Столтенберг не е казвал нищо за осемгодишна „подготовка за война“ с Русия, нито за „планове“ на НАТО да „нападне“ Русия. Генералният секретар на НАТО е разсъждавал за основите на европейската сигурност, които Кремъл подкопа през 2014 г. с окупацията на украинския Крим и завземането на части от Луганска и Донецка области.
Руските медии продължават с опитите си да оправдаят широкомащабната инвазия на Русия в Украйна и за това разпространяват дезинформация за „антируската западна агресия“. Този път прокремълските медии съобщиха, че генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг уж се „изпуснал“, че Северноатлантическият алианс целенасочено се „готвел за война“ с Русия в продължение на осем години. Това изявление, според агитпропа, демонстрирало, че военният съюз наистина е „заплаха за Русия“.
Руските медии прибягнаха до стандартните си методи за манипулиране на фактите, за да създадат поредната новина за „агресията на НАТО срещу Русия“. Изказването на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг не само беше извадено от контекста, но и цитатът му бе допълнен с конспиративни теории, добавяйки към заглавието на статията емоционално наситения глагол „изпусна се“, което придаде на думите на Столтенберг зловеща конотация.
В действителност Столтенберг не е казвал нищо за осемгодишна „подготовка за война“ с Русия, нито за „планове“ на НАТО да „нападне“ Русия. Генералният секретар на НАТО е разсъждавал за основите на европейската сигурност, които Кремъл подкопа през 2014 г. с окупацията на украинския Крим и завземането на части от Луганска и Донецка области. Столтенберг е заявил, че след нападението на РФ срещу Украйна преди осем години, Алиансът е започнал да укрепва собствената си отбрана, защото са подозирали, че Русия има агресивни амбиции. „Когато светът започва да се променя, НАТО също трябва да се промени“, – подчерта Столтенберг.
„Всъщност ние отдавна се подготвяхме за тази възможност [за широкомащабна руска инвазия в Украйна]. Не че НАТО изведнъж се събуди на 24 февруари и разбра, че Русия е опасна. Тази инвазия беше много точно предсказана от нашите специални служби… Разбира се, работихме докрай това да не се случи. Срещахме се с Русия, занимавахме се с Русия, но те осъществиха плановете си и нахлуха в Украйна. И реалността е, че ние също се подготвяхме за това [широкомащабното руско нахлуване в Украйна] от 2014 г. Ето защо от известно време работихме върху новата Структура на силите [отбранителната способност на НАТО]“, – каза генералният секретар на НАТО.
Освен това по време на срещата на върха в Мадрид Столтенберг за пореден път – за стотен, ако не и за хиляден път – опроверга руския наратив за намеренията на Алианса да „нападне“ Русия. Генералният секретар на НАТО подчерта, че Алиансът ще продължи да предоставя финансова и военна подкрепа на Украйна, за да увеличи способността й да отблъсне руската агресия. Столтенберг обаче отбеляза също, че НАТО не е страна в сблъсъка в руско-украинската война.
НАТО многократно е подчертавала, че курсът на Алианса по никакъв начин не е насочен нито срещу Русия, нито срещу някоя друга държава. Ръководството на Алианса десетки пъти е обръщало вниманието на руските власти, че целите на НАТО са изложени в преамбюла на Вашингтонския договор от 1949 г. В главния основополагащ документ на НАТО се посочва, че страните от Съюза „са пълни с решимост да обединят усилията си за създаване на колективна отбрана и поддържане на мира и сигурността“. Така че основната мисия на НАТО не е отприщването на война, както пише агитпропът, а стабилността на страните-участнички и защитата им в случай на конфликт, но не и нападение. За разлика от Русия, която умишлено разпалва военни конфликти на територията на други държави, както това се случи в Украйна.
Именно агресията на Русия срещу Украйна през 2014 г. накара НАТО да преразгледа своите стандарти за колективна сигурност. В отговор на руската атака срещу Украйна през 2014 г. Алиансът засили присъствието си на източния фланг с четири бойни групи с размер на батальон в Естония, Латвия, Литва и Полша. След началото на широкомащабната инвазия на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. страните от НАТО се споразумяха да създадат още четири бойни групи в България, Унгария, Румъния и Словакия. Руската агресия доведе до там, че НАТО в ускорен режим стартира приема в Алианса на преди това неутралните Финландия и Швеция, които кандидатстваха на фона на руското нашествие в Украйна.
НАТО започна да разширява военното си присъствие на територията на страните, граничещи с Русия, след нападението на руските нашественици срещу Украйна. Именно Русия провокира страните от НАТО да засилят позициите си в граничните зони. Кремъл, прикривайки се зад наратива за „спасяването на руските земи от агресивната НАТО“, постигна това, че Алиансът наистина премина към по-активна отбранителна политика. Освен това, след широкомащабното и непровокирано нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г., страните-членки на НАТО преразгледаха своята Стратегическа концепция. Северноатлантическият алианс призна Русия за „най-значимата и пряка заплаха“ за сигурността в Европа. Алиансът обвини Русия в системно използване на принуда, взривна дейност, агресия и анексия като инструменти на външната политика, както и в използването на ядрен шантаж. Но специално за руските „експерти“, „журналисти“ и висшето ръководство на Русия, които разказват за „натовската агресия“, съюзническите страни написаха параграф 9, в който се подчертава, че „НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация„.
