България не е отказвала на Зеленски да даде оръжие за Украйна. По време на посещението на украинския президент в София на 6 юли България обеща още военни доставки, помощ за укрепването на украинската енергийна система, подкрепа за присъединяването към НАТО. Според Конституцията и законите на Република България българският президент само изпълнява, но не определя външната политика на държавата, с това се занимава Министерският съвет.
Въпреки че информацията за посещението на украинския президент Володимир Зеленски в България изтече няколко дена преди самата визита, руската пропаганда, както и българските почитатели на Кремъл, не успяха да се подготвят добре. Едва в края на деня, когато украинският президент вече беше излетял от София, пропагандисткият Telegram-канал Readovka успя да скалъпи един фейк — че българският президент отказал на Зеленски да получи оръжия и затова украинският президент си тръгнал с празни ръце от България. Readovka описва много детайлно срещата между двамата: президентът на “незалежна” започнал веднага да настоява София да предостави оръжие, но получил “жесток шамар” — българският лидер заявил, че оръжията няма да решат проблема и единственият изход от конфликта била дипломацията. Това “вбесило” Зеленски и той нахокал българския президент, като уточнил, че не иска преговори. “Естествено, в резултат на такава „беседа“ Киев не получи оръжия. След което главата на незалежна замина за Прага, за да моли за „военна помощ“”, — съобщи пропагандисткият Telegram-канал.
На 6 юли по покана на Министерския съвет на Република България в София на едноденно посещение пристигна президентът на Украйна Володимир Зеленски. Украинският президент не криеше целите на визитата си и на въпроса защо е дошъл сега в България, Зеленски отговори, че причината е дефицит — на оръжие, на време, на електроенергия и заради това “трябва да се действа много по-бързо”.
Въпросът за доставките на оръжие бе обсъждан с различни представители на българската власт, включително и по време на срещата между лидерите на България и Украйна, която действително беше доста напрегната. Редица реплики на Радев предизвикваха емоционалната реакция на Володимир Зеленски, но поведението на украинския президент не излизаше извън рамките на добрия тон. Например Радев повтори старата си теза, че “този конфликт няма военно решение“, и че все повече оръжие трудно води до такова решение. По-късно, по време на среща с български общественици, Володимир Зеленски определи позицията на Радев относно оръжейната подкрепа, като “въпрос на различни гледни точки”. „Той смята, че това би означавало ескалация, аз смятам, че това е защита. Няма да критикувам президента, аз съм ви на гости и уважавам страната, всички ваши институции и лидери. Той като върховен главнокомандващ каза, че не може да се допусне да се намали въоръжението на българската армия и това е причината да не подкрепи Украйна… Броят снаряди от България е голяма помощ, много благодарим, но тя е за пет дни“, — обясни украинският президент.
Но независимо от позицията на Румен Радев, тази среща не бе определяща за решението на България да предаде оръжие на Украйна. Работата е там, че България е парламентарна република и според българския конституционен модел Президентът няма право еднолично да определя външната политика на държавата, тъй като няма самостоятелни решаващи функции в тази област. Още през декември 2022 Народното събрание гласува за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна. Но президентът Радев и назначеното от него служебно правителство се противопоставяха не само на изпращането на военна помощ, те бяха и против произведени в България боеприпаси и оръжия да стигат до Украйна. Всичко се промени, когато на 6 юни 2023 заработи редовно правителство начело с акад. Николай Денков, в което за министър на отбраната бе назначен проф.Тодор Тагарев. Новият военен министър заяви, че вече е поръчал анализ на видовете и количества муниции и техника, които могат да бъдат дадени на Украйна веднага.
“Правителството прие решение за нов транш военна помощ. Това решение направихме доста бързо за три седмици. Анализираме заявените потребности от Украйна, след това анализираме нашите възможности. България е направила необходимото да изпратим боеприпаси до Украйна, дали директно или не, това са второстепенни въпроси”, — заяви българският военен министър няколко дни преди посещението на украинската делегация в София.
На 1 юли, когато още официално не се знаеше за посещението на украинския президент, зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов съобщи, че България ще изпрати въоръжение, “необходимо на Украйна, за да си върне териториите”. България анализира списъка с нуждите на украинската армия, който Украйна предоставяе на групата за подпомагане на Украйна, т. нар. група “Рамщайн”. “Ние сме извършили преглед на всички тези искания — какво България има и може да предостави. За съжаление, списъкът е класифицирана информация и не мога да коментирам като конкретни номенклатури… Всичко, което предоставяме, по никакъв начин не засяга боеспособността и бойната готовност на българските въоръжени сили, както в мирно, така и във военно време. Това са запаси, които съществуват като наднормативни и те ще бъдат предоставени на Украйна”, — успокои зам.-министърът на отбраната.
Ген. Запрянов съобщи, че чакат всеки момент потвърждение от Украйна, че тя ще приеме тази помощ и след това започва практическото предоставяне на помощта чрез съгласуване между министерствата на отбраната на двете страни.
А в деня, когато Володимир Зеленски пристигна в България, българският парламент гласува Решение за ускоряване процеса по обновяване на ведомствените военновременни запаси на Министерството на отбраната. Това решение на българския парламент трябва да успокои и притесненията на българския президент Радев за резервите, с които разполага българската армия. Както отбелязва Информационният център на Министерството на отбраната на България, “основната част от наличните във Въоръжените сили боеприпаси, заделени като ведомствени военновременни запаси са произведени в периода 70-те до 90-те години на миналия век, като конкретни номенклатури дори и по-рано”. Към момента боеприпасите, заделени като военновременни запаси били годни за бойно използване, но предвид годините им на производство с основание можело да се предполага, че са в края на своя експлоатационен ресурс. Това налагало предприемане на спешни действия за обновяване на запасите, което ще способства за поддържането на запасите в състояние, гарантиращо изпълнението на поставените пред Въоръжените сили задачи.
При посещението си в България украинският президент Володимир Зеленски предоставя нов списък с нужното на украинската армия въоръжение, който включва “всичко без летателни средства”. Затова още на следващия ден, рано сутринта на 7 юли, Комисията по отбрана се събира извънредно в Народното събрание, за да разгледа исканията и да определи какво може да бъде удовлетворено.
След това министърът на отбраната Тодор Тагарев в отговор на депутатски въпрос, заявява, че България не действа самостоятелно, а действа в рамките на ЕС и на съюзните механизми за контрол за използване на предоставената помощ на Украйна и действията на МО са в съответствие с Конституцията и законите на страната, и стриктно изпълняват решенията на НС.
Същия ден, в предаването “Лице в лице” военният министър засяга и присъединяването на България към инициативата на ЕС за бойните припаси — става въпрос за предоставянето на 1 милион 155-милиметрови боеприпаси на Украйна. Министърът заяви: „Наши предприятия ще могат да произвеждат боеприпаси по стандартите на НАТО. Затова е важно да влезем в тази инициатива, защото ни дава възможности за инвестиции в отбранителната ни индустрия. Парите са от фонд на ЕС“. Тодор Тагарев също напомни, че България е един най-големите производители на боеприпаси в Европа.
Тепърва експерти към Министерството на отбраната ще изясняват дали България може да даде стари танкове и стари системи за противовъздушна отбрана на Украйна. “Не разглеждаме вариант да дадем танкове сега, но не изключвам в бъдеще този въпрос да седи, ако все още има потребност. Ние сме модернизирали някъде около 10% от танковете, останалите не са и не се предвижда тяхната модернизация в обозримо бъдеще”, — обясни министърът и твърдо заяви, че не е дискутирано и България няма намерение да праща войници на украинска територия.
Ще отбележим, че по време на едноденното посещение на украинската делегация в България бяха подписани редица важни документи: Меморандум за разбирателство между министерствата на енергетиката на Украйна и Република България, който предвижда сътрудничество на страните в ядрената енергетика, газовата индустрия, зелената енергия и енергийния преход, Съвместна декларация на Украйна и Република България за евроатлантическата интеграция на Украйна, в която се подчертава, че “Република България ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Тя ще продължи да оказва сериозна военна, техническа, отбранителна и хуманитарна помощ на народа на Украйна, както самостоятелно, така и чрез международно сътрудничество в рамките на Европейския съюз, НАТО, ООН и други формати”.
От своя страна Зеленски за пореден път благодари на България за подкрепата и помощта. „Благодарни сме на България, че вие сте на светлата страна на историята, особено в отбранителното сътрудничество и в сферата на евроотлантическата интеграция на Украйна“, — каза украинският държавен глава. По време на посещението бе обсъдено и възстановяването на практиката за лечение и рехабилитация на украинци, украински войници в България, както и за обучението на военни и медицински кадри от Украйна.
Ще припомним, че в началото на войната България тайно предоставя на Украйна горива и боеприпаси на сума 5 милиарда лева. “На практика всичко, което можехме да получим в първите дни, го получихме с помощта на нашите български партньори„, — напомни съветникът на главата на Офиса на украинския президент Михайло Подоляк.
