Източник: Александра Вагнер за Радио Свобода
Протестът, който първоначално възникна заради увеличението на данъците върху горивата, обрасна с нови искания, в него се появи „служба за охрана“, сред чиито лидери са няколко души, воювали в Донбас на страната на сепаратистите от самопровъзгласилите се „народни републики“. За това се разказва във филма на чешките документалисти, за който средствата частично са събрани в интернет. Сред донорите са предимно хора, които се интересуват какво всъщност става във Франция.
https://www.facebook.com/radiosvoboda/videos/992883120919151/
Във филма се казва, че през последните няколко месеца движението на „жълтите жилетки“ значително е еволюционирало. Сега протестиращите са по-радикални: те настояват за оттеглянето на президента Еманюел Макрон и въвеждането на пряка демокрация във Франция. „От самото начало протестите обхващаха вътрешни проблеми, френски проблеми“, – разказва авторът на филма Войтех Богач. – Но постепенно те започнаха да засягат и други теми: протест срещу правителството на Макрон, чувството, че има някакъв дефицит на демокрация. А когато звучи темата за пряка демокрация, референдуми, възниква подозрението, че в това е намесена Русия, защото в цяла Европа съществуват подобни групи и движения, противопоставящи се на съвременния либерален истаблишмент. Русия намира съюзници сред хората, на които все нещо не им достига“.
„Френските медии критикуват проявите на антисемитизъм, расистките изказвания на „жълтите жилетки“, но например, RT, „Sputnik“ или дружествените им сайтове оставят това настрана, защото дискусиите по тези теми се смятат за маргинални в движението“, – разказва Елин Леклерк, журналистка на Le Monde. Именно това, според нея, е причината членовете на движението „жълти жилетки“ яростно да критикуват френските журналисти и да обичат руските медии.
„Жълтите жилетки“ са интересни на руските държавни медии, очевидно е, че от тяхна страна има някаква подкрепа, – казва Войтех Богач. – „Жълтите жилетки“ обичат медии като „Sputnik“, Russia Today, Ruptly, защото те показват реалността такава, каквото я виждат „жълтите жилетки“. И благодарение на това Русия става симпатична на участниците в протеста“.
Чешките документалисти се фокусират върху темата за влиянието на Русия върху движението на „жълтите жилетки“. Войтех Богач обяснява това така: „В Чехия либералната част от политическия спектър е доста силна, звучат опасения, че протестите на жълтите жилетки не биха възникнали без Русия, затова ни интересува по какъв начин тя им влияе. Ние се фокусирахме върху този въпрос, именно защото много хора в Чешката република смятат това за важно. И намерихме няколко момента“.
Един от героите във филма е Виктор Алфонсо Лента. В миналото той е воювал в Донбас на страна на сепаратистите, а сега е един от лидерите на така наречената „служба за охрана“ на „жълтите жилетки“. Той обяснява, че е бил поканен да участва в създаването на „службата за сигурност“ на движението и той се съгласява: „Струва ми се, че ако Еманюел Макрон продължи да изпълнява задълженията си през пролетта, продължи политиката си на икономическа стагнация, той рискува да получи много гореща пролет, близка до гражданска война между френските граждани и полицията … Действително съществува опасност от народно въстание“, – казва Лента пред камерата. Той счита, че протестът ще ескалира и сравнява конфликта в Донбас със случващото се във Франция: „Става въпрос за същия народен бунт срещу глобализацията, който наблюдаваме през последните 10 години“.
Във филма Виктор Лента се отклонява от въпроса дали счита, че „жълтите жилетки“ ще грабнат оръжие, за да отстояват исканията си, въпреки че той е един от основателите на организацията Unité Continentale („Континентално единство), която се занимава с военна подготовка на доброволци. Заедно с Лента в организацията има още двама активни французи, които също са воювали в Донбас, а сега участват в движението на „жълтите жилетки“ – Николя Перович и Гийом Ленорман. Ето например в този видеоклип, заснет през 2014 г., те, от името на Unité Continentale, призовават за дарения за създаването на мобилна медицинска бригада за фронта.
През юни 2014 г. Виктор Лента в едно от интервютата си казва, че в случая с Донбас той подкрепя „руската дипломация и тактиката на Владимир Путин“: „Считам, че той прави всичко, както трябва. Затова не се страхувам“. Във филма той разказва, че за населението на Донбас резултатът от конфликта не е бил положителен: „Това беше положително лично за мен, защото получих изключителен опит“.
– Стори ми се интересно, че Лента е настроен доста радикално, – казва Войтех Богач. – Още по-интересно беше, че той е дори по-радикален от повечето хора, по-радикален от почти всички „жълти жилетки“. В движението, разбира се, има хора, които казват, че е необходимо да се отстрани Макрон и да се създаде някакъв нов държавен строй, но те не са толкова конкретни, колкото Виктор Лента. Той се изказва не като човек отвътре, не като член на „жълтите жилетки“, той има собствена позиция, която иска да демонстрира, затова с радост се съгласява да общува с медиите.
– Доколко е силно влиянието на Лента и другите французи, воювали в Донбас, върху движението на „жълтите жилетки“ ?
– Сложно е да се твърди, че някой има някакво специфично влияние върху поведението на участниците в движението. Но има и влиятелни хора. В нашия филм има адвокат, който се занимава със защитата на „жълтите жилетки“, има, разбира се, и идеолози, които насърчават духа на това движение, казват неща, които се харесват на „жълтите жилетки“. Има много групировки, които имат свои собствени задачи в рамките на движението, някакви свои цели. Както, например, „службата за охрана“, който застава между полицията и протестиращите, когато ситуацията се заостри. Има такива хора като Виктор Лента, които, дори и да имат някакво влияние върху „службата за охрана“, нямат силно влияние върху движението като цяло, защото в него участват десетки хиляди хора, а до скоро – стотици хиляди. Затова дори и да има специални служби там (в случая не говоря само за руските специални служби), то за тях е изгодно да привлекат вниманието към конкретен човек, за да може останалите, на които им харесва, че той е воювал в Донбас или нещо друго, да се сплотят около него. С тяхна помощ може по-нататък да развиват целите си.
– Какво представлява „службата за охрана на жълтите жилетки“?
– Тези, които са воювали в Донбас, сега, както може да се каже, се занимават с охраната на „жълтите жилетки“. Те не атакуват, а просто съществуват като харизматични личности, които, ако се случи нещо, заявяват, че ще пазят „жълтите жилетки“. Освен тях има още и такива, които подпалват, рушат, атакуват. Това по-скоро са улични хулигани, които са свикнали да се държат по този начин по улиците. Въпросът за мигрантите например не звучи, но там има техни противници. Има „Черен блок„, най-радикално настроените анархисти, които са готови да се сбият. И това са все различни единици.
Според Войтех Богач приблизително 30 французи са воювали в Донбас на страната на сепаратистите, петима от тях днес участват в движението на „жълтите жилетки“.
Движението на „жълтите жилетки“ се ражда скоро след избирането на Еманюел Макрон за президент на Франция. Макрон получава прякора „президент на богаташите“, тъй като една от неговите първи стъпки като държавен глава е да намали данъците върху доходите от капитали. Както показват последните изследвания, това довежда до там, че 1% от французите с най-високи доходи стават още по-богати. Под влиянието на първите протести на движението на „жълтите жилетки“ през ноември миналата година данъците за най-бедните слоеве на френското население и пенсионерите бяха намалени, като това влезе в сила в началото на тази година. Тази стъпка намали броя на подкрепящите движението обикновени французи, но то не секна напълно.
Войтех Богач счита, че Франция може да служи за пример какво може да се случи във всяка от страните от Европейския съюз:
– Сега в движението на „жълтите жилетки“ е най-силна позицията именно на тези, които палят и рушат. Намаляха хората, които излизаха на протест, само за да покажат на улицата недоволството си. Но определено може да се каже, че „жълтите жилетки“ повлияха на настроенията във Франция, повлияха на Макрон. Беше много интересно да се види как, когато Макрон поиска да поговори с някой от „жълтите жилетки“, те му казаха: „Нямаме йерархия“. Заради това Макрон бе принуден да организира така наречените „grand debates“ (обсъждане на неотложни въпроси от президента с кметовете на градове, граждани или младежи от над десет френски региона, които бяха организирани от френския президент след първите протести на „жълтите жилетки“ – бел.РС). Оказа се, че има много хора, които никога не са си представяли, че редом с тях живеят хора от покрайнините на обществото, много бедни, недоволни … И сега французите, а и не само те, започнаха да се замислят повече за това какво трябва да се направи. „Жълтите жилетки“ повлияха на политическия дневен ред, на решенията, които вземат политиците. Струва ми се, че Франция се промени, сега всички знаят, че тук има недоволни хора. И докато положението на тези хора не се промени, те ще продължават да съществуват, дори ако вече не излизат на улицата в жълти жилетки. Докато отново нещо не ги ядоса. Струва ми се, че френските политици започнаха да се замислят за това.
Източник: Александра Вагнер за Радио Свобода
