В края на февруари португалското издание Observador публикува статията на украинския външен министър Павло Климкин „Украйна и християнските ценности на Европа„. В нея министърът заявява, че Украйна е „наследница на Киевска Рус“, а Русия и Беларус са възникнали като държави след отделянето си от Киевска Рус, днешна Украйна. Руската пропаганда веднага отреагира на публикацията с материал на сайта RT.com, в който бяха повторени традиционните наративи за „окраина“ („покрайнината“), братски народи и т.н., и заяви, че именно подобни статии разделяли единните братски народи.
В статията на пропагандния ресурс се твърди, че нямало никаква разлика между украинската и руската нации, и че до Запорожската Сеч Украйна не е имала история. Авторите на материала повдигат и темата за украинския език, като цитират кандидата на филологическите науки Павел Бородин, който заявил, че „украинският литературен език е завоевание на съветската власт, той е много изкуствен“. „Събрали, почистили, започнали да го използват. Нали трябваше във всяка република да има литература, точно както и средства за масова информация. Дори ако се казва, че украинският език съществува като литературен език, това е наследство от Съветския съюз, и това е всичко“, – казал Бородин.
Нека да се обърнем по този въпрос към авторитетната Encyclopedia Britannica. В статията за украинския език се казва, че съвременният литературен език е възникнал от разговорния в края на XVIII век.
„‘Подобно на беларуския, украинският език съдържа голям брой думи, заимствани от полския, но има по-малко заемки от църковнославянския език, отколкото руския език“, се казва в статията.
В статия, посветена на историята на украинския език, изтъкнатият лингвист от Виенския университет и специалист по украински език Майкъл Мозер отбелязва, че мнозина считат публикуването на първите части на „Енеида“ на Иван Котляревски през 1798 г. за начало на нова ера в историята на украинския език. Професорът смята за повратна точка в историята на новия украински литературен език периода, когато „европейският романтизъм и свързаните с него национални движения, по-специално движението за развитие на нови славянски литературни езици, обхвана и украинците“.
Дискусията, че украинският език има всички шансове да стане отделен литературен език, се е водил от по-рано. В края на XIX век Пантелеймон Кулиш и неговите колеги разработват нов правопис, който ляга в основата на правописа на най-новия украински литературен език, и подчертава разликата между украинския и руския език.
След установяването на комунистическото управление в Украйна през 20-те години на 20-ти век настъпва период на украинизация, който разширява използването на украинския език и популяризира други елементи на украинската култура в обществения живот. Тази политика е използвана от болшевиките за увеличаването на тяхната популярност. Но много скоро украинизацията е прекратена, следват масови репресии срещу всички сфери на украинската култура. По-нататъшната съветска политика по отношение на украинския език има за цел изцяло да изтръгне езика от обществения живот и да го направи по-близък до руския чрез налагането на граматични и синтактични промени.
Твърдението на Бородин също противоречи на историческите факти. Ако украинският език е бил създаден изкуствено по време на СССР, тогава защо в Руската империя са били издадени два указа – през 1863 и през 1876, с които се е ограничавало използването, и се е забранявало обучението и публикуването на книги на украински език.
