През 2018 г. Министерството на здравеопазването на Украйна планира да внедри пилотен проект за трансплантация на органи от трупове. Руските медии изопачиха фактите и съобщиха, че инициативата на здравното министерство „ще превърне Украйна в доставчик на органи от трупове“.
Например изданието „Московский Комсомолец„, позовавайки се на думите на бившия депутат от „Партията на регионите“ Володимир Олийник, заяви, че подобни инициативи не само ще унищожат здравеопазването, но и ще превърнат Украйна в център за трансплантационен туризъм за богати клиенти и ще легализират черния пазар на органи.
Но Володимир Олийник не е експерт по въпроси, свързани с медицината. Когато Виктор Янукович беше президент, Олийник беше заместник председател на Комисията за законодателно обезпечаване на правоохранителната дейност на Върховната рада на Украйна. След Революцията на достойнството той избяга в Москва и през декември 2014 г. Генералната прокуратура на Украйна го обяви за издирване по подозрение в организация на незаконното гласуване за „диктаторските закони“ на 16 януари 2014 г.
Освен това Олийник е един от създателите на т.нар. „Комитет за спасението на Украйна“ – инициатива на бившите чиновници от времената на президентството на Виктор Янукович, която претендира да бъде „(алтернативно) правителство в сянка на Украйна“ в „изгнание“. Таке че изказванията на Володимир Олийник по някакви медицински теми едва ли могат да бъдат „експертни“.
В статията Олийник още заявява, че „АТО превръща Украйна в надежден доставчик на „органи-резервни части“ от трупове за богати чуждестранни клиенти“.
В коментар за StopFake заместник министърът на здравеопазването на Украйна Олександър Линчевский обясни, че този мит прилича на един друг фейк на руските медии – за „опитите за легализация на черния пазар за трансплантация“.
Чиновникът заяви, че по първо, всеки дееспособен човек има правото писмено да заяви съгласието си или несъгласието след смъртта си да стане донор на анатомичен материал. Тези данни се внасят в Единна държавна информационна система за трансплантация. Ако в базата няма писмено съгласие/несъгласие на донора и неговите роднини не са дали съгласие, тогава взимането на анатомичен материал за трансплантация от починалия човек е забранено. Това е посочено изрично в член 16 на законопроект № 2386-1 за трансплантацията на органи и други анатомични материали, който се готви за второ четене.
„Взимането на анатомични материали за трансплантация и (или) за производството на биоимпланти от починал е забранено в следните случаи:
1. ако в Единната държавната информационна система за трансплантация отсъстват сведения за предоставянето на писмено съгласие за вземането след смъртта му на някакви анатомични материали за трансплантация и (или) производството на биоимпланти;
2. ако в Единната държавната информационна система за трансплантация има сведения относно предоставено писмено несъгласие за взимането след смъртта му на някои анатомични материали за трансплантация и (или) производството на биоимпланти;
3. ако върху тялото на починалия има следи от насилствена смърт;
4. ако липсва разрешение от съдебно-медицинския експерт, при необходимост да бъде проведена съдебно-медицинска експертиза“.
Освен това в законопроекта е предвидено създаването на етични комисии, които ще фиксират желанията на реципиентите, ще упражняват надзор върху дейността на медицинските учреждения, за да се не се допуска нарушение на принципите за доброволност и безкористност.
Законопроектът предвижда усилване на наказателната отговорност за нарушаване на реда за трансплантация на органи.
Олександър Линчевский обясни, че „черният пазар за трансплантация е технически невъзможен. Има твърде много медицински изследвания, на които трябва да бъдат подложени и донорът, и реципиентът. Това не е възможно да остане незабелязано. Дори звучи абсурдно, тъй като ако не се проведат редица медицински процедури, реципиентът няма да знае кой бъбрек е подходящ за него“.
В „Московский комосомолец“ заявяват също, че богатите чужденци ще идват да купуват украински органи. Но член 17 на законопроекта гласи, че ако в Украйна не се намери реципиент, съвместим с получените тъкани, то данните за тези тъкани се изпращат на съответните учреждения в чужбина. Но само, ако те са сключили договор за трансплантация с Украйна. При това предаването на тъкани се извършва на основата на равноценен обмен. Тоест и дума не може да става за произволно предаване на органи на богати чужденци.
В украинското здравно ведомство подчертават, че „в страните с добре развита система за трансплантация на 1 милион човека се падат 14-39 трупни донора, докато в Украйна през 2016 г. показателят е бил 0,2 на 1 милион човека. Подобно незанчително количество трансплантации за 42-милионна страна е много нисък показател. И количеството на трансплантациите, които се извършват в Украйна, не покриват и 10% от реалните нужди“.
РИА Новости избирателно събира в социалните мрежи реакции на пилотния проект на МЗО.
Авторът на обзора акцентира вниманието върху негативното отношение на населението към инициативата. В статията се споменава и за изказването на регионала Володимир Олийник.
В блога си на сайта на „Українська правда“ Олександър Линчевский представя резултатите от изследването на социологическата група „Рейтинг“, които показват, че всъщност настроенията в украинското общество са диаметрално противоположни на показаните от руските журналисти.
„63% от респондентите подкрепят правото на хората да пожертват органите си след смъртта си, за да спасят или подобрят живота на другите хора, една четвърт не го подкрепят, а 12% не са се определили“, показват резултатите от проучването.
