Украйна е асоцииран член на Европейския съюз от 2014 и цялата й продукция, която се внася в ЕС, преминава строг контрол в съответствие с европейските стандарти. Както отбелязаха от украинската Държавна служба за безопасност на храните и защита на потребителите “отмяната на европейските мита не отменя изискванията за безопасност и качество за украинския агробизнес. Изискванията за достъп до европейския пазар трябва да бъдат изпълнени в съответствие със законодателството на ЕС”
Българските медии съобщиха, че зърнопроизводителите от цяла България се готвят за протести. Причината за недоволството – безконтролният, по техните думи, внос на зърнени култури от Украйна и Молдова. Според тях проблемът бил, че нямало фитосанитарен контрол на влизащата стока от Украйна, която не е член на ЕС и която уж имала нерегламентирано производство за ЕС. „Има един огромен проблем, който в момента се случва в България и това е вносът на украинско зърно под всякаква форма. Липсата на цена заради евтиния внос унищожи пазара на местната продукция“, – заявява председателката на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Ако исканията на зърнопроизводителите на бъдат изпълнени, те заплашват да блокират границата с Румъния, откъдето украинското зърно влиза в България.
Интервюто с Жекова за липсата на фитосанитарен контрол на влизащата стока от Украйна бе показано по btv, и от там невярната информация тръгна и по други издания, които редовно разпространяват антиукраинска пропаганда – Втори фронт, Гласове, Епицентър и други.
Сюжетът на btv с Жекова излиза на 16 юли. Ден преди това министърът на земеделието в оставка Иван Иванов съобщава, че са започнали проверки за качеството на внесеното в България украинско зърно, а резултатите се очакват след 25 юли. В проверяващите екипи са включени специалисти от Агенцията по безопасност на храните и Областните дирекции по земеделие.
„Нашата задача е единствено да гарантираме, че това, което е влязло, защото аз не мисля, че големи количества са влезли на територията на България, е безопасно за потребителите. Европейският съюз положи максимални усилия наличното количество зърно от Украйна да бъде изнесено, защото други страни-членки имат страхотни проблеми в посока продоволствената сигурност„, – каза Иванов.
Министърът на земеделието в оставка Иван Иванов заявява, че към четвъртък, 14 юли, в България са влезли едва 6000 тона пшеница от Украйна и 1300 тона ечемик – количество, което не би следвало да се отрази на пазара у нас. Още повече, че според експертите нaй-вepoятнo пpибpaнaтa пшeницa oт нoвa peĸoлтa в България дa бъдe мeждy 5,9 – 6,2 милиoнa тoнa. Остава загадка как при такива количества вносът на 6000 тона украинска пшеница може да унищожи българския пазар…
Земеделският министър подчерта, че внасяното зърно подлежи на стриктни проверки за неговото качество.
„Ако установим количества, които не отговарят на стандартите за консумация в България, ако се установи наличие на определени вещества, това зърно ще бъде подложено на съответните санкции и унищожено, защото то не може да влезе в оборота в България. Това ви го гарантирам”, – заяви Иванов.
Но украинското зърно се изследва не само в България. Преди да бъде експортирано то преминава фитосанитарен контрол и в Украйна. И този контрол се извършва според стандартите на ЕС.
Радостина Жекова е права – Украйна наистина все още не е член на ЕС, но страната е асоцииран член на Европейския съюз. През 2014 г. Европейският съюз и Украйна подписаха Споразумение за асоцииране, но пълното прилагане на споразумението влезе в сила на 1 септември 2017 г.
Икономическата част на Споразумението осигурява на Украйна рамка за модернизиране на търговските ѝ отношения и за икономическо развитие чрез отваряне на пазарите и хармонизиране на законите, стандартите и нормативните разпоредби в различни сектори.
Една година след влизането в сила на споразумението, през ноември 2018 Съветът за асоцииране прави преглед на напредъка в прилагането на споразумението за асоцииране ЕС—Украйна и констатира, че Украйна е “постигнала напредък по санитарните и фитосанитарните въпроси, дружественото право, обществените поръчки и опазването на околната среда”.
През 2021 година, в рамките на Международната конференция Grain Ukraine 2021 Владислава Магалецкая, ръководител на Държавната служба за безопасност на храните и защита на потребителите (ДПСС), заявява, че ръководеното от нея ведомство прави всичко, за да гарантира, че украинските земеделски производители могат безопасно да доставят продукти за износ, независимо от политическите перипетии. “От началото на тази година (2021 – бел.ред.) с помощта на ДПСС са транспортирани 16 милиона тона зърнени и маслодайни култури, придружени с фитосанитарни сертификати, които са напълно дигитализирани. Това прави невъзможно фалшифицирането на тези документи“, уверява Владислава Магалецкая.
Думите й се подтвърждават и от международните експерти. Както се отбелязва в публикацията “Задълбочаване на отношенията ЕС-Украйна”, публикувано в края на 2021 година, “използването на тарифните квоти на ЕС за селскостопанските продукти се разшири, тъй като украинските производители постепенно преодоляха проблемите с безопасността на храните и слабото търсене на тяхната продукция”.
В началото на тази година специализираният сайт Agravery.com съобщи, че Европейският съюз е разрешил доставката на 77,8 хиляди тона украинска пшеница за февруари по схемата за тарифни квоти за внос (TRQ). Ако РФ не беше нападнала Украйна, до края на 2022 г. в ЕС можеше да бъдат доставени още 852,5 хиляди тона украинска пшеница в рамките на безмитна квота от един милион тона.
След началото на пълномащабната война на РФ срещу Украйна износителите на зърно получиха някои облекчения. Беше прието постановление на Кабинета на министрите на Украйна № 398 от 01.04.2022 г. за опростяване на осъществяването на фитосанитарните мерки и процедури.
През април Европейската комисия предложи да прекрати за една година вносните мита върху целия украински износ за страните от Европейския съюз. Това бе безпрецедентен жест на подкрепа за държава във война. Но както отбеляза в интервю за изданието АgroРolit.com Олха Шевченко, заместник на главата на ДПСС, “отмяната на европейските мита не отменя изискванията за безопасност и качество за украинския агробизнес. Изискванията за достъп до европейския пазар трябва да бъдат изпълнени в съответствие със законодателството на ЕС”.
В рамките на споразумението Украйна-ЕС до средата на лятото в Украйна трябваше да заработят гранични инспекционни пунктове (ГИП) за контрол на безопасността на хранителните продукти, но през май депутатите приеха закон, с който удължиха сроковете за въвеждането им. Граничните инспекционни пунктове ще контролират безопасността на хранителните продукти, въз основа на изискванията и добрите практики на ЕС и ще следят дали продуктите съответстват на санитарните и фитосанитарни мерки. Сега проверките се извършват вътре в страната.
Отделен интерес предизвиква и личността на самата председателка на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова. Открихме профила на Жекова във Фейсбук. Сред картинките с българския трибагреник в различни вариации открихме нейна снимка на Червения площад в Москва. Тя използва фотографията преди парламентарните избори миналата година, сменяйки надписите, например “Моят глас има значение. 04.04.2022” и “България зависи от моя глас. 11 юли”. Установихме, че на последните избори през ноември миналата година Жекова е била под номер три в листата на БСП за Добрич, но така и не е станала депутат в Народното събрание.
Радостина Жекова е много активна в социалната мрежа. Много от публикациите й са посветени на притесненията й около вноса на украинска продукция в България. Основната й теза: “децата ни ще консумират без държавата да е проверила какво точно влиза от Украйна”.
Ще припомним, че през април премиер-министърът на България Кирил Петков бе на посещение в Киев. Пред медиите Петков заяви, че се е разбрал с украинския президент Володимир Зеленски Варна да стане център и логистичен хъб за украинското жито. Три месеца по-късно новоназначеният директор на порта Ивайло Гавраилов заяви, че пристанище Варна няма достатъчен капацитет за прием на украинско зърно. Сега украинската селскостопанска продукция се изнася основно през Полша, Словакия, Унгария и Румъния.
Допълнено:
Българските институции също потвърждават, че зърното, внесено в България в последните месеци е със сертификати за качество и минава на фитосанитарен контрол. В коментар за българското издание „Сега“ от агроминистерството уточняват, че при извършените до момента (края на юли – бел. СФ) проверки, установените количества слънчоглед и пшеница с произход Украйна са влезли в държавата със сертификати за проверка на пестициди, тежки метали и качество. Шефът на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) проф. Христо Даскалов припомня, че въпросните количества влизат със сертификат от Румъния, защото там е външната граница на Евросъюза. До момента ръководителят на ведомството не е получил информация за обезпокоителни неща около зърното, внесено от Украйна и смята, че планираните протести на българските зърнопроизводители, свързани с вноса от Украйна, касаят повече с политическата обстановка в страната, а не с това как си върши БАБХ работата.
„По-лесният режимът на внос (безмитно) не значи, че няма да има фитосанитарен контрол. Малко се бърка търговската част, с частта за здравето на растителната продукция. В дадения случай не виждам основания за протести… Всеки ден дирекцията по растениевъдство в министерството (на земеделието – б. а.) получава данни от митниците какви количества влизат в България и те се проверяват”, – коментира проф. Даскалов и добавя, че БАБХ няма интерес да се вкарват в страната болести, защото после на агенцията ще се наложи да взема скъпоструващи мерки.
