Тази снимка няма нищо общо с украинското национално движение, както и с Волинската трагедия от 1943 г. Децата на снимката са убити от майка си Мариана Долинская в нощта на 11 срещу 12 декември 1923 г. в село Антонювка, близо до полския град Радом.
Потребителите на социалните мрежи активно разпространяват снимка, на която уж били изобразени жертвите на Волинската трагедия – четири деца, обесени на дърво. Тази снимка често се използва и от руските медии, за да илюстрира „престъпните действия“ на украинските националисти. Например, пропагандният ресурс „Фондация за стратегическа култура“, който се маскира като съвременен център за аналитични изследвания, в статията си за Волинската трагедия също използва това изображение. „Психиката на германците не е издържала – поляците са били унищожавани изключително от изродите от редиците на галицийското фашистко движение …“, – се казва в тяхната публикация.
В България фейкът, че „бандеровците сеят ужас с така наречения „галицийски венец”“, илюстрирана със снимката на обесените деца, се разпространява от бившия журналист и сегашен евродепутат Иво Христов. През 2014г. в брой №1 на закритото вече издание “A-Specto” се появява статия със заглавие „Степан Бандера: по прякор Лисугера„. В нея не се споменава нищо за „галицийския венец“ като инструмент за убийства на бандеровците. Три дена по-рано на сайта на “Солидарна България” се появява статия със същото название, в която се описват „методите“ на УПА за „етническо прочистване“. Разширеният вариант на статията на Христов е препечатана от списанието “Факел” (редакцията неправилно посочва като автор проф. Иво Христов), Lentata, big5, cross.bg и други, но всички те посочват като първоизточник “A-Specto”. Фейкът, че обесването на децата е дело на бандеровците, активно се споделя и в българския сегмент на интернет, например във форума на BG-Mamma и фейсбук. Ще отбележим, че въпреки че StopFake публикува опровержението си сега, информацията, че това е фейк, не е от днес.
Снимката със сцената на бруталното убийство на деца, която се разпространява в интернет, няма нищо общо нито с Волинската трагедия, нито с дейността на УПА.
Децата от снимката са убити в нощта на 11 срещу 12 декември 1923 г. в село близо до полския град Радом. Майка им, Мариана Долинская, в състояние на умопомрачение, убива децата си, които са били на възраст от 6 месеца до 7 години, като ги обесва на дърво. На следващия ден жената отива в полицейското управление на Родом, където съобщава за станалото. Полицаите оглеждат мястото на местопрестъплението и правят няколко снимки на децата.
След ареста Мариана Долинская е приета в местна болница, където е диагностицирана с делириум, зрителни халюцинации, умствено увреждане, апатия и депресия. През 1928 г. Долинская умира и е погребана в гробището на болницата. Тази история е описана в статията на Витолд Луневки „Psychoza szałowa-posępnicza w kazuistyce sądowo-psychjatrycznej“, публикувана през 1928 г. в ежегодното издание на Полското психиатрично дружество. Също така в статията на Луневски е публикувана една от снимките на убитите деца.
Известна е още една снимка на мъртвите деца на Долинская. Тя е публикувана в „Наръчника по съдебна медицина за студенти и лекари“ от Виктор Гжив-Домбровски през 1948 г.
Въпреки това, именно първата публикувана снимка на децата, но в огледален образ, се разпространява широко като “доказателство” за „зверствата на УПА“. Не е известно кога именно тази снимка започва да се отъждествява с украинското национално движение. Изследователката Сара Херчинска датира най-ранната публикация на изображението в тази интерпретация през 1993 г., когато е публикувано във вроцлавското списание Na Rubieży („На границата“) с надпис „Полски деца, измъчвани и убити от отряд на Украинската въстаническа армия в околностите на с. Козово, обл. Тарнопол през есента на 1943 г.”
Полското издателство Nortom също спомага тази снимка да се свързва с Волинската трагедия, като поставя снимка на жертвите на Марианна Долинская на корицата на албума „Геноцид на УПА срещу полското население“ на Александър Кроман.
Снимката толкова здраво започва да се идентифицира с украинските националисти, че въз основа на нейни мотиви в началото на 2000-те години към паметника на жертвите на престъпленията на УПА в Пшемисл е добавен гранитен стълб, върху който са издълбани изображенията на деца, вързани с бодлива тел. В оригиналното изображение няма тел – най-вероятно авторите на паметника са счели гънките на снимката за бодлива тел. Толкова за „галицийския венец“ на Иво Христов.
През 2008 г. местните власти настояват споменатата част от паметника да бъде демонтирана, тъй като изображението на обесените на дърво деца няма нищо общо с историческата истина.
Волинската трагедия е един от кървавите епизоди на украинско-полския конфликт по време на Втората световна война. И досега украинските и полските историци не са стигнали до единна позиция за броя на жертвите, както сред поляците, така и сред украинците, продължават дискусиите за извършителите на престъпленията и техните организатори.
По-рано StopFake развенча друг опит на кремълската пропаганда да изопачи историята на Украйна – в материала „Фейк: Актът за възстановяване на украинската държава „доказва“ връзката на Украйна с нацистка Германия”.
