Материал на българската редакция на Stopfake.org
На 15 ноември в политическата програма „Matrix“ на италианския телевизионен канал „CANALE 5“ бе показан документалният филм на Джан Микалесин (Gian Micalessin) „Украйна, скритите истини“ („Ucraina, le verità nascoste“), в който журналистът представя своята версия за това кой стои зад разстрелите на Майдана през февруари 2014 г. „Снайперистите на Майдана признават и разкриват шокираща истина. Зад клането на демонстрантите не стоят хора на проруския президент Янукович, а лидерите на опозицията, подкрепяни от Европейския съюз„, – представя своята алтернативна „истина“ Джан Микалесин.
На 16 ноември авторът качва цялото предаване на страницата си във Facebook, а на 19 ноември филмът и няколко кадри от политическото шоу се появяват с български субтитри на сайта „Документални“.
https://www.youtube.com/watch?time_continue=1&v=iwaj1G-Jglg
Фейкът бе разпространен от традиционните пропагандистки СМИ като „Вести„,„Новости Mирa“, „Новостное агенство Харьков„, Aнтифашист, „Политнавигатор„, „Народный корреспондент„. „Истината“ на Микалесин се появи и в Германия, България (Гласове, „Новинарски фронт„, patreon.com, „Либералната истина„, pan.bg, svodka.start.bg, Барикада и други – информацията е обновена на 01.12.2017) в англоезичния сегмент на мрежата.
Още на първата минута водещият на предаването Matrix Никола Поро ни въвежда в темата: „този конфликт засегна и нас. От тогава ние, европейците, особено предприемачите, всеки ден плащаме цената на санкциите, въведени срещу Русия, във връзка със ситуацията в Украйна„.
Но първо, Европейският съюз въвежда санкции срещу РФ не заради събитията на Майдана или ситуацията в Украйна, а заради посегателството на Русия срещу суверенитета на Украйна и анексирането на Крим, а второ, предприемачите в Италия страдат не толкова от санкциите, въведени от ЕС, колкото от ответните мерки, приети от РФ, а именно от забраната на внос на плодове, зеленчуци, говеждо, свинско, птиче месо, риба, сирена и млечни продукти от САЩ, членките на ЕС, Австралия, Канада и Норвегия.
Никола Поро ни представя своя събеседник – военния кореспондент Джан Микалесин – и веднага го пита къде се е срещнал със снайперистите. Журналистът отговаря: „Срещнах се с тях след едногодишно разследване… с двама от тях в столицата на Македония Скопие, с третия – в една друга страна от Източна Европа“ (тук и нататък преводът е взет от субтитрите на „Документални“ – бел.ред.). Според Джан Микалесин тези грузинци били „изпратени от тогавашния президент на Грузия Саакашвили да участват в украинската опозиция„.
Всъщност Михеил Саакашвили завършва втория си президентски термин на 17 ноември 2013 и по време на описаните във филма събития вече е бивш президент. Нямаше да се спираме на тази малка неточност, ако тя не беше показателна за това колко свободно журналистът борави с факти, които могат да се проверят за секунди. Всъщност още от самото начало става ясно, че целта на филма не е да представи фактите и да установи истината, а да опровергае версията, че „клането е извършено по нареждане на проруското правителство“ и да покаже алтернативната „истина“ – убийствата са организирани от лидери на украинската опозиция и осъществени от група снайперисти от Грузия и Литва.
Във филма на Джан Микалесин няма никакви сензации или нови „факти“, защото фейковете за „информацията от лекарката Олга„, „грузинските снайперисти„, американската помощ за Майдана и т.н. циркулират още от 2014 г.
За да придадат някаква достоверност на „признанията“, грузинските „снайперисти“ и Джан Микалесин ни заливат с „факти“ и имена на известни лица на фона на кадри, взети от Youtube.
Първото „доказателство“, което трябва да обори версията за вината на тогавашното украинско правителство за събитията на Майдана и да ни насочи към мисълта, че снайперистите са били наети от лидерите на опозицията, е телефонен разговор между тогавашния естонски външен министър Урмас Пает и тогавашния външен министър на Европейския съюз Катрин Ештън (на видеото на „Документални“ от 3:28), който бил „засечен и разпространен от медиите„: „Самата Олга ми го каза… Доказателствата сочат, че хората, убити от снайперистите и от двете страни – полицаите и хората на улицата са убити от едни и същи снайперисти, стреляли са и по двете страни… Показа ми снимки и каза, че като лекар може да каже, че „почеркът“ е един и същ, и куршумите са еднакви, и най-тревожното е, че сега новата коалиция не иска да разследва какво точно се е случило. Все повече нараства убеждението, че зад снайперистите не стои Янукович, а някой от новата коалиция.“
Всъщност разговорът, който се провежда на 26 февруари 2014 г., не е „засечен“ от медиите. Записът е качен в Youtube на 5 март от потребител с название „Expertise Centre of the Russian Federation„. Урмас Пает потвърждава, че действително е водил такъв разговор, но заявява, че не е съобщавал факти, а е преразказвал различни версии. Естонският министър допуска, че разговорът е бил подслушан и разпространен със закъснение, за да „дискредитира новото правителство„.
На 5 март 2014 г. Олга Богомолец, за която вероятно става въпрос в разговора, заявява пред журналисти, че първо, тя не е разказвала на Пает за убити и от двете страни, защото не е виждала телата на убитите милиционери, а второ, не е изказвала предположение, че снайперистите на Майдана вероятно са били ръководени от някой от опозиционерите. „Смятам, че подобни неща могат да твърдят само въз основа на факти„, – казва лекарката пред британския вестник Daily Telegraph.
Ще отбележим, че руската пропаганда много активно експлоатира този разговор без да споменава обясненията на Олга Богомолец. Търсенето в Google по ключови думи „разговор, Паэт, Эштон“ ни дава приблизително 11 300 резултата.
Що се отнася до твърдението, че „новата коалиция не иска да разследва какво точно се е случило“, то също не отговаря на истината. Но първо, на 25 февруари 2014 г. генералното следствено управление на Генералната прокуратура на Украйна съобщава, че е започнало наказателно производство по фактите за организация на умишлени убийства по време на масовите събития на Майдан Незалежности през периода от ноември 2013 г. до февруари 2014 г., а второ, разследването продължава, а в украинските съдилища се разглеждат 155 обвинителни акта по отношение на 239 лица. 49 лица са признати за виновни, срещу 42 са произнесени присъди. 1 човек вече излежава присъдата си.
След кратък обзор на събитията от 18 до 22 февруари 2014 г. Джан Микалесин ни запознава с някои членове на групата, „която в онзи ден е открила огън по тълпата“ – Александър Ревазишвили, Коба Нергадзе и Залоги Кварацкелия. Можете да не търсите тези имена в интернет – „снайперистите“ предвидливо ни предупреждават, че в Украйна пристигнали с фалшиви документи, в които били вписани фалшиви имена.
Авторът ни представя „скритите зад кулисите актьори“ – „бившия президент на Грузия“ Михеил Саакашвили и „неговия военен съветник“ Мамука Мамулашвили, който според Микалесин бил „изпратен в Киев, за да поддържа протестите на площад „Майдан“„.
Коба Нергадзе, единият от „грузинските снайперисти“, разказва как е бил завербуван в Тбилиси в офиса на „Национално движение“ (става дума за партията на Саакашвили „Единно национално движение)“ и като доказателство показва документ – „CertifiKate“ (вместо правилното „Certificate“) на негово име, издаден от орган с абсурдното название: „Security service of defence„. Ние така и не открихме подобно подразделение в структурата на грузинското Министерството на вътрешните работи, уж издало „документа“. Текстът на самия „CertifiKate“ също предизвиква въпроса дали наистина е издаден от официален орган. В текста, който виждаме на екрана, има например такива грешки: „to carry OF the weapon“, „And“ с голяма буква, но в третия ред certificate вече е написан правилно. Ще отбележим, че Саакашвили и Мамулашвили са получили западно образование и владеят отлично английски език.
На 7:49 на видеото на „Документални“ „снайперистът“ Александър Ревазишвили ни представя „нови действащи лица“: „Един ден около 15 февруари Мамулашвили дойде лично в палатката ни. С него беше още един човек, в униформа. Представи ни го и каза, че е американски военен инструктор„. Микалесин ни съобщава зад кадър, че „американецът се казва Брайън Кристофър Бойенджър“, който „след Майдана се премества на Донбаския фронт“.
Открихме видеото, което съпровожда разказа на Микалесин за Брайън Бойенджър (от 8:15).
Това е запис на пресконференция на тема „АТО. Грузински национален легион„, проведена в информационната агенция „Главком“ на 24 февруари 2016 година, тоест повече от година и половина преди появата на „истините“ на Джан Микалесин. Пресконференцията е посветена на участието на „Грузинския легион“ в АТО и по-конкретно на вливането в редовете на легиона на бившия военнослужещ от САЩ Брайан Кристофер Боенджер.
Ще отбележим два момента – на 19:06 от записа Ушанги „Мамука“ Мамулашвили разказва, че не е бил на Майдана и обяснява причината – на финал за Купата по смесени единоборства, който се провежда в Баку (на 14 декември 2013 г. – бел.ред.), грузинската команда в знак на подкрепа към украинския Майдан излиза на награждаването с украинско знаме и заявява, че подкрепя Майдана и волята на украинския народ за свобода. Всичко това се снима от руския телевизионен канал „ОРТ“. Няма нищо чудно, че след това на Мамулашвили и неговия отбор е забранено да влизат в Украйна. Той пристига в Украйна чак след смяната на властта и веднага се присъединява към Антитерористичната операция. До края на Майдана Мамулашвили и неговите спортисти подкрепят Евромайдана от разстояние (1, 2, 3, 4)
Що се отнася до Брайън Боенджър, то той действително е работил като военен инструктор в Украйна, но през 2015 година. Това също става ясно на пресконференцията (от 11:27). На въпроса на журналистката дали американецът вече е бил в Украйна Брайън отговаря, че през 2015 г. 5 месеца е обучавал доброволци да стрелят.
Тоест Джан Микалесин използва във филма си кадри от пресконференция, която опровергава главните му тези – че Мамулавшвили и Бойенджър са участвали в протестите на Майдана и са ръководили лично работата на снайперистите.
След излизането на италианския филм „Грузинският легион“ с командир Ушанги „Мамука“ Мамулашвили излезе с коментар на официалната си страница във Facebook.
https://www.facebook.com/GeorgianNationalLegion/posts/1972880182952114
Авторите на публикацията припомнят, че „Canale 5“, който демонстрира филма „Украйна, скритите истини„, принадлежи на бившия премиер на Италия Силвио Берлускони, известен с близката си дружба с Владимир Путин. Статия за филма се появява на друг ресурс (Gli Occhi Della Guerra), принадлежащ на приятеля на руския президент. В коментарите под публикацията „Грузинският легион“ заявява: „Тази провокация е направена доста грубо, защото не са отчетени дори основните факти, а именно, че Мамука Мамулашвили физически не е бил в Украйна по онова време и това лесно може да се докаже!“
„Грузинският легион“ обръща внимание на още един момент: „Най-смешното в този примитивен поръчков сюжет е това, че грузинците, които не говорят английски и дори на руски говорят лошо, казват в интервюто, че са били постоянно в контакт с нашия американски боец Брайън и „са изпълнявали заповедите му“. Интересно на какъв език той е могъл да „им дава заповеди“? Да не би нашият американец да е научил експресно езика за един ден? Трябвало е поне малко да помислят над фактите, преди да разпространят този срам в мрежата„.
Между другото на пресконференцията можем да чуем добрия английски на Мамулашвили когато превежда на Брайън въпросите на журналистите.
Джан Микалесин припомня още един епизод от събитията на Майдана: „На 18 февруари в багажника на спряна от демонстрантите кола изскача автомат с оптичен мерник. След няколко секунди се приближава Пашински и нарежда да го пуснат да мине„. Пътьом ще уточним, че Сергей Пашински никога не е бил председател на парламента, както заявява Микалесин, а и. д. председател на администрацията на и.д. президент Олександър Турчинов, а оръжието е ловджийска карабина.
Веднага след победата на Майдана собственикът на оръжието Пьотр Барладин е разпитан като свидетел, а карабината е подложена на балистична експертиза. Но случаят не е приключен и на 16 декември 2016 г. Печерският районен съд в град Киев се разпорежда да бъде даден достъп на представителя на групата от прокурори от ГПУ Олександър Шишов до данните на мобилния оператор „Киевстар“ за телефонните разговори по мобилния телефон на собственика на колата Хонда, в чийто багажник е намерена карабината „NorincoCQ-A“, за периода от 1 януари 2014 г. до 16 декември 2016 г. Шишов изисква тези данни в рамките на разследването за нанасянето на тежки телесни наранявания и убийствата на военнослужещите от вътрешните войски на МВР на Украйна и сътрудниците на подразделението със специално предназначение „Беркут“ на МВР на Украйна. Тоест „снайперистът на Пашински„, както започват да го наричат след инцидента на Майдана, не е разследван за убийствата и нанасянето на тежки телесни наранявания на активистите на Майдана, а само за случаите с военнослужещите и милиционерите.
Но от торбата си с „доказателства“ Микалесин изважда още едно лице, уж замесено в „заговора“ – Владимир Парасюк – „един от лидерите на Майдана„. Всъщност той не е „един от лидерите на Майдана“, а е „сотник“ (командир) на група от около 60 човека. Парасюк не се намира през цялото време на Майдана, а пътува често до Лвив, където живее и работи. В интервю, което той дава на 24 февруари 2014 г. за изданието „Украинска правда“, Парасюк казва, че е тръгнал с баща си за Киев вечерта на 18 феврури, когато „Беркут“ навлизат на територията на Майдана.
През нощта Домът на профсъюзите е подпален и изгаря, и хората, които до тогава са живяли там, остават без подслон. На 19 февруари Парасюк и другарите му се обръщат към администрацията на Консерваторията да ги пуснат временно в сградата. В Консерваторията се събират активисти от различни „сотни“ и именно тогава Парасюк е избран за „сотник“. След ултиматума, който той произнася от трибуната на Майдана вечерта на 21 февруари, Парасюк влиза в историята като „сотникът“, който измени хода на историята“. Тук е мястото да отбележим, че Янукович е подготвял бягството си още преди „ултиматума“ на Парасюк – камерите за наблюдение в резиденцията на тогавашния украински президент показват, че евакуацията на ценности от Межегирия започва още на 19 февруари.
На 10:42 Коба Нергадзе заявява: „на 18 февруари донесоха в стаята ми оръжия“ (в хотел „Украйна“ – бел.ред.). Все пак не е лошо „снайперистът“ да уточни кога именно на 18 февруари, защото този ден около 13 часа „Беркут“ започва да изтласка протестиращите надолу по улица „Институтска“. Милиционерите помитат барикадите и около 16 часа плътно се приближават до Майдана. Хотел „Украйна“ остава зад линията на фронта на територия под контрола на правителствените сили до сутринта на 20 февруари.
На 11:09 Александър Ревазишвили си „спомня“: „Ако не греша на 15-ти или 16-ти февруари …Пашински ни заведе в сградата на Консерваторията„. Ще припомним, че на 24 февруари 2014 г в интервю за „Украинска правда“ Володимир Парасюк заявява, че активистите от Евромайдана заемат сградата на Консерваторията на 19 февруари. Намираме потвърждение на думите му в новините от същия ден: „На 19 февруари сутринта активистите завзеха няколко нови сгради в центъра на столицата: Централната поща, консерваторията и Държавната агенция за телевизия и радио„.
На 12:35 Микалесин демонстрира кадри, на които мъже в камуфлаж стрелят през прозореца на хотелска стая.
Открихме това видео. То е качено на 20 февруари 2014 г. в канала на RT Ruptly на Youtube под название „Ukraine: Snipers target police in Independence Square„. В коментарите под видеото потребители отбелязват, че едва ли тези мъже могат да бъдат наречени снайпери, защото оръжията им са въздушна пушка и пистолет Глок с гумени куршуми. От видеото също не става ясно по кого точно стрелят тримата мъже.
Ще се върнем към кадрите, с които започва материалът, качен на сайта на „Документални“. Те са взети от любителско видео, заснето пред Октомврийския дворец в Киев на 20 февруари 2014 г. от потребителя Konstantin Piontkovsky броени секунди след убийството на активиста на Майдана Володимир Мелничук. На 1:46 се чува въпросът на оператора към сътрудник на медицинската служба: „Откъде стреляха?“, той му отговаря: „От „Украйна““ (хотел „Украйна“ – бел.ред.). Този разговор е включен в италианския филм като потвърждение на разказа на „грузинските снайперисти“, че техните позиции са били именно в хотела и от там са стреляли по протестиращите.
Но разследването установява, че Володимир Мелничук е бил убит с патрон с калибър 8-9 мм от автомат „Калашников“ и изстрелът е произведен не от хотела, а от барикада, близо до станцията на метро „Хрешчатик“. Експертизата показва, че с такова оръжие с такива боеприпаси е стрелял „Беркут“. Този случай вече се разглежда в съда. На подсъдимата скамейка са сътрудници на „Беркут“.
Ще отбележим, че постоянно се появяват нови факти и свидетелства за обстоятелствата около разстрелите на протестиращите. Например в началото на февруари тази година една от адвокатките на потърпевшите получава на имейла си видео, най-вероятно заснето от хотел „Украйна“, на което са фиксирани 70% от убийствата и нараняванията на активистите. Видеозаписът вече е присъединен към делото и служи като доказателство за вината на правителствените сили в разстрела на активистите на Майдана.
От две години насам украинските съдилища разглеждат делата за разстрела на протестиращите на Майдана. На подсъдимата скамейка са 5-ма сътрудници на т.нар. „черна рота на „Беркут„. Още 21 бивши сътрудници на „Беркут“, заподозрени в убийството на 48 активиста на Евромайдана, се крият в Руската федерация. Руските органи отказват да ги екстрадират в Украйна.
Бившият президент на Грузия Михеил Саакашвили има своя версия защо филмът на Джан Микалесин се появява именно сега: „Всичко си идва на мястото: стари агенти на ГРУ (Главното разузнавателно управление на РФ), властта на Иванишвили (става въпрос за Бидзина Иванишвили – бел.ред.) – най-големия частен акционер на Газпром, каналът на приятеля на Путин – Берлускони, тук са и Медведчук-Рабинович и гьобелсовата фсбешна пропаганда. Срещу нас се бори путинска Русия с филиалите си в различни страни… В Москва са много притеснени от размаха на нашето движение в Украйна и предприемат контрамерки, като в същото време помагат на своето протеже (и стар близък приятел на Порошенко) Медведчук„.
Саакашвили не предоставя никакви доказателства за обвиненията си.
Точно една година преди появата на филма на Микалесин, на 28 ноември 2016 г., в ефира на канал „Россия 1“ бившият министър-председател на Украйна Николай Азаров и бившият председател на Съвета за национална безопасност и отбрана Андрей Клюев, по времето когато президент на Украйна е Виктор Янукович, представят „доказателство“, че уж на Майдана е имало грузински снайперист. Клюев заявява, че притежава протокол от разпит на грузински снайперист, заловен от самоотбраната на Майдана. „Фамилията му е Дихладзе (или Дехладзе – бел.ред.) Владимир от Грузия„, съобщава избягалият в РФ бивш украински чиновник.
https://youtu.be/JTY6CvGwM4Q?t=496
По време на разпита, проведен от представители на Майдана, „грузинският снайперист“ уж заявил, че получавал команда да стреля както по протестиращите, така и по „Беркут“. Азаров допълва, че снайперистът бил докаран в Киев още на 14 февруари.
Търсенето в Google (1, 2)показва, че за човек с такава фамилия знаят само Клюев и Азаров. Не бързайте с извода, че това може да е фалшивото име на един от нашите познати, защото Азаров допълва, че позицията, от която грузинецът уж стрелял сутринта на 20 февруари, била от сграда зад хотел „Казацкая„.
Показваме ви на картата на Киев къде се намира хотел „Козацкая“ и къде е хотел „Украйна“.
Ще припомним, че през май 2014 г. бившият председател на СБУ Олександър Якименко, също избягал в Москва, съобщи, че стрелбата срещу активистите на Майдана се е водела от сградата на филхармонията. Още за фейковете за снайперистите на Майдана, откъде и кога излизат членовете на „Десния сектор“, можете да прочетете в материала ни от май 2014 г.
На 21 ноември тази година началникът на Департамента за специални разследвания на Генералната прокуратура на Украйна Серхий Хорбатюк заяви, че фактите, изложени във филма „Украйна, скритите истини„ не се потвърждават. „Предварителните данни от проверката потвърждават, че създателите на филма не са се опитвали да узнаят истината… Не е имало нито едно обръщение от журналистите към нашите подразделения… които имат експертизите и информация за местата на разстрела„.
По думите на Хорбатюк разказите на тримата грузинци, че те уж пристигнали в Украйна през януари и са живеели в хотел „Украйна“ също не отговарят на действителността. „Проверката ни показа, че такива лица не само, че не са се намирали в хотел „Украйна“, но и изобщо не са влизали на територията на Украйна„. Според Хорбатюк „техните признания, че са водили стрелба по двете страни, също не съвпадат с изводите от експертизите, следствените експерименти за гибелта на правоохранителите на 20 февруари и за убийствата на протестиращите“.
На 21 ноември руският телевизионен канал „Россия 24“ показва филма на Ана Афанасиева „Майдан. 1000 дни след боя„. В него авторката използва разширена версия на интервютата с „грузинските снайперисти“ на Джан Микалесин и повтаря неговата версия, че зад убийствата на Майдана стоят лидерите на опозицията и бившият президент на Грузия Михеил Саакашвили.
В края на 70-те италианският журналист Джан Микалесин е бил боец на Младежкия фронт – младежка организация на италианското неофашистко движение MSI. Сега военният кореспондент не крие симпатиите си към Кремъл. Просто идеален кандидат за ролята на полезен идиот за Кремъл…
Материал на българската редакция на Stopfake.org
UPD: Журналистите от tagesschau.de откриват информация за един от „грузинските снайперисти“ – Александър Ревазишвили (Aleqsandre Revazishvili ) в криминалната хроника на Грузия. През 2011 година грузинските органи разкриват жестоко убийство, извършено през 1994. На 18 януари 1994 г. група престъпници, сред които и Ревазишвили, отвличат 19-годишния Вазген Минасян и поискват от баща му 150 000 долара откуп. След като получават първата партия от 15 000 долара, го връщат, но след това се уплашват да не ги разкрият и убиват момчето и родителите му. Грузинските власти откриват 3 члена на бандата – Георги Отарашвили, Реваз Деметрашвили и Александре Ревазишвили. Ревазишвили е осъден на 3 години лишаване от свобода и излиза от затвора на 14 август 2014 г – тоест половин година след описаните във филма на Микалесин събития.
