Източник: Юрий Бершадский, за The Insider
Програма „Время“ без какъвто и да е пресен информационен повод посвети разгърнат сюжет на министърката на външните работи на Канада Кристия (Христя) Фриланд. Авторът на материала Юрий Липатов започва с разказ за посещението на канадската делегация на музея в Освиенцим през 2016 година:
„На Фриланд сигурно й е било много трудно в „Аушвиц“, защото е знаела: нейният дядо Михайло Хомяк е бил сред тези, които през Втората световна война са обслужвали нацисткия режим и са допринасяли за станалото в този концентрационен лагер.
Би било логично да посъчувстваме на сегашния министър на външните работи на Канада, защото внучката на Хомяк не носи отговорност за неговите действия. Ако нямаше едно „но“: Христя Фриланд не само се старае да скрие миналото на своето семейство, но и публично лъже за това минало, което изобщо за политик от такова ниво в западния свят до скоро щеше да бъде самоубийствено“.
На сайта на „Первый канал“ сюжетът е озаглавен така: „Министърката на външните работи на Канада се е опитвала да скрие, че дядо й е бил нацист и е бил свързан с концентрационния лагер „Аушвиц““.
Ще започнем с това, че дядото на Фриланд Михайло Хомяк не е имал никакво отношение към концентрационния лагер. Той е бил редактор на краковски украиноезичен вестник. Бил е напълно лоялен към окупационния режим, публикува панегирики за Хитлер и антисемитски пасквили. Но Фриланд никога не е криела това.
Липатов се опитва да представи като пример за лъжа абзац от нейно есе: „Моите баба и дядо по майчина линия са избягали от Западна Украйна след като Хитлер и Сталин подписват пакт за ненападение през 1939 година. Те са смятали, че са политически изгнаници, отговорни за съхранението на идеята за независима Украйна“. И веднага се заема да го разобличава: „Всъщност Михайло Хомяк не е бил никакъв „политически изгнаник“, той е бил убеден украински ултранационалист, който споделял възгледите на нацистите. И той е избягал от Европа в Америка не през 1939, а през 1945, след разгрома на третия Райх, на когото служи вярно“.
Но той опровергава не съвсем това, което е написала Фриланд. Тя не е казвала, че нейният дядо през 1939 г. е избягал в Америка. Той е избягал от онази част на Западна Украйна, която е била присъединена към СССР и попада в окупираната от нацистите Полша, където става редактор на споменатия вестник. Фриланд можеше да бъде упрекната, че е премълчала за позорния епизод от биографията на дядо си, ако не беше едно обстоятелство, което Липатов също мимоходом споменава: тя самата е участвала в подготовката на историческо изследване за Хомяк и неговия вестник.
Липатов разказва: „Когато информацията, че министър Фриланд е лъгала, тоест не просто не е говорила за нацисткото минало на дядо си, а съзнателно е посочвала недостоверни факти, стана публично известна, избухна скандал. Ето статия в канадския вестник The Globe and Mail от март 2017 година: „Госпожа Фриланд никога не е признавала, че нейният дядо е сътрудничел с нацистите, а в понеделник направи предположението, че това твърдение е продукт на дезинформационната кампания на Русия. И отново лъжа. Каква дезинформация, още повече руска, може да е това, ако за факта, че Михайло Хомяк е бил нацистки колаборационист е разказвал не някой друг, а племенникът му, канадският историк Джон Пол Химка. А Христя Фриланд сама, лично е помагала на роднината си да изучава архивите на дядо си“.
Но „умишлено недостоверните факти“ съществуват само в интерпретацията на програма „Время“. А Фриланд не просто е помагала на историка Джон Пол Химка, който между другото не е племенник, а зет на Хомяк, а е била съредактор на неговата статия, публикувана в научното списание Journal of Ukrainian Studies още през 1996 година.
В същата статия на The Globe and Mail се казва, че по думите на дъщерята на Хомяк в Краков той е играел двойна игра: заедно с цялата редакция на вестника е помагал на антинацисткото нелегално движение. Например в типографията на вестника са се печатали фалшиви документи за конспираторите. Но Химка предупреждава, че тези данни са „фрагментарни и едностранчиви“.
Думите на Фридланд за руската пропаганда очевидно са свързани с това, че имаше опити да я обвинят, че е скрила факти, които всъщност са били обнародвани отдавна, при това с нейно участие. Обвиненията се появиха на проруски англоезични сайтове малко след назначаването й на поста министър на външните работи през януари 2017 година; Москва не беше доволна от проукраинската позиция на новия министър. Абзацът, с който обвиняват Фридланд в програма „Время“, е взет от статията „Моята Украйна“, публикувана на сайта на Брукингския институт през май 2015 година. Дядото там се споменава между другото, дори неговото име не се посочва. Въпреки усилията на проруските пропагандисти, в Канада нямаше голям скандал и никой не е говорил сериозно за оставката на Фриланд.
Остава загадка защо програма „Время“ е решила да се върне към несъстоялия се миналогодишен скандал: през последните дни Фриланд не е правила никакви публични изявления, които са могли да предизвикат гнева на руските власти. Напротив, в навечерието на излъчването на сюжета тя разкритикува решението на Доналд Тръмп да се оттегли от споразумението за ядрената програма на Иран.
Източник: Юрий Бершадский, за The Insider
