), подхранват се конфликти, които могат да прераснат в безредици или да се дестабилизира функционирането на държавата (например конфликти с национални малцинства, които живеят в този регион, или със съседни държави). Това създава впечатление за хаос, обкръжение, липса на контрол над събитията.
Въпреки че Меснер е създал и описал своята теория през втората половина на ХХ век, в историята можем да открием примери за използването на елементи на хибридната война много преди това. В интервю с проф. Пшемислав Журавски вел Граевски за StopFake, проведено по време на Форума Европа-Украйна в Жешув, съветникът на министъра на външните работи на Полша обърна внимание, че Русия е прилагала този метод много по-рано. Проф. Журавски вел Граевски цитира писмо, изпратено от Иван Паскевич през 1854 г. (по време на Кримската война и обсадата на Севастопол) до княз Горчаков, в което той предлага да се наемат крайно фундаментално настроени турци и с тяхна помощ в Османската империя да се разпространи идеята, че уж султанът предал исляма, защото се обединил с християните – с Франция, Великобритания и Сардиния. Идеята била Русия да настрои местните аги срещу султана и като разпали вътрешен конфликт, да постигне своите политически цели. По подобен начин са се провокирали конфликти и на територията на Жечпосполита, например руският посланик помага за създаването на Слуцката и Радомска конфедерации.
Отличен пример за използването на хибридната война е как Великобритания въвлича Русия в конфликта с Наполеон. След Тилзитския мир англичаните се опитват да провокират царя да нападне Франция. Тъй като не е било възможно това да се постигне директно, Великобритания подкупва „агентите на влияние“ сред висшата аристокрация и започва да разпространява слухове за унижението на Русия след позорния Тилзитски мир, за разрушителните планове на Наполеон да унищожи Русия като държава, а заедно с нея и Православната църква. Тази агитационна кампания продължава … пет години, но тя донася очаквания резултат. Русия се оттегля от системата за континентална блокада и установява контакт с антифренската опозиция.
Д-р Лешек Сикулски в статията си „Руската концепция за метежни войни на Евгений Меснер“ обръща внимание на това, че днес основната детерминанта на властта в дадена държава е социалният морален дух, целостта на идентичността на обществата и народа, а също така и способността да се налага на другите общества тяхната визия за политически ред. Обществената дипломация става по-важна отколкото класическата дипломация, а информационната война, която се разглежда като влияние върху сферата на съзнание на цели общества, за да се променят вижданията им в дадена област, е фундаментална форма да постигане на политическите цели.
Източници:
Leszek Sykulski, Rosyjska koncepcja wojen buntowniczych Jewgienija Messnera, „Przegląd geopolityczny”, 2015, Tom II.
Павел Боболович, Войцех Покора, В конце концов мы будем продолжать этот спор на соседних нарах на Колыме, либо придём к согласию с пулей в затылке в общей яме, Stop Fake
Anatol Taras, Anatomia nienawiści. Stosunki polsko-rosyjskie XVIII–XX w., wyd. Demart, 2016.
