На 18 януари 2018 г. украинският парламент гласува законопроект за деокупацията на Донбас (№7163). Руските медии веднага заявиха, че новият закон „позволява на ВСУ (Въоръжените сили на Украйна) да убиват и грабят без съд и следствие“.
Новина с такова заглавие се появи на сайта на телевизионния канал „Царьград“. Според изданието законът „окончателно развързва ръцете на украинските военни да водят военни действия срещу мирното население на Донбас“.
Всъщност със закона украинският парламент признава Руската федерация за агресор, а тези, които „участват във въоръжената агресия на РФ или са привлечени на работа в окупационната администрация на Русия, носят наказателна отговорност за действията, нарушаващи законодателството на Украйна и нормите на международното хуманитарно право“.
Но фантазията на руските журналисти отприщи коментарът на председателя на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНСО) на Украйна Александър Турчинов, известен с прякора, който руските потребители на социални мрежи му додоха през 2014 г. – „кървавия пастор“.
В своя коментар, публикуван на официалния сайта на СНСО, Турчинов отбеляза, че законът за деокупация на Донбас „създава правни и организационни условия за възстановяването на териториалната цялост на Украйна в Донецка и Луганска области“ и „разширява възможностите на Въоръжените сили на Украйна, другите военни формирования, да усилят позициите ни за отблъскването на въоръжената агресия на Руската федерация“.
Председателят на СНСО на Украйна никъде не заявява, че армията има пълна свобода да „граби и убива без съд и следствие“.
Пълният текст на закон №7163 заедно с гласуваните поправки все още не е публикуван, но на сайта на Върховната рада е качен текстът на законопроекта, подготвен за второ четене, от 19 декември 2017 и стенограмата от гласуването на поправките и самият законопроект от 18 януари 2018 година. Но дори в тези документи не откриваме дори намек за „вседозволеност“. Нещо повече, една от приетите поправки касае именно „отговорността за нарушаването на правата на цивилното население“.
Автор на законопроекта е украинският президент Петро Порошенко, който отбеляза, че реинтеграцията на временно окупираните територии на Украйна ще се провежда изключително по мирен, политическо-дипломатичен път.
Съавторът на закона, международният юрист Володимир Василенко отбеляза, че документът носи рамков характер и определя по-нататъшните действия на властите за освобождаването на окупираните територии и възстановяването на конституционния ред, – предава украинското издание Главком.
Що се отнася до разширението на пълномощията на ВСУ, то в закона се посочва, че това положение касае „мероприятията за осигуряването на националната сигурност и отбрана, отблъскването и възпирането на въоръжената агресия на Руската федерация“ и не се прилага към цивилното население на Донбас.
Ще отбележим, че законопроект №7163 предизвика сериозна дискусия в украинското общество. Редица експерти изразиха своите опасения по повод на документа. Например представителят на Омбудсмана във Върховната рада Михайло Чаплига счита, че документът фактически въвежда военно положение на окупираните територии. Чаплига заяви, че жителите на анексирания полуостров Крим са в неравностойно положение по сравнение с жителите на ОРДЛО, защото вторите могат да се възползват от опростена процедура за признаването на документите им за раждане и смърт, издадени от окупационната администрация в Донбас, докато такава процедура не е достъпна за населението на Крим.
Изпълнителната директорка на организацията „Изток SOS“ Олександра Дворецка обръща внимание, че в закона не е посочено ясно къде минават границите на „районите, в които ще се осъществяват мероприятията за осигуряването на националната сигурност и отбрана“. Освен това законът може потенциално да усложни процедурата за пресичане на административната граница и пребиваването в зоните, които ще се контролират от военните.
Експертът от Центъра за информация за правата на човека Альона Луньова също посочва, че законът може да се отрази върху свободата за предвижване на гражданите, цитира юристката „Юридическая газета“.
