Независимите разследвания на Amnesty International и ОССЕ опровергават “версията” на пропагандистите, че сградата на драматичния театър била взривена от украинските военни отвътре. Според изводите на Amnesty International атаката срещу Драматичния театър е била извършена умишлено от руски военни. Най-вероятно двете 500-килограмови бомби, разрушили театъра, са били пуснати от руски самолет. Точният брой на жертвите не е установен окончателно. 12 са само жертвите, идентифицирани от експерти на Amnesty International, а останалите тела все още остават неидентифицирани.
Русия продължава да полага усилия за прикриването на своите военни престъпления, извършени на територията на Украйна. Тази седмица така наречената „прокуратура на ДНР“ публикува своите „заключения“ относно удара по драматичния театър по време на боевете за Мариупол – те, както пишат руските медии, уж „опровергават версията за въздушен удар“ и „доказват“, че взривът уж бил избухнал вътре в помещението. Нещо повече, така наречената „ДНР“ заяви, че на мястото на експлозията са намерили останките само на 14 жертви, а информацията за тристата жертви на въздушния удар „не е нищо повече от лъжа и фейк“.
Във временно окупираната Донецка област „изключват“ да е имало руски въздушен удар по сградата на Мариуполския драматичен театър и заявяват, че при разчистването на развалините уж не били успели да открият „нито един разрушителен елемент, нито една част или елемент от авиационна бомба или други боеприпаси“.
„Ние стигаме до извода, че най-вероятно в сградата вътре е експлодирало някакво взривно устройство без снаряд“, – се казва в тяхното изявление. Пропагандистите също така разпространяват фейка, че „украинските националисти“ уж били изградили огневи точки в сградата, а някои очевидци дори „свидетелстват“, че няколко дни преди експлозията хора във военна униформа уж били вкарали вътре някакви кутии, вероятно с експлозиви. Твърди се, че това била вероятната причина за взрива в драматичния театър.
Изявленията на така наречената „прокуратура на ДНР“ не са нищо друго освен опит да се прикрият военните престъпления, извършени от руската армия срещу мирните жители в Мариупол. За това свидетелстват както разследванията на международните организации Amnesty International, Human Rights Watch и ОССЕ, така и данни, публикувани от местните власти.
Кой е нанесъл удара?
На 30 юни международната правозащитна организация Amnesty International публикува собствено разследване за бомбардировката по Мариуполския драматичен театър, озаглавено „Деца: атака срещу Донецкия областен академичен драматичен театър в Мариупол„. По време на разследването експертите на организацията правят анализ на показанията на 53 оцелели и очевидци; на сателитните снимки на сградата на драматичния театър; на данни от радарите, взети непосредствено преди и веднага след атаката; на фото- и видео материалите от архивите на свидетели и от социалните мрежи; на два комплекта архитектурни планове на театъра.
„След няколко месеци задълбочено разследване, анализ на сателитните изображения и интервюта с десетки очевидци стигнахме до заключението, че тази атака е безусловно военно престъпление и е извършена от руската армия”, – заяви Генералният секретар на Amnesty International Агнес Каламар.
Екипът за реагиране при кризи на Amnesty International стига до заключението, че атаката срещу драматичния театър е “ извършена почти сигурно от руски изтребител, който е пуснал две 500-килограмови бомби върху сградата”.
Amnesty International разглежда и няколко алтернативни теории за това кой е отговорен за атаката и какво оръжие е могло да бъде използвано: удар по сградата от руска крилата ракета или удар по сградата от друг вид оръжие. Въз основа на наличните доказателства разследването на Amnesty International в крайна сметка стига до извода, че най-правдоподобното обяснение е умишлен въздушен удар по цивилен обект.
Най-малко трима свидетели потвърждават пред Amnesty International, че са чули звук на самолет и падащи бомби. Изследването на сателитните изображения, както и на снимки, и видео, направени след удара, показват, че боеприпаси с експлозивно действие са пробили покрива от източната страна на театъра и са детонирали в залата за зрители, най-вероятно на нивото на сцената. Също така специалистите на организацията заедно с физик изграждат математически модел на детонацията, който обяснява теорията за двете авиобомби, пуснати върху сградата на драматичния театър.
Имало ли е украински войници в театъра?
Няколко дни преди въздушния удар кремълската пропаганда започна да разпространява дезинформацията, че в сградата на драматичния театър уж се е базирало подразделение на полка „Азов“, което според информацията на агитпропа, планирало да минира сградата. Сега същата тази версия „обрасва“ с нови подробности – например кремълският агитпроп съобщава, че на мястото на експлозията уж така и не били намерени фрагменти от авиационна бомба, а някои свидетели твърдят, че в навечерието на 16 март били видели украински войници, които внасяли кутии с експлозиви в помещението.
Това обаче не е вярно.
В Amnesty International заявяват, че сградата е била граждански обект – театърът е бил център за раздаване на лекарства, храна и вода, както и място за събиране на хората, които са се надявали да се евакуират по хуманитарните коридори. В дворовете от двете страни на сградата е имало надписи с гигантски букви „Деца“, които ясно се виждат на сателитните снимки и не са могли да останат незабелязани от руските пилоти.
Руската версия, че драматичният театър бил взривен от украинските военни, не издържа на никаква критика. Анализатори на Amnesty International изчисляват, че за подобна експлозия са необходими най-малко 400-800 кг експлозиви, които биха заели пространство от приблизително един кубичен метър. Освен това, предвид характера на щетите в театъра, тези експлозиви е трябвало да бъдат поставени върху или над сцената. Тъй като стотици хора са се укривали в тази сграда, включително и в концертната зала, не е било възможно тайно да се постави толкова голямо количество тротил.
Освен това нито един от 28-те оцелели, интервюирани от Amnesty International, нито други свидетели около театъра в деня на нападението, не е предоставил никаква информация, сочеща, че украинските военни са използвали театъра като база за операции, място за съхранение на оръжия или място откъдето да предприемат атаки.
На 13 април Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикува доклад за въздушния удар по Мариуполския театър. Те също така не успяват да намерят потвърждение, че украинските военни са имали база в сградата на драматичния театър или че батальон „Азов“ е минирал помещенията. От ОССЕ заявяват, че въздушното нападение срещу драматичния театър е „грубо нарушение на международното хуманитарно право“.
Броят на загиналите
Малко след експлозията официалните власти на Мариупол заявяват, че в театъра са загинали няколкостотин души, които са се криели по това време в помещенията му. На 16 март, само няколко часа преди терористичната атака, международната правозащитна организация Human Rights Watch разпитва повече от дузина жители на Мариупол, които са се евакуирали от града в Запорожие предишния ден. Двама от интервюираните споменават за цивилни лица, укриващи се в мазето на театъра в Мариупол. Една от тях, лекарка, казва, че е посетила театъра няколко дни преди да замине и че там е имало между 500 и 800 цивилни. Друг мъж, който през последните две седмици е доставял храна, вода и лекарства до убежища в целия град, казва, че няколко пъти е доставял хуманитарна помощ до театъра, където са се намирали от 500 до 700 цивилни.
Въпреки това от Amnesty International заявяват, че свидетелствата, получени от множество източници, не дават възможност да се изчисли точния брой хора, които са се укривали в сградата на драматичния театър по време на удара. Оцелелите свидетели дават оценки, вариращи от 300 или 400 до над 1000.
В организацията предполагат, че в театъра по време на експлозията е можело да има по-малко хора, отколкото се е съобщавало по-рано. Вероятно много хора са успели да евакуират от града в периода между 14 и 16 март, когато започват да работят „зелените коридори“. Доказателствата, събрани от Amnesty International, показват, че повечето от останалите в театъра са имали възможност да се скрият в по-безопасни зони на сградата. Хората, намиращи се в полевата кухня на улицата и непосредствено на сцената и в първите редове в залата за зрители, най-вероятно са получили тежки наранявания и са загинали.
Amnesty International интервюира 28 души, които са присъствали в театъра по време на удара, включително шестима, които са станали свидетели на експлозията от разстояние, и осем души, които са отишли в театъра след удара, и стига до заключението, че в резултат на въздушния удар са загинали „най-малко дузина души, но също така е вероятно много загинали да не са били отчетени“.
Много свидетели разказват на Amnesty International, че са видели окървавени тела и откъснати части от тялото, включително крака и ръце, в развалините на разрушената сграда след удара. Един от интервюираните съобщава, че е посетил театъра около седмица след терористичната атака и е разговарял със служител на службите за извънредни ситуации на т. нар. „ДНР“. Той му е казал, че всеки ден изравяли около 3-4 трупа.
В организацията обръщат внимание, че при създалата се ситуация е трудно да се установи дори приблизителния брой на жертвите. След въздушната атака срещу театъра полицията и службите за извънредни ситуации не са имали безопасен достъп до сградата. Те също така не са могли да започнат да търсят оцелелите с помощта на тежка техника. Освен това, тъй като руските войски поемат контрола над района, те не са позволявали на независими журналисти и цивилни да имат свободен достъп до сградата. Съветникът на кмета на Мариупол Петро Андрюшченко също съобщава, че Министерството на извънредните ситуации на Русия и т. нар. „ДНР“ умишлено не са допускали жителите на Мариупол да разчистват развалините на драматичния театър – за да скрият военните престъпления, извършени от руската армия.
„Естеството на атаката – мястото на удара вътре в сградата, както и вероятното използвано оръжие – и липсата на някакъв потенциално легитимен военен обект наблизо, убедително свидетелства, че предполагаемата цел е била театърът. Като резултат нападението вероятно представлява умишлена атака срещу цивилен обект, което е военно престъпление“, – се казва в доклада на Amnesty International.
Това не е първият опит на кремълския агитпроп да скрие военните престъпления, извършени от руските военни. По-рано StopFake опроверга подобни фейкове: „Фейк: Наличните доказателства потвърждават само военните престъпления на ВСУ в Буча”, “Фейк: В САЩ нарекоха събитията в Буча „украинска пропаганда“ (на руски), “Фейк: Международните организации не искат да разследват трагедията в Буча” (на руски), “Фейк: Масовите жертви сред цивилното население на Киевска област са инсценировка”.
