Украйна не се нуждае от денацификация. Ултрадесните сили не са представени в органите на украинската власт и нямат сериозен успех на изборите. Президентът на Украйна Володимир Зеленски е от украинско-еврейско семейство. В Украйна няма нарушаване на правата на рускоезичното население.
Владимир Путин посочи денацификацията като една от причините за започването на пълномащабна инвазия в Украйна. Руската страна продължава да повдига това искане по време на преговорния процес, а помощникът на руския президент Владимир Медински, който оглавява руската делегация на преговорите, заяви, че този въпрос е „важен за всички, които смятат, че резултатите от Втората световна война трябва да бъдат в основата на съвременния световен ред.“ Под „денацификация“ Русия всеки път има предвид нещо различно: ту ликвидиране на обединението на националистите, ту съдене на „престъпниците“, „отговорни за“ кървавите престъпления срещу мирните жители на Донбас„, ту премахване на всички закони, които уж дискриминирали рускоезичното население, ту блокиране на възможността на „почитателите на радикалните идеи да влязат в някоя от структурите на украинската власт“.
Всички обвинения от страна на руските власти, че Украйна имала нужда от „денацификация“ – защото се „накърнявали“ правата на рускоговорящите, или за да се попречило на ултрадесните да влязат в органите на властта в Украйна, или за забрана на „идеологията на украинския нацизъм“ ” – са безпочвени и абсурдни. В Украйна не съществува никаква идеология на украинския нацизъм.
Самият термин „денацификация“ е взет от историята на Втората световна война, която руските пропагандисти толкова обичат да използват, наричайки я „Велика отечествена война“. След завършването на Втората световна война, по инициатива на антихитлеристката коалиция се провежда денацификация, с цел прочистване на германското и австрийското общество, и различните сфери на живот от влиянието на нацистката идеология – в различните окупационни зони тя е била провеждана по различен начин. Преди всичко навсякъде са били премахнати нацистките символи, били са заведени наказателни дела срещу нацистите, те не са били допускани да заемат политически важни длъжности – например в съдилищата, полицията или местните органи на властта.
Историците посочват, че Путин използва този термин само за пропагандни цели, заради страха му от сегашната демократична структура на Украйна и изобщо не е свързан с историята на борбата срещу нацизма в следвоенния период.
Например историкът и писател Тимъти Снайдер в интервю за Time отбеляза, че „използвайки този термин извън контекста, Путин просто се опитва да превърне страната и хората, за които говори, в нацистка Германия“.
Трябва да се отбележи, че редица учени от цял свят, които изучават историята на геноцида, нацизма и Втората световна война, подписаха обръщение, в което се казва, че руският режим злоупотребява с термина „геноцид“, с паметта за Втората световна война и Холокоста, и с опитите да се приравни украинската държава с нацисткия режим, за да оправдае войната.
„Такава реторика не е подкрепена с никакви факти, тя е отвратителна от морална гледна точка и е дълбоко обидна за паметта на милионите жертви на нацизма и онези, които смело се бориха срещу него, включително руските и украински войници от Червената армия“, – се казва в обръщението на учените. В същото време историците не отричат, че както във всяка друга страна, в Украйна присъстват крайнодесни елементи и групи, но „това по никакъв начин не оправдава руската агресия и е фалшива интерпретация на това какво е Украйна“.
От музея Аушвиц-Биркенау, от Мемориалния музей на Холокоста (САЩ) и от много други институции публично се изказаха както срещу нахлуването на РФ в Украйна, така и срещу изкривяването на историята, за да се оправдае агресията. Отделно изявление беше подписано и от групи, представляващи оцелелите от Холокоста.
Въпреки съществуването на ултрадесни политически сили в Украйна, те не са популярни сред украинците. Например на последните парламентарни избори през 2019 г. коалицията от такива партии не успя да получи нито едно място във Върховната Рада.
В Украйна не съществува толерантност към антисемитизма. В страната съществува наказателна отговорност за прояви на омраза към лица от еврейски произход.
Едно от последните социологически проучвания на тема междуетнически предразсъдъци е проведено в Украйна от Киевския международен институт по социология (KIIS) през 2019 г. Проучването е проведено по скалата на американския социолог Емори Богардъс – респондентите трябва да отговорят по скалата от 1 (отношение като към членове на семейството) до 7 (не бих ги пуснал в Украйна), колко близки отношения са готови да допуснат с представители на различни етнически групи. Според тази скала украинците имат най-нисък индекс спрямо украинскоговорящите и рускоговорящите украинци (съответно 2,18 и 2,67), а най-висок е индексът за ромите (5,41) и африканците (5,20). 5 бала по тази скала е нивото на отношение като към жители на Украйна. Като цяло социолозите отбелязват спад на индекса на ксенофобията в страната.
В същото време подобно проучване в Руската федерация през 2018 г. показа нарастване на ксенофобските настроения сред руснаците. Например през 2018 г. 43% от анкетираните руснаци са казали, че не биха допуснали роми в страната, 33% не са съгласни да допуснат африканци, а 30% – азиатци. Всеки пети руснак не би допуснал украинци в страната (22%). 15% от руснаците не са съгласни да пуснат и евреи в страната.
Друго проучване – на Pew Research Center, проведено в Европа през 2018 г., също е много показателно. Европейците са били попитани кой не би се съгласил да приеме евреите като свои съграждани. В Украйна е най-ниският процент по сравнение с другите страни – 5% (14% в Руската федерация).
Повечето западни медии и анализатори, когато говорят за ултрадясното движение в Украйна, споменават батальон Азов. Но представителите на полка опровергават много от обвиненията. А експертите отбелязват, че няма нито една демократична държава в света, в която да няма такива групи, включително и в САЩ.
Например в статия на изданието Jewish Unpacked, посветена на анализ на ситуацията с ултрадесните в Украйна и на това дали наистина има проблем с нацизма в Украйна, авторът стига до извода, че „има огромна разлика между реалните опасения по повод нарастващия брой ултрадесни и преувеличените изявления, че Украйна била свързана с нацизма. В Украйна има проблем с ултрадесните, но Украйна далеч не е нацистка държава„.
Обвиненията в нарушаване на правата на рускоговорящите се използват от Руската федерация през всичките 8 години на войната с Украйна. Пропагандата използва този аргумент както за да обясни окупацията на Крим, така и за да започне войната в Донбас. StopFake многократно е опровергавал фейковете, че уж децата в Украйна щели да бъдат наказвани, ако говорят на руски, или че уж било забранено да се издават вестници на руски език, или че законът за коренното население на Украйна уж зачеркнал 20 милиона руснаци от общата история, или че Украйна уж била сред лидерите по брой нарушения на правата на руснаците и т.н.
Така че изявленията на Путин и други руски официални лица, че Украйна се нуждаела от денацификация, са безпочвени, а измислените им аргументи могат да бъдат използвани за оправдаването на агресията срещу всяка друга държава.
В България материали, в които се правят внушения, че Украйна била нацистка държава или оправдават нападението на РФ с „денацификация“, публикуваха: Іnvestor.bg, News-front (1, 2, 3, 4), Поглед (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20), БНР, afera.bg (1, 2, 3, 4), 24 часа, fakti.bg, Скандално, Дебати и други.
