Източник: Денис Волков, РБК
Мащабът на митингите в неделя беше отражение на спада на доверието към властите и целенасочената работа на командата на Навални. Но по-нататъшната динамика на протестите зависи от това дали стандартът на живот на гражданите ще продължава да се влошава.
Според някои оценки на 26 март на митинги по цялата страна излязоха около 60 000 човека в 82 града. Най-много хора дойдоха на несъгласуваните акции в Москва, Санкт-Петербург, Екатеринбург, Новосибирск. По-малки, но все пак необичайно многолюдни за тези градове, митинги преминаха и в други областни центрове. Свидетелствата на участниците и публикуваните снимки показват, че повечето са младежи, включително и непълнолетни. Съдейки по репортажите от мястото на събитията на мероприятията е преобладавало доброто настроение, хората много са се шегували, дори по време на задържанията на някои лица се виждат усмивки, въпреки че арестите общо взето са били груби и само в град Москва в полицейските участъци попадат повече от хиляда човека.
Както често се случва, много хора не очакваха такива протести – не можаха да ги предвидят. И както сега се шегуват някои колеги, много скоро хората, имащи отношение към проучванията, могат да получат държавна поръчка за изследване на младежта. Ние ще се опитаме да използваме данните и обясненията, с които разполагаме до този момент.
Предпоставки за протеста
Новата вълна на протести до голяма степен стана възможна, защото „ефектът на Крим“ вече започна да се изчерпва. По много показатели обществените настроения сега са по-негативни, отколкото преди 2014 г. За това свидетелства динамиката на индекса на социалните настроения – интегрален показател, който се измерва от Левада-център. Той се отнася до личното положение на човека, оценява неговото благосъстояние, надеждите за утрешния ден. Съвкупният рейтинг на властта, ако вземем предвид не само стабилно високия рейтинг на Путин, но и оценките за дейността на правителството, днес е с 20 пункта по-нисък, отколкото в края на 2014 г. Върху него оказва влияние не само намаляването на еуфорията, но и последствията от икономическата криза: дори официалните данни свидетелстват, че хората в Русия днес живеят по-зле, отколкото преди три години. От значение е не само влошаването на нивото на живот, но и постепенното нарастване на чувството, че са попаднали в задънена улица, невъзможността да променят нещата, липсата на перспективи в живота. Това особено остро трябва да го преживяват образованите млади хора, които също като Навални „отказват да повярват, че Русия е провалена страна“. При това темата за корупцията се възприема по-скоро като символ на недоволството, несправедливостта на ситуацията, отколкото като социално зло, с което хората се сблъскват всеки ден. Тези изменения в обществените настроения често остават незабелязани от експертите, които фокусират вниманието си единствено върху високите рейтинги на президента и не обръщат внимание на останалите показатели.
Но през последните няколко години имаше достатъчно преки свидетелства, че недоволството постепенно се трупа. За това свидетелстваха и увеличението на трудовите протести, нарастването на броя на акциите за съхраняването на градската среда, протестите в цяла Русия на тираджиите и фермерите, и неотдавнашният скандал с демонстративното и неуважително отношение към петербуржците при предаването на Искаакиевския събор под разпореждането на църквата. Но може би най-красноречивото доказателство, че подкрепата за властта намалява, станаха резултатите от парламентарните избори през септември 2016 г., когато повечето жители на големите градове не отидоха да гласуват. В края на краищата неотдавнашните срещи на Навални с привържениците му и прословутата история с учениците от Брянск и околните населени пунктове също свидетелстват за растящото недоволство, и активизацията на част от градската публика (и на първо място на младежта). Тези и други примери за ерозията на посткримския консенсус много анализатори и коментатори просто не отчетоха – или под влияние на телевизионната пропаганда, или под влияние на самохипнозата.
Многолюдието на вчерашните протестни акции само отчасти може да бъде обяснено с влошаването на обществените настроения. То в голяма степен е резултат от съзнателната и целенасочена работа на самия Алексей Навални. Той постигна това, което не направиха демократическите партии преди половин година по време на избирателната кампания за Държавната Дума. При това често се забравя, че Навални не е просто човек, а е политическа машина, команда от съмишленици и професионалисти, които са способни да се самообучават като невронна мрежа. В основата на успеха на командата на Навални стои усърдна ежедневна работа за разширяването на базата от поддръжници, планомерно усвояване на нови канали за комуникация с хората в столицата и регионите.
На мен ми се струва, че на митингите дойдоха хората, към които се обръщаха Навални и командата му и до които стигнаха техните идеи. Отначало с филма „Той не ви е Димон“ – към днешна дата той има 12 милиона преглеждания в YouTube. Освен това благодарение на агитацията в социалните мрежи, чиято основна аудитория в Русия се състои именно от младежи. Важна роля изиграха и неотдавнашните срещи на Навални в качеството му на кандидат за президент с неговите привърженици. Тези мероприятия въздействат не само непосредствено върху присъстващите. Не по-малко значение има отзвукът от тези срещи, укрепването на репутацията на Навални като политик, който общува директно с хората, а не само чрез интернет. Още през 2013 година по време на изборите на кмет на Москва Навални въведе модата да се среща с избирателите си и сега това отново доказа своята резултативност.
Какво ще стане по-нататък?
И все пак опияняващият въздух на свободата, порция от който някои от читателите на този текст със сигурност са получили в неделя, не трябва да ви замайва главата. Въпреки че протестите се оказаха неочаквани, важни, радостни (или плашещи), не трябва да надценяваме техния мащаб и ефекта, който ще последва. Алексей Навални потвърди, че умее да работи с протестния електорат, потвърди и своето лидерство сред демократическата опозиция, още повече на фона на това, че много от известните политици така и не се появиха на митингите в неделя. Но едва ли е оправдано да очакваме стремителен ръст на популярността му в условията на държавен монополизъм в СМИ.
В протестните акции участва младежта, но само градската, образованата, интересуващата се от политика част от нея. Повечето млади хора, както и преди, си остават индиферентни към политическите събития и са доволни от живота си. Те по-често подкрепят съществуващия строй, отколкото руснаците като цяло.
Не трябва да забравяме, че значителна част от акциите, които се проведоха в последно време, преминават под социални лозунги. Както показват изследванията, участниците в такива мероприятия много често не искат да повдигат политически искания. Понякога това е напълно съзнателно, тъй като хората се надяват да накарат властите да решат проблемите им, понякога хората просто не могат да осъзнаят дълбочината и системния характер на ставащото. Така или иначе солидарността с участниците в други протестни акции е по-скоро изключение, отколкото правило. И затова отношението на населението към исканията на митингите в неделя е важна проверка за това как се променят настроенията. Допускам, че заради мълчанието на федералните канали значителен брой руснаци няма да разберат за станалото. Но е много по-трудно да скриеш акция, която се провежда по цялата страна, отколкото някакъв отделен протест. И в това Навални за сега надигра властта.
Освен това е важно да се разбере, че днешните обществени настроения за сега се отличават от тези, които бяха разпространени в края на 2011 г. Да, по много показатели те са по-негативни, отколкото до Крим. Но през последната година започна бавно да се укрепва потребителският оптимизъм. Индексите на социалните настроения през последните няколко месеца също тръгнаха нагоре, а не надолу, като се подобри и отношението на хората към властта. Спадът на доходите, който продължаваше около две години, също спря в началото на 2017 г., поне според субективните усещания на нашите респонденти. За сега не е ясно дали тази тенденция за подобряване на социалното самочувствие ще се закрепи или това е само временно явление, и показателите отново ще тръгнат надолу. Но тази неопределеност на събитията прави нашия живот интересен.
Източник: Денис Волков, РБК
Денис Волков е социолог, експерт на Левада-център
