Различни български, съветски и руски изследователи заявяват, че по време на Руско-турската война 1877-1878 г. в България са загинали от 11 до 30 хиляди руски войници, което е почти 10 пъти по-малко от числата, които обяви посланичката на РФ. 200 хил. е абсурд, защото самата руска армия не е била толкова голяма в началото на войната. Кремъл се опитва на различни нива и по различни канали да наложи тезата, че българите трябва да изпитват вина за загиналите руски войници, да са благодарни на Русия за освобождението си и безрезервно да одобряват всички нейни действия.
Последните дни българския сегмент на социалните мрежи кипи и ври – скандалната посланичка на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова хвърли поредния си фейк — в българската земя били погребани 200 000 руски войници, загинали за свободата на България.
В интервю за руската пропагандна агенция ТАСС Митрофанова разказва за трудностите, с които се сблъсква руското посолство след, по нейните думи, “демонстративна акция” на българските власти — екстрадицията на 70 дипломата и сътрудници на руското посолство в България преди месец.
“В България е необходимо да се извършва голям обем хуманитарна дейност. България е една от най-близките до нас славянски държави, тук са погребани 200 хиляди наши воини, положили живота си, освобождавайки страната, паметта на която не може да бъде предадена. Българите трогателно се грижат за паметниците от Руско-турската война, Втората световна война, има, разбира се, отделни случаи на вандализъм, но като цяло самите българи активно се грижат за тези паметници”, — отбелязва дипломатката.
Фейкът на Митрофанова за 200 000 загинали руски войници, за свободата на България бе разпространен безкритично от българските издания БНР, БНТ, Дарикнюз, 24 часа, Нова.bg, Блиц и много други.
Всъщност фейкът за 200 хиляди руски войници, полегнали за свободата на България, не е измислен от Елеонора Митрофанова. Както отбелязва историкът проф. Пламен Павлов в интервю за изданието “Фактор”, числото 200 хиляди е огромно преувеличение, “което се налага като пропаганда и се превръща в мантра от 50-те години на миналия век”.
“Реално става дума за 11 905 жертви по време на Освободителната руско-турска война, а статистиката е на руски автори”, – разказва историкът. Павлов споменава, че има изследователи, които посочват най-много за 15 до 30 хил. загинали, като тук влизат и ранените, болните, безследно изчезналите. “Но 200 хил. е абсурд, защото и самата руска армия не е била толкова голяма в началото на войната”, — твърдо заявява проф. Павлов.
За 19 век това са огромни жертви. Проф. д.и.н. Милко Палангурски изказва мнението, че те се дължат не толкова на преките бойни действия, а на неподготвеността на армията да използва достиженията на тогавашната медицинска наука. “Дълго време военнополевата болници е една и е в Румъния; дори на Шипка няма медицинско обслужване. Другата причина за масовите жертви от болест са ниската хигиена, а вероятно и т.нар. “сблъсък на бактериите” на севера и юга, довел до епидемии и в руския, но и в турския лагер”, — обяснява Милко Палангурски.
Ще отбележим, че не само българските историци посочват такива данни. Ученият-демограф от СССР Борис Урланис в работата си “Войны и народонаселение Европы” цитира медицинските справочници на руската армия и констатира, че жертвите сред руснаците са: 15 567 убити (от тях 11 905 на Балканския фронт, останалите — на Кавказкия фронт), 57 652 ранени, 6 824 починали от раните си.
Както виждаме, числата, цитирани от Митрофанова, са почти 10 пъти по-големи от данните на учените.
Кремъл се опитва на различни нива и по различни канали да наложи тезата, че българите трябва да изпитват вина за загиналите руски войници, да са благодарни на Русия за освобождението си и безрезервно да одобряват всички нейни действия. Но както отблелязва Пламен Павлов, абсурдно е да се говори че Митрофанова и днешната Руска федерация имат някакво отношение към освобождението на България по онова време. “Войната тогава се води от Руската империя, която е нещо много различно. 40% от войните са украинци, които също дават живота си за нашата свобода. Участват финландци, румънци, грузинци и много други поданици на империята”, — напомня историкът.
Преди няколко години тази историческа истина разгневи руския патриарх Кирил и дори предизвика малък международен скандал. През 2018 в речта си по време на тържествата за 140 годишнина от Освобождението на България президентът Румен Радев отдаде заслужена почит към паметта на всички загинали за свободата на България. Но поканеният за честванията патриарх Кирил грубо се скара на българския президент, за това че България признавала ролята не само на загиналите руски войници, но и на сражавалите се под знамето на руската империя представители на други народи. „Още веднъж искам да ви кажа, и то много ясно, че България я освободи Русия. Нито Полша, нито Литва, нито други страни. Русия!“, — заяви висшия служител на руската православна църква.
От контекста на изказването на Митрофанова не е трудно да се разбере, че руската посланичка счита, че по време на Втората световна война също е имало загинали за свободата на България руски войници, на които благодарните българи са поставили паметници. Но и тук удряме на камък: както е известно, Червената армия не е освободителка на България, а класически окупатор. И въпреки това Съветската армия не среща никаква съпротива от страна на българските войски и на българска територия не се водят бойни действия.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на Царство България и окупира страната, въпреки че като част от Тристранния пакт тя е единствената страна, която не само не е изпратила нито един войник на източния фронт, но и не е прекъснала дипломатическите отношения със СССР. И все пак на българска територия влиза 250-хиляден контингент с над 5000 танка, над 1000 самолета и целият Черноморски флот. Както отбелязва историчката проф. Евелина Келбечева, автор на филма “Второто освобождение” за съветското нахлуване през 1944, окупацията продължава три години и струва на България 135 млн. долара — почти два пъти повече от официално определените репарации, които страната трябва да плати. Келбечева старателно събира документи, които описват окупацията и „освободителните действия“ на съветските войски. Сред тях има например списък с над 150 имена на безнаказано убити обикновени хора, както и сведения за ограбени домове и изнасилени от пияни съветски войници жени.
Изданието “Дойче веле” припомня, че когато Кремъл решава да изгради поредния мит за обилно напоената с кръвта на съветски войници българска земя, неговата пропаганда среща сериозен проблем: няма никакви загинали съветски войници по време на “освобождението” на България от фашизма. Всъщност войнишки гробове има — на съветските воиници, ранени в Румъния, в Яшко-Кишиневската операция и докарани на лечение в България, и на 90 съветски солдати, които се отравят с метилов алкохол на жп гарата в Бургас. Въпреки многобройните случаи на грабежи, съпроводени със стотици изнасилвания и убийства, броят на разстреляните в България съветски престъпници с униформи е нищожен, а деянията им хич не се връзват с идеята за братски могили на героите от „второто“ освобождение.
Ще отбележим, че руската пропаганда не за пръв път разпространява фейкове, свързани с освобождението на България от турско робство, на фона на обтегнатите отношения между София и Москва. Например преди 6 години руското издание „Правда.ру“ публикува материал, в който се твърдеше, че за тържествата на 3 март бил поканен президентът на Турция Реджеп Ердоган, но не и руският президент Владимир Путин. Опровержението на този фейк можете да прочетете тук.
