Източник: Юрий Бершидский, за The Insider
След срещата с Донълд Тръмп в Хелзинки Владимир Путин даде интервю на журналиста от телевизионния канал Fox News Крис Уолъс. Виждаше се, че Путин се чувства доста неловко и от време на време се опитваше да избяга от въпросите на интервюиращия. Когато го питаха за руските хакери, проникнали в електронната поща на избирателния щаб на Хилъри Клинтън и публикували писмата й, той настояваше, че обнародваният материал не е бил фалшифициран, което никой и така не е отричал. А когато журналистът започна да говори за руските въздушни удари по жилищните квартали в Сирия, и по-специално срещу Алепо (Халеб) и Източна Гута, Путин не измисли нищо по-добро от това да се опита да измести разговора към бившата „столица на ИДИЛ“, която беше бомбардирана от американските ВВС. Въпреки това не винаги му се получаваше да избегне отговора на директните въпроси и на няколко пъти Путин трябваше да прибегне до измама. Ето някои от най-ярките примери.
- За „готвача на Путин“ Евгений Пригожин и намесата в американските избори
В.Путин: „А сега що се касае до конкретните обвинения. Преди всичко господин Мюлер отправи обвинения срещу една от нашите компании, която се занимава с дребен бизнес, преди всичко с ресторантьорство. Аз вече съм говорил за това. Тази компания нае американски адвокати и защитава името си в американския съд. Американският съд все още не е открил нищо, никаква намеса от страна на тази компания„.
Причината, поради която съдът не е открил никакви доказателства за намеса в американските избори на структури, свързани с Пригожин, е много проста – той още не е започнал да разглежда делото по същество.
Непосредствено преди интервюто за Fox News на съвместната пресконференция с Тръмп Путин заяви по този повод: „Ние чухме обвинения по адрес на фирмата „Конкорд“. Доколкото ми е известно тази фирма е наела американски адвокати и всички обвинения по неин адрес се провалят в американския съд“. Но това не е така, слушанията още не са започнали. Единственото, което за сега е постигнала защитата на „Конкорд“, е съгласие от страна на обвинението за достъп до конфиденциалните материали на делото.
А когато Путин нарича „Конкорд“ „дребен бизнес“, той откровенно лъже интервюиращия и американските телевизионни зрители. Собственикът на „Конкорд“, „дребният бизнесмен“ Евгени Пригожин, известен под прякора „готвачът на Путин“, през 2017 е заемал 83 място сред най-богатите жители на Санкт Петербург; състоянието му се оценява на 11 милиарда рубли. И той се занимава не само с ресторантьорство. Пригожин притежава голям медияхолдинг, до неотдавна неговата компания постоянно печелеше тендери за строителство на военни обекти, доставка на хранителни продукти за военни поделения, организация на почистването на казарми и учебни заведения на Министерството на отбраната. Да не говорим, че знаменитата „фабрика за тролове“, която принадлежи на Пригожин, също изобщо не е „дребен бизнес“.
През 2016 година журналистите от интернет-изданието „Фонтанка“ установиха, че Пригожин има отношение към финансирането на така наречената частна военна компания „Вагнер“, участвала във войната в Източна Украйна и в Сирия (фактично тя представялва нелегално въоръжено формирование, тъй като руското законодателство не предвижда никакви частни военни компании). И, накрая, с Пригожин са свързани компании, които се занимават с добив на нефт в Сирия и злато в Судан, при това тези обекти се охраняват от компанията на наемниците от „ЧВК Вагнер“.
Хакнатите писма на Пригожин показват, че той е имал много тесни връзки и с Путин, и с Медведиев. Например Путин му е помогнал да получи „Елисеевския гастроном“.
2. За анексията на Крим
В. Путин: „Искам да Ви поправя, присъединението на Крим към Русия не е анексия, защото единствената форма на демокрация е свободното изразяване на волята на хората, които живеят на определена територия. Хората в Крим дойдоха на референдума и гласуваха за независимост и присъединение към Руската федерация. Ако това е анексия, тогава какво е демокрация?“
Така нареченият референдум за отделянето на Крим и Севастопол от Украйна, и присъединяването им към Руската федерация беше проведен въпреки законите на Украйна. Конституцията на Украйна изобщо не предвижда възможността за регионални референдуми и предвижда само общонационални. Ще отбележим, че и конституцията на РФ също не позволява провеждането на подобни референдуми. Референдумът бе проведен без украински и международни наблюдатели в условията на окупация на полуострова от военнослужещи в униформа без опознавателни знаци; по-късно Владимир Путин призна, че това са били руски специални части. Самото решение за референдума бе взето, когато така наречените „вежливи хора“ – руските спецназовци – завзеха сградата на Върховния съвет на Крим.
Русия, която е свързана с Украйна с „Голям договор“ за дружба и сътрудничество, беше задължена да признава териториалната цялост на съседната страна и, следователно, не е трябвало да реагира на резултатите от незаконния от гледна точна на Украйна референдум, но въпреки това тя веднага гласува конституционен закон за влизането на Крим и Севастопол в състава на РФ. Ако се изразим с езика на Путин, ако това е демокрация, тогава какво е анексия?
Всъщност и руската конституция не предвижда подобни референдуми. Освен това Русия разглежда призивите за регионални референдуми за излизането от състава на РФ като наказателно престъпление (член 280.1 от Наказателния кодекс: „публичните призиви към осъществяването на действия, насочени към нарушаването на териториалната цялост на Руската федерация“) и се наказват с лишаване от свобода до пет години. Дори самата дискусия за това дали една или друга територия може да бъде независима или да принадлежи на друга държава в Русия също е престъпление. Например Заволжският районен съд в град Твер призна местния жител Андрей Бубеев за виновен за „публични призиви за осъществяването на дейност, насочена към нарушаването на териториалната цялост на РФ“ (член 280.1) за репост на статия, в която се е твърдяло, че Крим принадлежи на Украйна. По същия член е възбудено наказателно дело срещу Илми Умеров, заместник председателя на Меджлиса на кримскотатарския народ, след като той изрази несъгласието си с кримския референдум.
И изобщо отношението към провеждането на референдуми в Русия е твърде специфично. Например миналата година Тверският съд в Москва произнесе присъда за екстремизъм срещу членовете на инициативната група, предлагаща провеждането на референдум „За отговорна власт“. По четири години колония получиха инженер Валерий Парфьонов и подполковникът от ВВС Кирил Барабаш, а журналистът от РБК Александър Соколов беше осъден на три години и половина колония.
3. За виртуалния ракетен удар по Флорида
К. Уолъс: „През март вие представихте ново поколение руски ракети, както вие я нарекохте „непобедима ракета“, която може да надхитри цялата наша противоракетна отбрана, и дори показахте видеоматериал, който демонстрира как тази супер ракета лети над САЩ и се спуска във Флорида. Там, където господин Тръмп има дом. Това ескалация на надпреварата във въоръжаването ли е или бе направено специално с цел провокация?“
В. Путин: „Що се отнася до видеоматериалите, те не доказват, че тази ракета е насочена срещу територията на САЩ. Трябва да гледате внимателно нашите видеоматериали. Това първо. Второ: всички наши нови ударни системи са насочени…“
К. Уолъс: „Там беше написано „Флорида““
В. Путин: „Не, там не беше написано „Флорида“. Това не е истина. Погледнете още веднъж и то по-внимателно. Там не е написано „Флорида“. Там е ясно, че лети към другата страна на кълбото“.
К. Уолъс: „Можехме да го видим на картата“
В. Путин: „Не, не се вижда на картата. Погледнете внимателно, внимателно погледнете, и не плашете населението си с несъществуващи заплахи. Да-да, погледнете внимателно. Искате ли да ви подаря това видео?“
Ние не знаем какво видео е предлагал на американския журналист като подарък Путин, но в този видеофрагмент, който бе показан по време на речта на Путин с послание към Федералното събрание през март 2018 година, лесно се познават очертанията на Флорида (обърнете внимание на контурите на залива Тампа-Бей и езерото Окичоби).
4. За политическите убийства в САЩ
К. Уолъс: „Искам да ви попитам не от международна гледна точка, а от вътрешна, руска гледна точка, защо толкова хора, които са били против Владимир Путин, изведнъж са били убити? Сергей Скрипал, бившият офицер от разузнаването и двоен агент стана жерта на атака с нервнопаралитичен газ, край Кремъл също загина опонент, Анна Политковска беше убита. Защо толкова много хора, които са политически опоненти на Владимир Путин, са били подложени на такива нападения?“
В. Путин: „Първо, ние всички имаме политически противници. И президентът Тръмп има много политически противници. Да вземем който и да е човек, който се занимава с държавна…“
К. Уолъс: „Но те са живи„.
В. Путин: „Не винаги. Какво, не са ли убивали президенти при вас? Или вие го забравихте? Кенеди къде беше убит, в САЩ или в Русия? А какво се случи с Кинг? Какво изобщо се случва при сблъсъци между полицията и членовете на гражданското общество, да кажем етничните негърски организации? Това при нас ли става или при вас? Това става при вас. Вие си имате много свои проблеми„.
Не е съвсем ясно какво отношение имат убийствата на Кенеди и Кинг през 60-те години на миналия век към убийствата на руските журналисти и опозиционери. И въпросът не е само в това, че Путин апелира към събития, станали преди повече от 50 години, и дори не в това, че нито един от убитите братя Кенеди не е бил опозиционер по време на убийството, но и в това, че двамата Кенеди, както и Мартин Лутър Кинг не са били убити от представители на властта, докато в Русия в повечето случаи за поръчковите убийства подозират именно федералните или регионални власти.
5. За външнотърговския баланс
В. Путин: „Сега на нашия пазар европейците продават стоки на 100 милиарда долара годишно плюс още услуги за 50 милиарда. Китай продава на нашия пазар стоки за около 57 милиарда долара. А знаете ли САЩ за колко? За 12. А услуги – за 5. Това е резултатът от вашата политика, включително вашите санкции„.
Путин разбира се не е икономист, но едва ли не знае, че Европейският съюз също въведе санкции срещу Руската федерация и все пак остава неин най-голям търговски партньор. В това, че обемът на търговия между САЩ и РФ е относително неголям, е виновна не толкова политиката, колкото географията.
В икономиката съществува така нареченото „гравитационно уравнение“ за търговията между две страни: обемът на търговия е в пряка зависимост от размера на икономиката на две страни и в обратна зависимост от разстоянието между тях. За това например неотдавна напомни лауреатът на Нобелова награда по икономика Пол Кругмън в своята колонка за икономическите аспекти на Брекзит. Там той сравнява британския износ в европейските страни, САЩ, Канада и Япония: с всички тези страни Британия е имала прекрасни отношения до скоро, но обемът на експорт в САЩ и Канада е много по-малък, отколкото в Европа, а в Япония е още по-малък и това се обяснява само с разстоянието.
Освен това американските стоки и услуги са много по-скъпи от китайските. Благосъстоянието на руснаците през последните години намаля (средните заплати паднаха дори по-ниско от китайските), и заедно с тях падна и търсенето на скъпи американски стоки.
Източник: Юрий Бершидский, за The Insider
