Източник: Павел Новиков за Крым.Реалии
Защо хората в съседна Русия измислят историите за „влаковете на Десния сектор“ към Крим, „разпънатото на кръст момченце“ в Славянск и други подобни фейкове? Как руското общество постепенно свиква да живее във фалшиво информационно пространство? Възможно ли е хората да се противопоставят на действията на властите в условията на кремълската пропаганда?
Тези и други въпроси обсъдиха водещият на проекта „Дневно шоу“ на Радио Крым.Реалии Павел Новиков и руският писател и журналист, военният кореспондент Аркадий Бабченко.
– Защо се създават фейкове, ако след няколко часа те ще бъдат опровергани?
Руските медии не предлагат информация, а омраза, просто тя е в обвивката на новина
– Тази измислица все още работи. Това може да бъде пълна глупост, но тя все пак остава някъде в подсъзнанието. А руският телевизионен зрител има паметта на златна рибка: след три дни вече не си спомня какво са му говорили. Важно е да се разбере, че руските медии не предлагат информация, а омраза, просто тя е в обвивката на новина. Русия е страна, която отдавна живее във фалшивите новини, още от времената на Съветския съюз. Сега пред очите ни се ражда митът за сваления пилот в Сирия, който уж се самовзривил с граната, произнасяйки думите „За момчетата!“.
– Това да не би да е нов тип фейк?
– Не, това е типичен военен мит. Те обикновено са много упорити, но преди нямаше задача да бъдат произвеждани. За пръв път те бяха използвани като информационно оръжие през 2008 г. по време на окупацията на Южна Осетия. Имам предвид онези „2000 убити жители в Цхинвале“, които при проверка се оказаха 150. Именно от тогава руските медии започнаха да създават информационен шум и да замърсяват ефира с фейкове. Не е важно какво ще остане от тях: ако нещо е останало в главата, значи е имало нещо такова. И до сега някои хора вярват в „разпънатото на кръст момченце“ от Славянск.
– Но защо, ако това често това противоречи на баналната логика?
– Тези фейкове често са емоционални и попадат веднага в подсъзнанието, заобикаляйки мисловните центрове. Започваш да говориш с някой човек, да му показваш, да доказваш, че две по две е четири, а пред очите му пада перде и край, вече няма контакт. В Съветския съюз имаше цяло поколение хора, които умееха да четат новините между редовете, а в Руската федерация такива не се появиха. Такива хора сега не са нужни. Сега има интернет, има лесен достъп до информацията, а за това, което не се вписва в картината на света, хората просто не искат да четат. Вярно е, че обществото не може да бъде държано дълго в състояние на истерика, хората се уморяват. Освен това трябва постоянно да се повишава градусът на шизофренията и рано или късно ще се наложи да кажете такава глупост, в която вече никой няма да повярва. Сега тази машина е забавила обороти, но когато дойде следващият пик, истериката може да се повтори в още по-ярка форма.
– Да предположим, че през 2014 или 2015 руснаците са могли действително нещо да не разбират, но сега, четири години по-късно, нима не е ясно, че техните власти участват в конфликта в Донбас?
За руснаците не е важна територията, а величието, което получават с това хапче под формата на нова територия.
– Аз мисля, че те всичко много добре разбират – и за Донбас, и за сваления „Боинг“, и за наемниците от ЧВК „Вагнер“ в Сирия. Просто не искат открито да го признаят, защото не им е комфортно. Човек не може да каже сам за себе си: да, аз съм роб на пропагандата, аз подкрепям агресията срещу друга държава. И изобщо аз считам, че инфантилизмът се превърна в национална идеология на Руската федерация. Това е хронична неспособност да се носи отговорност, а държавата я подкрепя по всевъзможен начин. Знаете, че след 2014 вече не ми пука какво ще стане с тази страна. Тя не иска да се изменя, тя иска да си живее така. За руснаците не е важна територията, а величието, което получават с това хапче под формата на нова територия. Може би при нас да е пълна разруха, но пък сме велики! Това работи, хората са готови да търпят несгоди. Единственият ми съвет е – заминавайте. Или напълно се откъснете от официозния информационен поток.
– Но все пак ще трябва да си взаимодействате с руското общество на битово ниво. До колко това днес е комфортно или некомфортно?
Русия сега е страна, предназначена за пребиваването на физически силни мъже, които могат да се защитят
– Нивото на агресия в руското общество е много високо. От собствен опит знам, че всяко излизане от дома е като военна операция. Не си погледнал някого както трябва, настъпил си го по крака – могат да те убият и това не е преувеличение. Русия сега е страна, предназначена за пребиваването на физически силни мъже, които могат да се защитят. Това още не е Конго, където децата секат ръцете на другите с мачете, но ние отиваме натам. Хубавото е, че такива режими със сигурност имат край. Но този режим все още им марж на безопасност, и обществото още го има. И за сега някак си оцелява.
Източник: Павел Новиков за Крым.Реалии
Текстовата версия на материала подготви Владислав Ленцев
