Източник: Юрий Бершадский за The Insider
Сутрешната новинарска програма на „Первый канал“ съобщи:
„От 2014 година насам повече от 50 храма на Украинската православна църква бяха завзети от разколниците. Това съобщи митрополит Борисполски и Броварски Антоний. Само от май до август тази година бяха извършени шест нападения, като наказателни дела бяха образувани само в два случая, това вече са данни на мониторинговата мисия на ООН за правата на човека. Всичко това на фона на опитите на политическото ръководство на страната да получи автокефалия за разколниците. Представителите на неканоничните църковни образования многократно са заявявали, че очакват да получат и Киевско-Печерската лавра„.
Авторът на сюжета умело смесва две напълно различни понятия, приравнявайки „завземането“ до „нападение“ и по този начин създава впечатлението, че произтичат някакви масови рейдарски заграбвания с използването на силови методи.
Всъщност терминът „завземане“ едва ли може да се използва в случая с украинските църкви. Според украинското законодателство собственик на църковната сграда и на цялото църковно имущество не е патриархът или епархията, а енорията (УПЦ МП и УПЦ КП дори нямат статут на юридическо лице). И ако енориашите решат да преминат от една църква в друга, това не засяга статута на имуществото. Разбира се руската агресия срещу Украйна не можеше да не повлияе върху подобни решения. Впрочем 50 енории не са чак толкова много по сравнение с общия брой енории на УПЦ МП, които са около 12 000.
Имало е случаи, когато украинските съдилища, включително и Висшият касационен съд на Украйна, са заставали на страната на УПЦ МП и са признавали за недействителни решенията на събранията на енориашите за преминаване към УПЦ КП: например така става с храма „Свето Сретение“ в Константинивка, Донецка област (на територията, която се контролира от Украйна).
Киево-печерската лавра също не принадлежи на някоя от църквите: юридически това е самостоятелна организация (всъщност част от територията на манастира – Горната лавра – е държавна собственост и има статут на Национален исторически и културен резерват). Само нейната църковна йерархия принадлежи към УПЦ МП. Както пише Deutsche Welle украинските богослови считат, че сред монасите в лаврата са разпространени проукраинските настроения и в случай, че на украинската църква бъде предоставена автокефалия, те могат да преминат към нея. В същото време другата украинска лавра – Почаевската, където живеят главно руски и молдовски монаси – най-вероятно ще остане под контрола на Московския патриархат.
Съвсем отделна тема са нападенията срещу храмовете. В доклада на Управлението на върховния комисар по правата на човека (УВКПЧ) на ООН се казва: „През отчетния период УВКПЧ е документирал шест нападения срещу църквите на Украинската православна църква (Московския патриархат). Например на 5 август 2018 година в Одеса на входните врати на три храма бяха написани думите „Отделение на ФСБ“. Полицията започна наказателно производство по два от тези инциденти.
От всичко това следва, че понятието „нападение“ в доклада се трактува много широко: при три от шестте случая това са били просто обидни надписи върху вратите на храмовете. Авторът на сюжета напразно се възмущава, че „само в два случая“ са възбудени наказателни дела. По принцип подобни епизоди могат да попаднат под член 161 от Наказателния кодекс на Украйна („Нарушаване на равноправието на гражданите на основата на тяхната расова, национална принадлежност, религиозни убеждения, инвалидност и по други признаци“), но на практика тази норма се прилага изключително рядко, което съответства на решението на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право, създадена от Съвета на Европа), в чийто отчет за 2008 година се казва: „Не е необходимо или желателно религиозните оскърбления да се отнасят към правонарушенията. <…> Богохулството трябва да бъде изключено от списъка на правонарушенията“.
Източник: Юрий Бершадский за The Insider
