Източник: Юрий Бершадский за The Insider
В понеделник програма „Время“ посвети голям сюжет на предстоящия Синод на Вселенския патриархат, на който може да бъде взето решение за автокефалията на Украинската православна църква.
Кирил Клейменов, който отново се върна като водещ в програмата, започна да плаши със „събития от апокалиптичен мащаб“:
„Това означава религиозна война в близко бъдеще. Нашата църква – Руската православна – е най-голямата в света. Без нея дори не можем да си представим световното православие. Ето така. Една трета – трета! от нейните енории се намират на територията на Украйна. Разбира се, че след обявяването на автокефалията тези енории, а заедно с тях и великите православни светини – Киево-Печерската лавра, Почаевската лавра и много други – ще бъдат насилствено предадени на тази друга църква. За вярващия човек да предаде своята енория е все едно да даде дома си. Или семейството си. Срещу силата в отговор неизбежно ще бъде използвана сила“.
В сюжета припомниха и че в Украйна „завзели“ 50 храма на УПЦ МП. „Това може да предизвика в Украйна такива вълнения, които в крайна сметка ще се прерастнат в религиозна гражданска война“, – заяви професорът в Московската духовна академия Владислав Ципин.
„Первый канал“ не за пръв път се обръща към тази тема и The Insider вече е посочвал, че тези аргументи са несъстоятелни: в Украйна църковните сгради и собствеността принадлежат не на патриарсите или на епархиите, а на енориите и само енориашите имат право да решават дали да преминат към новата местна църква или да останат в УПЦ МП. Затова няма смисъл те да се завземат със сила.
Думите на Клейменов, че „украинска държава – това е оксиморон, съчетание на несъчетаемото, един вид „горещ сняг““, „украинската армия е частна структура, частна служба за сигурност на Петро Порошенко“, а сред обществеността е „пълно с болни садисти, именно те изпепелиха хората в Одеса“, очевидно не се нуждаят от коментари.
В сюжета на кореспондента Олег Шишкин много се говори за позицията на другите православни църкви, които се противопоставят на „легализацията на разколниците“, както авторът нарича възможното решение за предоставянето на автокефалия на Украинската църква. Например кореспондентът цитира изявлението на пресслужбата на Грузинския патриархат, което се появи след прекалено оптимистичните коментари в украинската преса по повод срещата на каталикоса-патриарх на Грузия Илия II с председателя на Върховната Рада Андрий Парубий:
„Невярната информация се появи след посещението на председателя на Върховната Рада на Украйна Андрий Парубий в Тбилиси. Украинските канали съобщиха, че Грузинската църква подкрепяла предоставянето на автокефалия на Украинската църква, което не съответства на действителността„.
Съдържанието на абзаца е предадено вярно, но то е извадено извън контекст. Пълното изявление изглежда така:
„Както в руските, така и в украинските медии периодично се появява предубедена информация по повод позицията на Грузинската църква по отношение на автономията на Украинската църква; и двете страни се опитват да представят това, което казваме, в благоприятна за себе си светлина.
След посещението на председателя на украинската Рада (парламента) на Грузинската патриаршия украинските канали съобщиха, че Грузинската църква подкрепя автокефалията на Украинската църква, което не съответства на действителността.
На срещата нашият гост разказа, че се стремят към автокефалия на Единната украинска църква, която ще бъде подкрепена както от властите, така и от йерарсите, включително и от митрополит Онуфрий [главата на УПЦ МП], на каноническа основа.
Ако това се случи, това ще бъде желано събитие. Но за сега, както отбелязахме, ние не го виждаме. Затова трябва да проявяваме внимание, за да не усилваме конфронтацията сред населението и да не усложняваме сложните и без това процеси.
Що се отнася до позицията на Грузинската църква по гореспоменатия въпрос, тя остава непроменена и, както заявихме по-рано, се състои в следното: Грузинският патриархат ще се въздържи от оценка на позициите на Константинополския и Московския патриархати до окончателното официално решение, основано на нормите на църковното право“.
С други думи смисълът на изявлението е, че Грузинският патриархат се въздържа от официална оценка на решението, което още не е изнесено, но при това счита, че автокефалията на Украинската църква е желателна.
Според твърденията на кореспондента на програма „Время“ „срещу легализацията на разколниците се изказали православните йерарси на Сърбия, Гърция, Йерусалим, Кипър, Грузия, Румъния, Естония, България, Чехия и Словакия“.
В действителност позицията на Грузинската църква е ясна от споменатото по-горе изявление.
В Естония съжителстват (съвсем мирно, между другото) две православни църкви – на Московския и Константинополския патриархати. Всеки от тях, естествено, подкрепя своя патриарх.
Сръбската църква не се е присъединила към нито една от страните; патриарх Ириней предлагаше своето посредничество за разрешаването на спора между руската и украинската църкви. Аналогична позиция зае и Кипърската църква, която също предложи своето посредничество.
Еладската православна църква (съществува в Гърция с енории и манастири, които се подчиняват на Константинопол) не заема определена позиция. Някои от нейните йерарси (митрополит Китирски и митрополит Навпактос) се противопоставиха на автокефалията за Украйна, но Синодът на Еладската църква отклони предложението им да обсъдят този въпрос. Румънската църква съхранява неутралитет.
Йерусалимският патриарх Теофил III призова Украинската православна църква да се придържа към своя канонически предстоятел митрополит Онуфрий. Но това не може да се разглежда като противопоставяне срещу предоставянето на автокефалия, което признават дори такива пламенни поддръжници на РПЦ като професора на Свято-Тихонския университет Владислав Петрушко. С обръщение към Вселенския патриарх срещу предоставянето на автокефалия се обърна архиепископ Йерусалимски Теодосий, но това не е мнението на църквата, а само на един от нейните йерарси.
Авторът на сюжета продължава: „Предстоятелят на Полската православна църква подкрепи призива на Московския патриарх и на цяла Русия Кирил да обсъдят ситуацията в Украйна на специален Събор. Подобно предложение изказа и Синодът на Антиохийската православна църква„.
Но той забравя да добави, че тези предложения не намериха подкрепа сред другите православни църкви; например Ройтерс съобщи, че Свещеният Синод на Българската православна църква, след получаването на писмо от патриарх Кирил с призив да се проведе такъв Събор, отговаря само, че писмото ще бъде предадено за разглеждане на специална комисия („фактически това означава избягване на отговора“, отбелязва Ройтерс).
Източник: Юрий Бершадский за The Insider
