На 15 май тази година петият президент на Украйна Петро Порошенко най-накрая подписа многострадалния закон „За осигуряване на функционирането на украинския език като държавен“. Това предизвика нова вълна от фейкове в българските медии.
„Дума“ съобщи на читателите си, че с този закон се въвежда „изключително използване на украински език във всички сфери на живота„, а Евроком допълни информацията на колегите си: „за следването на изпълнението на закона ще отговарят „езикови инспектори“. Те ще могат да присъстват на срещи във всяка правителствена агенция, да изискват документи от обществени организации и политически партии, както и да определят глоби„.
„Дума“, „Фокус“ и др. посочиха като източник на информацията си главната пропагандна медиа на РФ – РИА „Новости“. Затова няма нищо чудно, че те повториха тезата, която се внедрява масово от руския агитпроп: „Порошенко подписал закон об исключительности украинского языка„. Българските ресурси също така съобщиха, че част от украинските депутати са внесли постановление за отмяна на Закона, тъй като той уж противоречал на Конституцията. Все пак българските медии не повториха друга теза на руските си „побратими“: че новият закон нарушавал и международните договори. „Той противоречи на члена за специалния статут на руския език и противоречи на члена, който фиксира преимуществото на международните договори, официално ратифицирани от украинския парламент преди националното законодателство. Украинският парламент ратифицира хартата за регионалните или малцинствените езици, на която напълно противоречи този закон. Съответно конституцията е нарушена два пъти“, – счита руският пропаганден ресурс Украина.ру.
Какви са фактите?
- Украинският език е обявен за единствен държавен още през 1996 година, когато е приета конституцията на Украйна. В член 10 на документа се казва:
„Държавният език в Украйна е украинския език.
Държавата осигурява всестранното развитие и функциониране на украинския език във всички сфери на обществения живот на цялата територия на Украйна.
В Украйна се гарантира свободното развитие, използване и защита на руския, и другите езици на националните малцинства в Украйна.
Държавата подпомага изучаването на езиците за международно общуване.
Използването на езиците в Украйна се гарантира от Конституцията на Украйна и се определя от закон„.
2. В Конституцията се изисква да има специален закон за прилагането на украинския език, и през 2012, когато президент на Украйна бе Виктор Янукович, бе приет законът „За основите на държавната езикова политика„, по-известен като „Законът на Колисниченко-Кивалов“ по имената на авторите. Този документ отново разреши в някои региони на Украйна да се използва руският език като държавен, както по времето на Съветския съюз, и той дори бе въведен в официалното деловодство. Що се отнася до останалите национални малцинства, то на местно ниво техният език можеше да стане официален, ако 10% от жителите на даден регион са носители на езика. В Болград градският съвет гласува за признаването на българския език за регионален (редом с руския език) едва една година след приемането на закона, а преди това, през август 2012 Измаилският градски съвет отказа да предостави подобен статут на българския език, защото според депутата от Партията на регионите Иван Попеску (председател на Румънското общество в Украйна) не за всички българи в региона, които са точно 10% от населението, българският бил роден.
След Революцията на достойнството Върховната рада на Украйна гласува за отмяната на закона на Кивалов-Колесниченко, но тогавашният председател на парламента не го подписа. През 2018 г. този скандален документ най-накрая бе отменен от Конституционния съд на Украйна поради огромния брой нарушения при гласуването му.
3. Заради съпротивата срещу приемането на закона от проруските сили в парламента и в обществото редица норми бяха смекчени, а някои бяха премахнати, като например Службата за езикови инспектори, Центърът по украински език, Терминологичният център на украинския език. Статутът на Националната комисия по стандартите на държавния език бе понижен, и вече ще се координира от Кабинета на министрите на Украйна чрез Министерството на образованието.
4. Освен това отпадна нормата, че народните депутати са задължени да владеят украински език, а нормата за 90% украински на националните телевизионни и радио канали бе намалена до 75%.
5. Законът не се разпространява на сферата на частното общуване и изпълнението на религиозни обреди, но всички граждани на Украйна трябва да владеят официалния език. За тези, които не знаят украински, ще бъдат организирани безплатни курсове.
6. „Законът не дискриминира езиците на националните малцинства и чужди езици на територията на Украйна. В същото време задачата на Закона е да се премахнат остатъците от дискриминационния подход към украинския език, който е ехо от епохата на Руската империя и СССР“, – отбеляза в публикация във Facebook посланикът на Украйна в България Виталий Москаленко след редица злоупотреби с темата за българското национално малцинство в Украйна от проруски български партии.
7. Есента на 2017 след приемането на редакцията на украинския закон „За образованието“ в България масово започна да се разпространява един друг фейк – че в Украйна били забранили българския език. Ще цитираме два абзаца от образователния закон:
„На лицата, принадлежащи към коренното население, националните малцинства на Украйна, се гарантира правото да изучават езика на съответното коренно население или съответното национално малцинство в общинските заведения за средно образование или чрез националните културни дружества“.
„В образователните институции в съответствие с образователната програма могат да се преподават една или няколко дисциплини на два или повече езика – на държавния език, английски език и други официални езици на Европейския съюз„.
Тоест, както отбелязва председателката на украинската общност в България Олена Коцева, правото на българите в Украйна да изучават родния си език се гарантира „веднъж като на малцинствена група от населението на Украйна, втори път, като официален език на ЕС, какъвто е и българският по силата на това, че България е пълноправен член на ЕС“. Новият закон за езика не отменя положенията в образователния закон, които касаят изучаването на българския (както и на останалите езици на националните малцинства) в Украйна.
8. Друг закон, който касае българската общност в Украйна – Закона „За националните малцинства в Украйна“ – гарантира провеждането на културни мероприятия на родния (български) език.
9. Посланикът на Украйна в България припомни, че през април 2018 г. е подписана политическа Декларация за гарантиране на правата за изучаване на родния език за българското национално малцинство в Украйна. Виталий Москаленко заяви, че „българският език в Украйна е защитен език на българското национално малцинство, а за неговото по-нататъшно опазване и развитие способства както компактното местоживеене на етническите българи, така и откритото и конструктивно сътрудничество между Украйна и Република България“.
10.Що се отнася до „езиковите инспектори“, които споменава „Евроком“, такава норма действително е имало в предишните редакции на Закона, но тя не попада в окончателната му версия. Прилагането на Закона ще се контролира от Упълномощения за защита на езика. Ако той установи някакви нарушения от страна на компании, те ще имат 30 дена да ги отстранят, ако не го направят, ще бъдат глобени. Тази норма ще встъпи в сила 6 месеца след назначаването на упълномощеното лице.
Законът бе обнародван на 16 май 2019 и ще встъпи в сила два месеца след публикуването му.
