Ралица Ковачева за Factcheck.bg
„НАТО/САЩ нападат своеволно суверенни държави“.
„НАТО/САЩ измислят свои правила и ги налагат на другите държави“.
„НАТО/САЩ воюват в Украйна срещу Русия“.
Тези твърдения са широко разпространени у нас и се лансират особено активно след руската агресия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Разпространяват се както в социалните, така и в традиционните медии. Заявяват се в в телевизионни интервюта, в „анализи“ в различни уеб сайтове и блогове. Появяват се като карикатури и колажи във Фейсбук и ТикТок. За популяризирането им допринасят както редови потребители, така и лидери на мнение – политици, журналисти, експерти (поне според представянето им).
Общото между тези твърдения е, че произхождат от едно и също място: Кремъл. Те са неизменна част от политическите документи и изказвания на руския държавен елит, в това число президента Владимир Путин – като се започне от прословутата „мюнхенска реч“ от 2007 г., мине се през „кримската реч“ по случай анексирането на Крим през 2014 г. и се стигне до речите му в навечерието на „специалната военна операция“ през 2022 г.
Още в мюнхенската си реч Путин критикува „едностранните, често нелегитимни действия“, „несдържаната хипертрофирана употреба на сила“ и налагането на правната система на САЩ на други държави „във всички сфери“.
В Кримската реч си реч от 18 март 2014 г., Путин е значително по-директен в обвиненията си към САЩ и доминирания от тях световен ред:
„След изчезването на двуполюсната система светът не стана по-стабилен. Ключовите международни институции не се укрепват, а често, за съжаление, деградират. Нашите западни партньори начело със Съединените американски щати предпочитат в практическата си политика да се ръководят не от международното право, а от правото на по-силния. Те повярваха, че са избрани и изключителни, че им е позволено да решават съдбата на света, че само те могат да са прави. Те действат така, както им се прииска: ту тук, ту там използват сила срещу суверенни държави, създават коалиции на принципа „който не е с нас е против нас“. За да придадат на агресията привидна законност, получават със сила необходимите резолюции от международните организации, а ако по някакви причини това не се получава, направо пренебрегват и Съвета за сигурност на ООН, и ООН като цяло“.
Тази гледна точка винаги е илюстрирана със списък от държави: Сърбия, Ирак, Либия, Сирия. И с припомняне за нарушеното обещание на НАТО да не се разширява на изток.
Има ли НАТО неизпълнено обещание към Русия?
Прочетете повече тук
Когато години наред държавният ръководител, целият властови апарат и огромната информационна инфраструктура, създадена и финансирана от него, повтарят неуморно тези няколко фрази, те се превръщат в проста, логична и следователно убедителна представа за света. В нещо, което „всеки знае“, което ясно априори, т.е. не се нуждае от доказване, разбирай – във факт.
Веднъж изковани тези факти, няма нищо по-просто от това да представиш агресията като защита, като справедлив отговор на „несправедливия“, „хегемонистичен“ световен ред (по същия източник). Така войната срещу Киев не просто намира своето обяснение и оправдание, а се представя като глобален конфликт, в който Украйна е просто територия, а истинската (правата) битка на Русия е срещу САЩ и НАТО.
За да сработи максимално добре този наратив е ключово важно да се затвърди внушението, че САЩ и НАТО са едно и също нещо, че останалите държави в НАТО са просто марионетки на могъщия кукловод САЩ.
Русия не е обградена от „американски бази с ядрено оръжие“, както твърди фалшива карта
Прочетете повече тук
В политически изказвания, видеоклипове и публикации в социалните медии у нас често се изреждат както държавите, неизменно споменавани от Путин, така и ред други държави, в които е имало някакъв конфликт, без оглед на времето, контекста, конкретните обстоятелства, състоянието на международния ред и пр. Конкретната фактология не е важна – важното е да се илюстрират „войните“ на САЩ и НАТО.
„САЩ и НАТО си нападат суверенни държави без чувство за отговорност и срам“, казва Румен Гечев от БСП в предаването „Лице в лице“ и пита риторично „Къде беше НАТО в Сирия, в Ирак, в Либия“.
В тази публикация във Фейсбук списъкът с „миротворни“ операции на САЩ и НАТО започва от 1912 г., макар да е известно, че НАТО е създадена през 1949 г.
Видео в ТикТок, озаглавено „Терористи №1“, показва колаж от снимки на американски президенти, наречени “Терористи №1”, озвучен с музикалната тема от филма “Осъдени души”. Под снимката на всеки от президентите са изписани имена на държави, без допълнителни разяснения, но текстът към колажа твърди, че те са започнали “11 войни по целия свят”.
Тъй като е невъзможно, а и излишно, предвид пълната незаинтересованост на пропагандата от действителните факти, няма да се спираме в детайли на всички споменавани конфликти. В много от случаите става дума за периода на Студената война, когато както САЩ, така и СССР се намесват явно и неявно в редица граждански и регионални конфликти.
Какви са фактите за тези знакови международни кризи, редовно изтъквани и от самия Путин: Сърбия, Ирак, Либия и Сирия? Самото изреждане на тези държави в контекста „нападнати от САЩ и НАТО“ е силно манипулативно, защото обстоятелствата в четирите случая са напълно различни.
В Сърбия (или както се нарича държавата тогава Съюзна република Югославия (СРЮ) през 1999 г. се провежда операция на НАТО “Съюзна сила”, без мандат на ООН.
В Либия участието на НАТО е резултат от резолюция на Съвета за сигурност на ООН. В нея държавите са призовани, самостоятелно или чрез регионални организации, да предприемат всички необходими мерки да защитят цивилното население, което е заплашено от собствената си държава.
В Ирак и Сирия участват отделни държави от НАТО, но не и НАТО като организация.
Ето защо е толкова важно да се наложи възприемането на САЩ и НАТО като едно и също – в противен случай нито този „кратък списък“, нито разширените му версии биха били възможни.
Има редица детайли, които илюстрират манипулативността на тези твърдения. Операцията в СРЮ се провежда, за да се спре насилието, извършвано от югославските и сръбските сили срещу косовското албанско население. Трябва да се отчете конкретният исторически контекст – разпадането на бивша Югославия и продължителна война в Босна и Херцеговина, в която международната общност се намесва късно и неубедително. Операцията се извършва без мандат на Съвета за сигурност на ООН не защото няма основания за намеса на международната общност, а заради отказа на Русия да подкрепи съответната резолюция. Именно липсата на такава резолюция е изтъкната от генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен като основна причина НАТО да не се намесва в Сирия.
Любопитно е, че в случая на Либия Русия не налага вето, а се въздържа при гласуването на резолюцията, което не ѝ пречи да използва Либия като пример за американската агресия.
Дори и в случая с Ирак, където основните факти са най-широко известни, има важни подробности, които Кремъл удобно пропуска. Вярно е, че нахлуването там не е подкрепено с резолюция на Съвета за сигурност на ООН и в този случай не става дума просто за съпротива на Русия – през март 2003 г. само четири от общо 15 членове на Съвета заявяват подкрепа за резолюцията, призоваваща за използване на сила в Ирак (САЩ, Великобритания и Испания като вносители, а също и България). Резолюцията е изтеглена, а малко след това „коалицията на желаещите“ нахлува в Ирак.
Това, което е по-малко известно е, че през ноември 2002 г. Съветът за сигурност приема единодушно резолюция за Ирак, в която му дава „последна възможност да спази ангажиментите си за разоръжаване“. Резолюция 1441 уличава Ирак в „съществени нарушения“ на условията, свързани с премахване на оръжията за масово поразяване, производството на забранени типове ракети и вноса на забранени оръжия. Изброени са нарушения на поредица резолюции на Съвета за сигурност от 1990 г. насам.
От текста на резолюцията и от единодушната подкрепа на всички 15 членове на Съвета за сигурност е видно, че никой няма съмнение за нарушенията от страна на Ирак. Това, което държавите не искат да разрешат, въпреки настояването на САЩ и Великобритания, е използването на военна сила, преди да са се изчерпали всички други средства. Великобритания проведе собствено разследване на действията на своя министър предстедател Тони Блеър и участието на Лондон във войната в Ирак. Разследването на комисията „Чилкот“, по името на нейния председател Джон Чилкот, беше публикувано през 2016 г.
В своя материал “Защо Крим и Донбас не са Косово” Factcheck.bg вече писа подробно за това как руската пропаганда се опитва да използва случая „Косово“ като прецедент, с който оправдава агресията си срещу Украйна от 2014-а година насам.
Що се отнася до тезата, че международното право е заменено от „измислени правила“, нека отново започнем от първоизточника:
„От всички страни чуваме: Западът защитава ред, основан на правила. Откъде се взеха? Кой изобщо е видял тези правила? Кой ги е съгласувал? Чуйте, това са просто глупости, чиста измама, двойни или вече тройни стандарти! Това е за глупаци!
Русия е велика хилядолетна държава, страна-цивилизация и няма да живее по такива манипулирани, фалшиви правила (Аплодисменти)“.
Думите на Путин резонират често и почти дословно в изказвания на политици и коментатори у нас:
Боян Чуков, 22 март 2022 г.: „Истината е, че доскоро светът се регулираше от създадените от САЩ правила, а не от международното право“.
Румен Петков, 13 юли 2023 г.: „Последователната позиция от 20 години насам на Съединените щати и на ключовите им слуги в НАТО, че няма международно право, а има международни правила, които са приети само от тях и целят да ги наложат на всички околни, е страшна политика“.
Кремълският наратив срещу САЩ/НАТО има своите побългарени версии, според които България е окупирана от САЩ, а НАТО мобилизира български военни да се сражават в Украйна.
За любителите на конспирациите съществуват версии, в които НАТО пречи на борбата с градушките и отказва да помогне на България за справяне с горските пожари, а САЩ в лицето на Сара Пейлин искат да унищожат България с ядрена бомба. Множество групи и страници във Фейсбук, организирани около сайтове с нискокачествено или напълно изфабрикувано съдържание, поддържат постоянен приток от дезинформация, насочена срещу НАТО и в полза на Русия – инфографика на връзките между профили, страници и групи може да видите в този материал на Factcheck.bg:
“Вън от НАТО, Путин ще ни пази!”
Прочетете повече тук
България е активно облъчвана с дезинформация за НАТО вече десетилетие. Докладът „Антидемократичната пропаганда в България“ демонстрира, че още от 2013 г. у нас трайно се настанява наративът за „САЩ и лидираният от тях военен алианс НАТО са „световен хегемон“ и „кукловод“, който зад идеологическия параван на „човешките права“ и чрез своите марионетки навсякъде по света, отнема суверенитета на народите като ги заразява с либерализъм, пали войни“ и пр.
Ново изследване на същия екип показва, че същият пропаганден разказ не просто се запазва, а се усилва значително през 2021 г. и особено през 2022 г., с началото на руската война срещу Украйна.
САЩ и НАТО са сред водещите „глобални злодеи“ в популярните конспиративните теории, според които освен войни, те причиняват земетресения, промени в климата, пандемии, контрол на съзнанието и пр. злини на световното население.
Тези пропагандни разкази, съшити от превратни исторически интерпретации, избирателно подреждане на факти и откровени неистини, се разпространяват не само в България. На подобна информационна атака са подложени особено силно държавите от Източна Европа, но подкрепата за НАТО в региона като цяло остава висока и стабилна (79%), показват данните от изследването Globsec Trends 2023:
Данните показват, че България и Словакия рязко се различават от останалите изследвани държави. Подкрепата за НАТО в България е нараснала от 50% през 2022 г. до 58% през 2023 г., но въпреки това е най-ниската в региона. Само 53% от българските респонденти смятат, че членството в НАТО ни пази от чужда агресия, а едва 44% биха подкрепили колективен отговор на пакта ако е нападната съседна държава членка.
Според изследователите сред причините за тези резултати са ниското доверие в институциите и медиите, както и податливостта на дезинформация в обществото. Доверието в медиите у нас, отчетено от изследването, е едва 31% – най-ниското сред всички изследвани държави, освен Унгария.
Ралица Ковачева за Factcheck.bg
Източници:
Выступление и дискуссия на Мюнхенской конференции по вопросам политики безопасности, 2007 http://kremlin.ru/events/president/transcripts/24034
Обращение Президента Российской Федерации, 2014 http://kremlin.ru/events/president/news/20603
Подписание договоров о принятии ДНР, ЛНР, Запорожской и Херсонской областей в состав России, 2022 http://www.kremlin.ru/events/president/news/69465
Мина Киркова. Има ли НАТО неизпълнено обещание към Русия? https://factcheck.bg/ima-li-nato-neizpalneno-obeshtanie-kam-rusiya/
Катерина Василева. Има ли НАТО неизпълнено обещание към Русия? https://factcheck.bg/rusiya-ne-e-obgradena-ot-amerikanski-bazi-s-yadreno-orazhie-kakto-tvardi-falshiva-karta/
Ралица Ковачева. Защо Крим и Донбас не са Косово https://factcheck.bg/zashto-krim-i-donbas-ne-sa-kosovo/
Kosovo Air Campaign (March-June 1999). Operation Allied Force. https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49602.htm
NATO and Libya (Archived) https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_71652.htm
NATO – delivering security in the 21st century. Speech by NATO Secretary General Anders Fogh Rasmussen, Chatham House, London https://www.nato.int/cps/en/natolive/opinions_88886.htm
Resolution 1973 (2011). Adopted by the Security Council at its 6498th meeting, on 17 March 2011 https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N11/268/39/PDF/N1126839.pdf?OpenElement
Resolution 1441 (2002). Adopted by the Security Council at its 4644th meeting, on 8 November 2002 https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N02/682/26/PDF/N0268226.pdf?OpenElement
Chilcot report: Findings at-a-glance https://www.bbc.com/news/uk-politics-36721645
Ралица Ковачева. Бойно поле Украйна: “Новият световен ред” на Русия. В: Журналистика, ценности, свят. Юбилеен сборник в чест на проф. д-р Мария Нейкова. Редактор/и:Ралица Ковачева, Жана Попова, Вяра Ангелова, Снежана Попова. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2022, стр. 185-196.
Всички материали от Factcheck.bg могат да бъдат препубликувани свободно. Изисква се позоваване на източника, автора на материала и линк към статията.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския медиен и информационен фонд, който се управлява от Calouste Gulbenkian Foundation. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg и не отразява непременно възгледите на ЕМИФ и партньорите на фонда Calouste Gulbenkian Foundation и Европейския университетски институт.
This publication was created with the financial support of the European Media and Information Fund, managed by Calouste Gulbenkian Foundation. The sole responsibility for the content lies entirely with Factcheck.bg and it may not necessarily reflect the positions of EMIF and the Fund Partners, Calouste Gulbenkian Foundation and the European University Institute.
Ралица Ковачева е доктор по журналистика и преподавател по международна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“. Има три публикувани книги и множество научни статии. Изследователските ѝ интереси са насочени към Европейския съюз, международната политика и дезинформацията. Ралица Ковачева има дългогодишен журналистически опит. Работила е като журналистка в БНТ, радио „ФМ Плюс“, публикувала е в различни онлайн медии и е сред създателите на телевизиите RE:TV и BiT.
